Отслабването води до липса на менструация
Днес ще обсъдим същността, аргументите, диагностиката и лекуването на аменорея през пубертета. Д-р Мариана Москова, експерт по детска ендокринология и заболявания на обмяната, коментира за какво и по кое време родителите на младите девойки с нарушавания и проблеми в менструалния цикъл би трябвало да се съветват със експерт.
И разяснява, че доста рано настъпилата менструация - преди 8-годишна възраст, изисква консултация със експерт по детска ендокринология. Но по-тревожно е, когато менструацията закъснява. Средната възраст на менархе (така се назовава първата менструация) е 12,4 година на момичето и нормално се случва 2-3 години след началото на развиването на гръдните жлези.
Аменореята е първична, когато липсва менархе в тази възраст, в която 95-98% от девойките към този момент имат мензис. За гранична точка за установяване на първична аменорея се приема възрастта 15 години, защото на тази възраст 98% от девойките към този момент са получили първа менструация (менархе). Ако на 13-годишна възраст гърдите към момента не се развиват, а също по този начин липсва окосмяване, това е сигнал за закъснение на пубертетното развиване като цяло. През първите две години след менархе е допустимо циклите да не са постоянни, без това да е патология.
Причините за аменорея са разнородни и могат да произлизат от разнообразни елементи на централната нервна система (хипоталамус, хипофиза), от яйчниците или заради аномалии в развиването на половата система. В огромна част от случаите са генетично обусловени, в друга - са резултат от разнообразни болести.
Когато аргументите за аменорея са в хипоталамуса, това води до необикновена секреция на хипоталамични хормони (гонадотропин, кортикотропин и тиреотропин-освобождаващи хормони), а оттова до смяна в секрецията на хормоните на хипофизата (фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон) и в секрецията на естроген и прогестерон от яйчниците. Хипоталамичната аменорея е доста по-вероятно да е израз на функционално нарушаване, в сравнение с систематичен недостатък. Функционална хипоталамусна аменорея може да настъпи вследствие на загуба на тегло, изтощителни физически натоварвания, остри или хронични болести, а също и при прочувствено разстройство. Всички тези нарушавания водят до стрес с повишение на секрецията на стресови хормони от хипофизата и надбъбречните жлези. Те от своя страна потискат секрецията на гонадотропина, освобождаващ хормон от хипоталамуса. А вследствие на това хипофизната секреция на лутеинизиращ хормон понижава и овулацията и менструацията стопират.
Овулацията и естествената менструална функционалност като цяло отразяват позитивен баланс сред приема и разхода на сила, както и съществуването на енергиен запас под формата на мастна тъкан. Когато изчерпването на енергийните запаси заплашва съществени витални процеси, нужни за оцеляване, ановулацията пази дамата от в допълнение енергийно задължение на възможна бременност - да вземем за пример по време на война, нескончаем апетит, естествени бедствия. Проучвания при спортисти демонстрират, че има връзка сред физическото натоварване и нарушаванията на менструалния цикъл.
Телесните мазнини са по-голям определящ фактор за овулацията от тежестта, като 22% е минимумът, нужен за поддържане на постоянни овулационни цикли. Във възрастта на първата менструация телесната лой е приблизително 18%. Хормонът, който стои в основата на връзката сред телесните мазнини и овулацията, е лептин. Той се създава в мастната тъкан и мозъка, и неговото количество е индикатор за адекватността на енергийните ресурси. При загуба на тегло и понижаване на телесните мазнини равнищата на лептин спадат, което води до угнетяване на секрецията на гонадотропини. Хроничното угнетяване на хипоталамо-хипофизарната ос, както е при пациенти с анорексия или при непрекъснато прекомерно физическо натоварване, води до тежка хипоестрогенемия, до недоразвитост на маточната лигавица и цялостна липса на пробивно кървене.
Други аргументи за хипоталамична аменорея могат да бъдат така наречен синдром на Калман, присъщ недостиг на гонадотропин - освобождаващ хормон, тумори на хипоталамуса, облъчване на централната нервна система, хипотиреоидизъм. Хипофизарните аргументи за аменорея включват тумори (аденоми, краниофарингиоми, менингиоми, глиоми, хормоми и метастази от други първоначални тумори), инфаркт на хипофизата, хирургични интервенции, радиация, кисти, туберкулоза, саркоидоза, както и генетично наследствен недостиг на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон. Овариалните аргументи за аменорея включват гонадна дисгенезия или агенезия, преждевременна яйчникова непълнота и резистентни яйчници. Повечето пациенти с гонадна дисгенезия (синдром на Търнър) имат неоформени и нефункциониращи яйчници, закъснение на пубертета и първична аменорея. За преждевременна яйчникова непълнота се приказва при менопауза преди 40-годишна възраст. Тя се показва с първична или вторична аменорея и нараснали серумни равнища на лутенизиращ и фоликулостимулиращ хормон, дължащи се на ниските равнища на естроген и неналичието на негативна противоположна връзка в хипоталамо-хипофизарната ос. Причините могат да бъдат лъчетерапия в региона на таза, химиотерапия, зараза, контузия, автоимунно или обменно заболяване, генетични недостатъци (синдром на чупливата хромозома).
Аномалиите на половата система биват: агенезия (неразвитие) или хипоплазия (недоразвитие) на жлезите, и/или останалите структури, нарушаване във образуването на вагината, повтаряне на структурите, съществуване на напречна бариера в маточната празнина или влагалището, неперфориран химен. Повечето аномалии са изолирани, само че има и редки синдроми, дължащи се на генни разновидности. Такъв е така наречен синдром на Mayer-Rokitansky-Küster-Hauser - вродено неявяване на вътрешната част на вагината и в 90% от случаите - и на шийката на матката и самата матка. Най-често срещаната обструктивна особеност на женския репродуктивен тракт е неперфорираният химен. Такива пациентки може дълго време да нямат недоволства, до момента в който не се събере огромно количество менструална кръв в матката и влагалището. Но може да има и повтарящи се интервали на болежка в долната част на корема. Рядко срещан е генетичният синдром на цялостна андрогенна безмилостност. Обикновено се показва като първична аменорея при госпожица, която е с добре развити гърди и телосложение по женски вид, само че генетичният й пол е мъжки (46X,Y). Налични са тестиси, които създават тестостерон, само че организмът е безчувствен към него. Поради това половите органи са по женски вид, само че с къса вагина, липсва разновидност на гласа, както и окосмяване и телосложение по мъжки вид. Тестостеронът се трансформира в естроген и води до обикновено развиване и окосмяване в региона на гениталиите и под мишниците.
При синдрома на поликистозните яйчници, вродена надбъбречна хиперплазия, болест на Кушинг, хормонопродуциращи тумори на яйчниците или надбъбречните жлези, количеството на мъжките хормони е нараснало. Това положение се назовава хиперандрогенизъм и също може да е причина за първична или вторична аменорея.
Диагностиката се прави взаимно от детски ендокринолог и гинеколог. Преди осъществяването на каквито и да било кръвни проучвания, пациентката би трябвало да бъде прегледана от двамата експерти за да се назначат всички нужни проучвания и да се избегне многократното взимане на кръв. Детският ендокринолог ще направи оценка на цялостното развиване на девойката и на степента на пубертетно развиване, както и на съществуването на съпътстващи болести и/или отклонения в други органи и системи. Ще назначи и образни проучвания - рентгенография на ръката за установяване на костната възраст и други Гинекологът ще направи оценка на положението на половата система, като благодарение на физикален обзор и ехографско проучване ще посочи дали са налице аномалии в развиването или други отклонения в структурата, като кисти, новообразувания и други
Яна БОЯДЖИЕВА /zdrave.to
И разяснява, че доста рано настъпилата менструация - преди 8-годишна възраст, изисква консултация със експерт по детска ендокринология. Но по-тревожно е, когато менструацията закъснява. Средната възраст на менархе (така се назовава първата менструация) е 12,4 година на момичето и нормално се случва 2-3 години след началото на развиването на гръдните жлези.
Аменореята е първична, когато липсва менархе в тази възраст, в която 95-98% от девойките към този момент имат мензис. За гранична точка за установяване на първична аменорея се приема възрастта 15 години, защото на тази възраст 98% от девойките към този момент са получили първа менструация (менархе). Ако на 13-годишна възраст гърдите към момента не се развиват, а също по този начин липсва окосмяване, това е сигнал за закъснение на пубертетното развиване като цяло. През първите две години след менархе е допустимо циклите да не са постоянни, без това да е патология.
Причините за аменорея са разнородни и могат да произлизат от разнообразни елементи на централната нервна система (хипоталамус, хипофиза), от яйчниците или заради аномалии в развиването на половата система. В огромна част от случаите са генетично обусловени, в друга - са резултат от разнообразни болести.
Когато аргументите за аменорея са в хипоталамуса, това води до необикновена секреция на хипоталамични хормони (гонадотропин, кортикотропин и тиреотропин-освобождаващи хормони), а оттова до смяна в секрецията на хормоните на хипофизата (фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон) и в секрецията на естроген и прогестерон от яйчниците. Хипоталамичната аменорея е доста по-вероятно да е израз на функционално нарушаване, в сравнение с систематичен недостатък. Функционална хипоталамусна аменорея може да настъпи вследствие на загуба на тегло, изтощителни физически натоварвания, остри или хронични болести, а също и при прочувствено разстройство. Всички тези нарушавания водят до стрес с повишение на секрецията на стресови хормони от хипофизата и надбъбречните жлези. Те от своя страна потискат секрецията на гонадотропина, освобождаващ хормон от хипоталамуса. А вследствие на това хипофизната секреция на лутеинизиращ хормон понижава и овулацията и менструацията стопират.
Овулацията и естествената менструална функционалност като цяло отразяват позитивен баланс сред приема и разхода на сила, както и съществуването на енергиен запас под формата на мастна тъкан. Когато изчерпването на енергийните запаси заплашва съществени витални процеси, нужни за оцеляване, ановулацията пази дамата от в допълнение енергийно задължение на възможна бременност - да вземем за пример по време на война, нескончаем апетит, естествени бедствия. Проучвания при спортисти демонстрират, че има връзка сред физическото натоварване и нарушаванията на менструалния цикъл.
Телесните мазнини са по-голям определящ фактор за овулацията от тежестта, като 22% е минимумът, нужен за поддържане на постоянни овулационни цикли. Във възрастта на първата менструация телесната лой е приблизително 18%. Хормонът, който стои в основата на връзката сред телесните мазнини и овулацията, е лептин. Той се създава в мастната тъкан и мозъка, и неговото количество е индикатор за адекватността на енергийните ресурси. При загуба на тегло и понижаване на телесните мазнини равнищата на лептин спадат, което води до угнетяване на секрецията на гонадотропини. Хроничното угнетяване на хипоталамо-хипофизарната ос, както е при пациенти с анорексия или при непрекъснато прекомерно физическо натоварване, води до тежка хипоестрогенемия, до недоразвитост на маточната лигавица и цялостна липса на пробивно кървене.
Други аргументи за хипоталамична аменорея могат да бъдат така наречен синдром на Калман, присъщ недостиг на гонадотропин - освобождаващ хормон, тумори на хипоталамуса, облъчване на централната нервна система, хипотиреоидизъм. Хипофизарните аргументи за аменорея включват тумори (аденоми, краниофарингиоми, менингиоми, глиоми, хормоми и метастази от други първоначални тумори), инфаркт на хипофизата, хирургични интервенции, радиация, кисти, туберкулоза, саркоидоза, както и генетично наследствен недостиг на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон. Овариалните аргументи за аменорея включват гонадна дисгенезия или агенезия, преждевременна яйчникова непълнота и резистентни яйчници. Повечето пациенти с гонадна дисгенезия (синдром на Търнър) имат неоформени и нефункциониращи яйчници, закъснение на пубертета и първична аменорея. За преждевременна яйчникова непълнота се приказва при менопауза преди 40-годишна възраст. Тя се показва с първична или вторична аменорея и нараснали серумни равнища на лутенизиращ и фоликулостимулиращ хормон, дължащи се на ниските равнища на естроген и неналичието на негативна противоположна връзка в хипоталамо-хипофизарната ос. Причините могат да бъдат лъчетерапия в региона на таза, химиотерапия, зараза, контузия, автоимунно или обменно заболяване, генетични недостатъци (синдром на чупливата хромозома).
Аномалиите на половата система биват: агенезия (неразвитие) или хипоплазия (недоразвитие) на жлезите, и/или останалите структури, нарушаване във образуването на вагината, повтаряне на структурите, съществуване на напречна бариера в маточната празнина или влагалището, неперфориран химен. Повечето аномалии са изолирани, само че има и редки синдроми, дължащи се на генни разновидности. Такъв е така наречен синдром на Mayer-Rokitansky-Küster-Hauser - вродено неявяване на вътрешната част на вагината и в 90% от случаите - и на шийката на матката и самата матка. Най-често срещаната обструктивна особеност на женския репродуктивен тракт е неперфорираният химен. Такива пациентки може дълго време да нямат недоволства, до момента в който не се събере огромно количество менструална кръв в матката и влагалището. Но може да има и повтарящи се интервали на болежка в долната част на корема. Рядко срещан е генетичният синдром на цялостна андрогенна безмилостност. Обикновено се показва като първична аменорея при госпожица, която е с добре развити гърди и телосложение по женски вид, само че генетичният й пол е мъжки (46X,Y). Налични са тестиси, които създават тестостерон, само че организмът е безчувствен към него. Поради това половите органи са по женски вид, само че с къса вагина, липсва разновидност на гласа, както и окосмяване и телосложение по мъжки вид. Тестостеронът се трансформира в естроген и води до обикновено развиване и окосмяване в региона на гениталиите и под мишниците.
При синдрома на поликистозните яйчници, вродена надбъбречна хиперплазия, болест на Кушинг, хормонопродуциращи тумори на яйчниците или надбъбречните жлези, количеството на мъжките хормони е нараснало. Това положение се назовава хиперандрогенизъм и също може да е причина за първична или вторична аменорея.
Диагностиката се прави взаимно от детски ендокринолог и гинеколог. Преди осъществяването на каквито и да било кръвни проучвания, пациентката би трябвало да бъде прегледана от двамата експерти за да се назначат всички нужни проучвания и да се избегне многократното взимане на кръв. Детският ендокринолог ще направи оценка на цялостното развиване на девойката и на степента на пубертетно развиване, както и на съществуването на съпътстващи болести и/или отклонения в други органи и системи. Ще назначи и образни проучвания - рентгенография на ръката за установяване на костната възраст и други Гинекологът ще направи оценка на положението на половата система, като благодарение на физикален обзор и ехографско проучване ще посочи дали са налице аномалии в развиването или други отклонения в структурата, като кисти, новообразувания и други
Яна БОЯДЖИЕВА /zdrave.to
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ