Цигуларят Васко Абаджиев : Нещо по-сериозно от вундеркинд, гениално дете, роден голям артист, духът на цигулката
Днес се навършват 100 години от рождението на цигуларя Васко Абаджиев . Той е роден на 14 януари 1926 година в София.
Баща му е известният български цигулар и възпитател проф. Никола Абаджиев – ученик на фамозния Анри Марто, а майка му Лала е пианистка. След като невръстният Васко с часове слуша цигулката на татко си или свиренето на майка си, седнал върху възглавница до педала на пианото, строгият проф. Никола Абаджиев стартира редовно да образова невероятния си възпитаник.
ПЪРВА ИЗЯВА НА ШЕСТИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН
Първата му обществена изява е на шестия му рожден ден. Васко, акомпаниран от майка си, свири пред посетители у дома освен Моцартов концерт, само че и ла минорния концерт от Вивалди, теоретичен наизуст за един ден. Събитието е разказано от примабалерината на Софийската опера Лидия Диамандиева: „ Излезе като възрастен, с мудна походка, огледа се победоносно, без капчица притеснение и се загледа в две дребни „ госпожички”, които си шушукаха много мощно. Ядоса се типично по детски, тропна с краче и ненадейно извика: „ Ако не престанете да говорите и да се глезите, през днешния ден няма да изсвирвам!”.
В софийското учебно заведение „ Априлов “ Васко Абаджиев приключва главното си обучение за две години с отличие. През 1933 година свири към този момент и лични произведения пред Ернст декор Дохнани в Будапеща. На идната година Жак Тибо го прослушва в София и е изумен от феноменалното българче, което на девет години приключва междинното си обучение, споделя проф. Лада Брашованова, създател на книга за него и един от създателите на фондацията, носеща името на цигуларя.
ВЪЗТОРЖЕНИ ОТЗИВИ СЛЕД ПЪРВИЯ ГОЛЯМ КОНЦЕРТ
Първият „ същински “ концерт – с билети, Васко изнася на 17 ноември 1935 година във Военния клуб. В програмата са включени произведения от Корели, Чайковски, Виенявски, Крайслер, Хендел, Моцарт. Отзивите за концерта, измежду които на проф. Панчо Владигеров, проф. Асен Златаров и проф. Александър Балабанов, са възторжени.
Проф. Балабанов отбелязва, че „ Васко Абаджиев е нещо по-сериозно от вундеркинд, той е гениално дете, той е роден огромен актьор, той е духът на цигулката! “.
КРАЛСКИ ПРИЕМ
През 1937 година 11-годишният цигулар взе участие в състезанието „ Йожен Изаи “, провеждан в Брюксел под патронажа на белгийската кралица Елизабет Първа. Поради нежната си възраст е категоризиран като „ всекидневен играч “, което не е причина журито, формирано от прославени европейски цигулари като Жак Тибо и Карл Флеш, да му сложи най-високата оценка. Впечатлена от осъществяването му, кралица Елизабет Първа кани Васко единствен от наградените на частна визита в двореца. На срещата той отхвърля предлагането ѝ да получи белгийско поданство, споделя проф. Емил Янев.
Малкият цигулар продължава образованието си в майсторския клас на Брюкселската консерватория. Следващият седемгодишен интервал на цигуларя е белязан от Втората международна война (1939-1945). Този стадий е изпълнен с дейна концертна активност. Заедно с фамозни диригенти като Ерих Клайбер, Йозеф Вилем Менгелберг и Карл Бьом, той извършва неведнъж концертите на Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Чайковски, Брамс, Паганини и други пиеси, които изрично утвърждават в Европа името му като най-търсения млад цигулков виртуоз. Продължава и музикалното си обучение в Берлинската консерватория по пиано и комбинация.
ТРАВМИ ОТ ВОЙНАТА И НЕ САМО...
Вследствие на войната, Васко Абаджиев получава звукова нетърпимост към виенето на сирените, която предизвиквала мощни конвулсии в слуховия му орган и болки в главата. При поредна бомбардировка Абаджиеви изгубват цялата си мебелировка. Многозначително е, че след капитулацията на Германия Васко за пръв път извършва там концерта от Менделсон, неразрешен от националсоциалистите.
През 1947 година Васко Абаджиев губи татко си и се разболява от жълтеница. Възстановява се дълго в България и Унгария. Въпреки насилственото понижаване на концертната му интензивност в Европа, която продължава до 1950 година
Между април 1952 година и май 1956 година Васко Абаджиев свири 18 пъти със Софийската филхармония, и то осем разнообразни концерта, под диригентството на Абендрот, Саша Попов, Васил Стефанов и Влади Симеонов – в Русе, под палката на Добрин Петков, както и в Разград. За своите изключителни триумфи, през 1952 година получава най-високото тогава държавно отличие – Димитровска премия (първа степен).
През октомври 1956 година, по време на Унгарската гражданска война, Васко Абаджиев и майка му пътуват с трен, по време на пътуването той е ударен по главата с железен предмет. Травмата постанова дълго лекуване в Унгария, а по-късно и в Западен Берлин, където отпътува без особено позволение. Това е изтълкувано като „ бягство “ и води до възбрана за лъчение по радио „ София “ на неговите записи, изтриването на по-голямата част от тях и неспоменаване на името му.
Васко Абаджиев прекарва близо три десетилетия в Западна Германия. Макар че в България музиката му дълго време остава в забвение, а към името му се носят клюки и съмнения за дисиденство, той постоянно се показва на сцената като българин. Изявите му са редки, което води до съществени финансови компликации за него и майка му.
През 1966 година, откакто губи майка си при автомобилна злополука, получава черепна контузия, която утежнява здравословното му положение. В началото на 70-те години на 20-и век в Хамбург Васко Абаджиев изнася по един концерт на година, само че единствено пред стотина души аудитория, основно български емигранти.
Умира близо до Хамбург, на 14 декември 1978 година За гибелта му Хамбургски вестник оповестява с едри букви: „ Дяволски цигулар, открит мъртъв в ес-бан “. От цигулката му няма и диря. Урната с праха му се намира в фамилен гроб, в Берлин – градът, където живее по-малката му сестра Янка Абаджиева-Караджова.
/ДД
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 12.1.2000 г.; в. „ Демокрация “, 12.1.2001; в. „ Новинар “, януари 2009; https://goto.ucoz.com/index/vasko_abadjiev/0-28; https://archives.bnr.bg/archives/post/13184/vasko-abadzhiev-balgarin-napalno-genialen; https://violin-competition.com/проектът/кой-е-васко-абаджиев/
Баща му е известният български цигулар и възпитател проф. Никола Абаджиев – ученик на фамозния Анри Марто, а майка му Лала е пианистка. След като невръстният Васко с часове слуша цигулката на татко си или свиренето на майка си, седнал върху възглавница до педала на пианото, строгият проф. Никола Абаджиев стартира редовно да образова невероятния си възпитаник.
ПЪРВА ИЗЯВА НА ШЕСТИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН
Първата му обществена изява е на шестия му рожден ден. Васко, акомпаниран от майка си, свири пред посетители у дома освен Моцартов концерт, само че и ла минорния концерт от Вивалди, теоретичен наизуст за един ден. Събитието е разказано от примабалерината на Софийската опера Лидия Диамандиева: „ Излезе като възрастен, с мудна походка, огледа се победоносно, без капчица притеснение и се загледа в две дребни „ госпожички”, които си шушукаха много мощно. Ядоса се типично по детски, тропна с краче и ненадейно извика: „ Ако не престанете да говорите и да се глезите, през днешния ден няма да изсвирвам!”.
В софийското учебно заведение „ Априлов “ Васко Абаджиев приключва главното си обучение за две години с отличие. През 1933 година свири към този момент и лични произведения пред Ернст декор Дохнани в Будапеща. На идната година Жак Тибо го прослушва в София и е изумен от феноменалното българче, което на девет години приключва междинното си обучение, споделя проф. Лада Брашованова, създател на книга за него и един от създателите на фондацията, носеща името на цигуларя.
ВЪЗТОРЖЕНИ ОТЗИВИ СЛЕД ПЪРВИЯ ГОЛЯМ КОНЦЕРТ
Първият „ същински “ концерт – с билети, Васко изнася на 17 ноември 1935 година във Военния клуб. В програмата са включени произведения от Корели, Чайковски, Виенявски, Крайслер, Хендел, Моцарт. Отзивите за концерта, измежду които на проф. Панчо Владигеров, проф. Асен Златаров и проф. Александър Балабанов, са възторжени.
Проф. Балабанов отбелязва, че „ Васко Абаджиев е нещо по-сериозно от вундеркинд, той е гениално дете, той е роден огромен актьор, той е духът на цигулката! “.
КРАЛСКИ ПРИЕМ
През 1937 година 11-годишният цигулар взе участие в състезанието „ Йожен Изаи “, провеждан в Брюксел под патронажа на белгийската кралица Елизабет Първа. Поради нежната си възраст е категоризиран като „ всекидневен играч “, което не е причина журито, формирано от прославени европейски цигулари като Жак Тибо и Карл Флеш, да му сложи най-високата оценка. Впечатлена от осъществяването му, кралица Елизабет Първа кани Васко единствен от наградените на частна визита в двореца. На срещата той отхвърля предлагането ѝ да получи белгийско поданство, споделя проф. Емил Янев.
Малкият цигулар продължава образованието си в майсторския клас на Брюкселската консерватория. Следващият седемгодишен интервал на цигуларя е белязан от Втората международна война (1939-1945). Този стадий е изпълнен с дейна концертна активност. Заедно с фамозни диригенти като Ерих Клайбер, Йозеф Вилем Менгелберг и Карл Бьом, той извършва неведнъж концертите на Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Чайковски, Брамс, Паганини и други пиеси, които изрично утвърждават в Европа името му като най-търсения млад цигулков виртуоз. Продължава и музикалното си обучение в Берлинската консерватория по пиано и комбинация.
ТРАВМИ ОТ ВОЙНАТА И НЕ САМО...
Вследствие на войната, Васко Абаджиев получава звукова нетърпимост към виенето на сирените, която предизвиквала мощни конвулсии в слуховия му орган и болки в главата. При поредна бомбардировка Абаджиеви изгубват цялата си мебелировка. Многозначително е, че след капитулацията на Германия Васко за пръв път извършва там концерта от Менделсон, неразрешен от националсоциалистите.
През 1947 година Васко Абаджиев губи татко си и се разболява от жълтеница. Възстановява се дълго в България и Унгария. Въпреки насилственото понижаване на концертната му интензивност в Европа, която продължава до 1950 година
Между април 1952 година и май 1956 година Васко Абаджиев свири 18 пъти със Софийската филхармония, и то осем разнообразни концерта, под диригентството на Абендрот, Саша Попов, Васил Стефанов и Влади Симеонов – в Русе, под палката на Добрин Петков, както и в Разград. За своите изключителни триумфи, през 1952 година получава най-високото тогава държавно отличие – Димитровска премия (първа степен).
През октомври 1956 година, по време на Унгарската гражданска война, Васко Абаджиев и майка му пътуват с трен, по време на пътуването той е ударен по главата с железен предмет. Травмата постанова дълго лекуване в Унгария, а по-късно и в Западен Берлин, където отпътува без особено позволение. Това е изтълкувано като „ бягство “ и води до възбрана за лъчение по радио „ София “ на неговите записи, изтриването на по-голямата част от тях и неспоменаване на името му.
Васко Абаджиев прекарва близо три десетилетия в Западна Германия. Макар че в България музиката му дълго време остава в забвение, а към името му се носят клюки и съмнения за дисиденство, той постоянно се показва на сцената като българин. Изявите му са редки, което води до съществени финансови компликации за него и майка му.
През 1966 година, откакто губи майка си при автомобилна злополука, получава черепна контузия, която утежнява здравословното му положение. В началото на 70-те години на 20-и век в Хамбург Васко Абаджиев изнася по един концерт на година, само че единствено пред стотина души аудитория, основно български емигранти.
Умира близо до Хамбург, на 14 декември 1978 година За гибелта му Хамбургски вестник оповестява с едри букви: „ Дяволски цигулар, открит мъртъв в ес-бан “. От цигулката му няма и диря. Урната с праха му се намира в фамилен гроб, в Берлин – градът, където живее по-малката му сестра Янка Абаджиева-Караджова.
/ДД
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 12.1.2000 г.; в. „ Демокрация “, 12.1.2001; в. „ Новинар “, януари 2009; https://goto.ucoz.com/index/vasko_abadjiev/0-28; https://archives.bnr.bg/archives/post/13184/vasko-abadzhiev-balgarin-napalno-genialen; https://violin-competition.com/проектът/кой-е-васко-абаджиев/
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ