Мнозина се опитаха да копират Шерлок Холмс, но не и Артър Конан Дойл
Днес Шерлок Холмс – един от най-известните детективи в литературата – става на тъкмо 133 години. Неговият създател Артър Конан Дойл среща много усложнения в издаването на увлекателния проникновен Шерлок, както и на смирения и образован доктор Уотсън. Във времето, в което Дойл написа и стартира да печели, литературата към този момент гради по-сериозен престъпен род.
През далечната 1887 година можем да забележим съществуването на редица клонинги, копиращи доста съществено самия Шерлок. Можем да видим, че противниците в следствието и в литературата варират сред кьорав детектив, роми детективи, канадски дървар и остарял умен хиндус.
Някои даже минават още повече границата и вкарват духовник и прото-феминист. Проблемът обаче е, че не всеки може да бъде Артър Конан Дойл и една концепция от време на време не е задоволителна, с цел да се доближи до тази висота. Жак Фитрел написа своя разказ „ Мислещата машина “, а героят зад нея е професор Аугустус С.Ф.К. Ван Дюсен.
Според Фитрел, това е човек, който има необикновено самообладание, лишен от всевъзможни страсти, той е може би съвършеният инструмент за решаването на най-различни случаи. Единственият проблем е, че когато книгата доближава до Англия, Жак прекарва тъкмо една седмица в празни библиотеки и по-късно взема решение да се прибере назад. Купува си билет за Ню Йорк, само че не осъзнава, че се качва на борда на Титаник.
Когато корабът потъва, Жак съумява да се избави и продължава да написа истории за своя нахален воин, които се разгласяват във вестници и списания, в никакъв случай не съумява да доближи равнището на Шерлок Холмс. Ърнест Брама взема решение да направи своя детектив кьорав, само че в същото време да подчертае логиката му и ускорява всички останали сетива, надявайки се да завоюва вниманието на публиката. Неговият воин се назовава Макс Карадос. Ърнест не осъзнава, че значително основава свръхестествени качества в своя воин, които до някаква степен стартират да нервират читателите и следва лека трансформация за оформянето на характера и стартирането на заслужен съперник на Шерлок.
По-важното е, че историите му стартират да се разгласяват през 1914 година и съгласно някои критици са задоволително положителни. Успехът на Ърнест стартира с публикуването на научната фантастика „ Кои можехме да бъдем “ и по-късно е прегледана от Джордж Оруел. Оруел признава, че точно това заглавие е помогнало за оформянето на „ 1984 “. Шерлок Холмс съумява да стимулира и Баронеса Ема Орци да стартира да твори.
Нейната концепция е да сътвори Лейди Моли от Скотланд Ярд. Пише романа си към десетилетие по-рано от приемането на закона за допускането на дами в тази организация. Покрай тази дама, баронесата ще добави и „ Старецът в ъгъла “ – история за ядосано старче с брилянтен разум, което в никакъв случай не напуща заведението, само че постоянно дава верните направления за следствието.
Особено копие на Шерлок обаче е творението на Хю Уиър. Неговата работа е да сътвори Маделин Мак – малада американка с необикновен усет в криминологията. Неин сътрудник е Нора Норакер – журналистка, която постоянно може да предложи и добави забавните благоприятни условия на аудиторията. Мак има дребен медальон, в който крие специфични съставки, с които може да стои будна с дни и да работи върху избрания случай. Понеже писателят има връзки с Холивуд, няколко кино лентата са създадени с неговото присъединяване, а повече от 200 актриси се записват за основната роля, когато нямото кино е в своя разцвет. Интересен факт е, че Артър съумява да откри решение на своята фикс идея към писането на престъпни романи.
През 1893 година публично ще убие Шерлок Холмс, дружно с неговия върл зложелател п-р Мориарти в книгата „ Приключенията на финалния проблем “. Холмс ще изчезне от литературата, до момента в който не се появи новото издание „ Баскервилското куче “ през 1901 година Има едно име, което обаче ще накара Дойл да стартира следствие и да асистира на своя другар Джордж Едалджи. Докато Шерлок се оказва изключителин гений в своята литературна история и може да се похвали с впечатляващи познания, не би трябвало да забравяме, че неговият основател също има усет за закононарушенията. Ако има хора, които се радват, че Хоумс е погубен, това са били пощальоните. Те прекарвали много време в пояснение и връщане на писмата, адресирани до 221 Б Бейкър Стрийт – адресът на детектива. В началото на XX век един човек изпраща писмо на верния адрес – домът на Дойл.
Джордж Едалджи стартира своя живот с особени главоболия. Баща му е персиец, който съумява да се ожени за англичанка. На острова сменя своята вяра, приема християнството и бързо получава опция да стане водач на дребна черква в Старфордшир. За страдание мнозина не вярвали, че персиецът има качествата да стане лидер. В следствие на 16-годишна възраст Джордж стартира да получава закани по пощата. Междувременно и други хора получавали сходни писма и постоянно били подписани под името на самия Едалджи.
Накрая никой не харесвал нито духовника, нито неговото семейство. Дори и опитът му да се отдели и да се образова, не дава късмет за откъсването от отровата на дребното общество. Джордж работил. Накрая стартират и разнообразни осакатявания на животни, като всяко закононарушение е преписано точно на младежа. Изпратените писма, които го упрекват, стимулират полицейския контрольор да го задържи и даже да удостовери, че самият Джордж има заболяване и по този метод се е опитвал да откри помощ.
Няколко пъти домът му е бил под наблюдаване и въпреки да не го напуща, в ранните часове полицията открива още едно убито животно. Задържан, Джордж по този начин и не може да откри причина, нито доказателство, което да води до него, но публичното мнение на съседите е задоволително мощно. Всичко се върти към клюките и омразата на неговите съграждани – нищо повече. Дори бащата споделя, че със сина си спят в една стая и точно той е заключил дома, като никой не го е напускал. Полицията не се интересувала от тези обстоятелства. Никой даже не пита по какъв начин шест служителя на реда не са съумели да видят младежа да напуща дома. На 20 октомври 1903 година е наказан на няколко години затвор.
Поставянето на сходна присъда дефинитивно унищожава възможностите за адвокатска кариера. Около 10 000 души събират подписи и желаят делото да се преразгледа. Вестниците описват безумната история, а самият Джордж взема решение да даде няколко изявленията и да напише писмо до единственият човек, който може да му помогне. Към писмото до Артър Дойл, младежът прибавя и отрезка от вестника. Самият публицист по-късно ще показа, че е бил шокиран от потъпкването на истината и се почувствал заставен да стартира да преглежда по-сериозно случая, както и да докара правдивост.
По това време Артър страда за своята брачна половинка и постоянно се чудил дали е трябвало въобще да се захваща с писане, откакто можел да се развие като доктор и да се постарае да направи последните ѝ дни малко по-добри. Подобни терзания не са лесни за никого, само че Артър решил да подаде ръка, заради простата причина, че всеки в неволя, изключително при такава неправда, би трябвало да получи някакво облекчение. За първи път в историята можем да забележим, че Дойл влиза в обувките на своето литературно протеже – Холмс и стартира да работи доста съществено в тази посока.
Дойл посещава своя клиент в пандиза и изслушва в детайли цялата история. Задържан е за осакатяването на пони. Единственият проблем е, че когато полицията намира острие в него, липсват всевъзможни следи от кръв. Следващият проблем е, че калта по облеклата му е напълно от различен тип почва. Освен това полицията взела част от облеклата му и с тях увила части от коня, с цел да придвижи всички доказателства на едно място, което изяснява и кръвта и космите, които се демонстрират в съда. Освен това задава още един доста значим въпрос:
„ Най-съвършеният хирург в света, въоръжен единствено с бръснач през нощта, може да разпори кон и по облеклата му да паднат единствено няколко капки кръв? Това е концепция, която минава границите на всички рационални причини. “
При идната среща, Дойл остава учуден, само че и удовлетворен от още един факт. Джордж чете вестник, а хартията е толкоз покрай очите му, че съмненията за астигматизъм са цялостни. Освен това постоянно чете с присвити очи, затова през нощта възможностите му да среже даже ябълка са минимални. При повторното явяване, Дойл изяснява и за какво полицията е погнала точно него. Едалджи не може да концентрира погледа си, не се сетил да закупи очила или да отиде на доктор и затова постоянно имал един изключително необикновен взор, който би предиздвикал и най-нормалния човек да го намерения за вманиачен.
На 9 януари 1907 година Дойл разгласява цялото си следствие в Daily Telegraph и го оставя с права свободни за препечат, тъй като точно хората могат да издигнат желанието за ново следствие и освобождението на Джордж. Нещо повече, той стимулира останалите вестници да копират следствието. Докладът с размери от 18 000 думи получава препечат във всеки вестник в страната.
Снимка: By http://www.prairieghosts.com/doyle2.html, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=4450410
След освобождението на Едалжи, Дойл взема решение да накаже същинския причинител. Липсата на каквито и да е съответни ограничения, показвали, че полицията и управляващите можели да затворят безусловно всеки. Когато младежът е освободен, Артър задал идващият въпрос: кой е направил закононарушението? И получил бързо отговора си. Веднага след освобождението на почтения, килърът почнал да изпраща писма на самия Артър Конан Дойл. Проблемът обаче е, че Дойл не се тормозил, той желал тъкмо това да се случи.
Първото писмо съветвало писателя да се отдръпна, тъй като има толкоз неразгадани убийства, че няма по какъв начин да разкрие всички. Артър не желал тази популярност, той желал единствено да разгадае кой стои зад този случай. Втората новина от причинителя пристигнала под формата на пощенска картичка, без щемпел и без марка. И двете са оповестени във вестник с вярата, че някой може да има информация. Докторът написал следното:
„ В понеделник, 29 май, получих писмо и пощенска картичка, двете са без марка и щемпел от чужд адресант. Той приказва напълно за случая на Едалджи от 1892 година до този миг. И двете следи демонстрират, че документите са пуснати анонимно, най-вероятно са били в нечий джоб, допускам чиновник на железниците или различен, който ги е донесъл до моя адрес. Надявам се, че ще мога да открия подателя и предлагам премия на всеки, който може да ми даде повече информация. “
Детектив Дойл получил и всички писма, които в миналото били изпращани до неговия клиент. Започнал да преглежда почерка, да съпоставя думите, метода на изказ и доста други детайли. Получил и второ писмо, в което анонимния сътрудник приказвал за някогашен шеф на гимназията в Уолсол в Старфордшир – същата, която посещавал и Джордж. Бащата на Джордж – Едалджи старши си спомнил, че в миналото на прага му се появил ключ от учебното заведение, който бил откраднат по-рано.
Снимка: By The original uploader was Yesuitus2001 at German Wikipedia. – Transferred from de.wikipedia to Commons by Leyo using CommonsHelper., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10956616
Следователно идната спирка била учебното заведение, в което се издирвал човек, който може вероятно да храни не толкоз топли усеща към фамилията. В следствие схваща, че младият Джордж в миналото почнал работа като месар и е забелязван с остри ножове, които употребява в работата си. Това до някаква степен хвърлило подозренията върху него по отношение на убитите животни.
Но управляващите продължавали да имат вяра, че най-вероятно е писал самичък писмата до татко си, затова не може да има отплата след освобождението му от пандиза. Полицията също щяла да се постарае да потвърди за какво счита, че точно фамилията е отговорно. Нещо повече, Дойл още веднъж разгласява своите мисли във вестника и пита дали е редно човек, който е поел всички разноски, както и изплатил всички вероятни компенсации, който не може да работи като правист, откакто към този момент е наказан, не би трябвало да получи обезщетение за некадърството на властта.
Ролята на обществото още веднъж изиграва вярната мярка и младежът най-сетне е освободен от всякаква отговорност. Не излиза наяве кой е писал всички писма и кой е направил закононарушенията, само че обстоятелствата са обстоятелства.
