95 години от рождението на мъдреца от Калиманица
Днес се навършват 95 години от рождението на Йордан Радичков, един от най-известните български писатели и драматурзи.
Роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица, Радичков оставя бездънен отпечатък върху българската литература със своя присъщ жанр, който съчетава националния език с една дълбока философска символика.
Радичков е прочут със своето майсторство в разказването на истории от селския живот, цялостни с духовитост, подигравка и метафизичен размисли върху човешкото битие. А негови творби като " Ние, врабчетата ", " Барутен буквар " и " Свирепо въодушевление " са обичани както в България, по този начин и в чужбина.
Радичков също е създател и на пиеси, като " Суматоха " и " Лазарица ", които не престават да се играят на българските подиуми и до през днешния ден.
През годините той е притежател на голям брой награди, в това число и номинация за Нобелова премия за литература.
„ Абсурдно е да се съизмерва Йордан Радичков с какъв да е от днешните белетристи. Той е отвън нашите пристрастености и пристрастия. "
Йордан Радичков остава една от най-емблематичните фигури в българската просвета. И въпреки да е неуместно той да бъде съизмерван с днешните белетристи, тъй като е отвън нашите пристрастености и пристрастия, неговото литературно завещание продължава да въодушевява новите създатели и няколко генерации читатели.
Безброй са посланията, които ни е завещал мъдреца от Калиманица. Ето едно от тях:
" Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не би трябвало да приказваме. Трябва по този начин да живеем, все едно, че има господ... Вярата е като кладенеца, разнообразни хора пият от нея, а водата в кладенеца постоянно си остава една и съща “.
Роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица, Радичков оставя бездънен отпечатък върху българската литература със своя присъщ жанр, който съчетава националния език с една дълбока философска символика.
Радичков е прочут със своето майсторство в разказването на истории от селския живот, цялостни с духовитост, подигравка и метафизичен размисли върху човешкото битие. А негови творби като " Ние, врабчетата ", " Барутен буквар " и " Свирепо въодушевление " са обичани както в България, по този начин и в чужбина.
Радичков също е създател и на пиеси, като " Суматоха " и " Лазарица ", които не престават да се играят на българските подиуми и до през днешния ден.
През годините той е притежател на голям брой награди, в това число и номинация за Нобелова премия за литература.
„ Абсурдно е да се съизмерва Йордан Радичков с какъв да е от днешните белетристи. Той е отвън нашите пристрастености и пристрастия. "
Йордан Радичков остава една от най-емблематичните фигури в българската просвета. И въпреки да е неуместно той да бъде съизмерван с днешните белетристи, тъй като е отвън нашите пристрастености и пристрастия, неговото литературно завещание продължава да въодушевява новите създатели и няколко генерации читатели.
Безброй са посланията, които ни е завещал мъдреца от Калиманица. Ето едно от тях:
" Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не би трябвало да приказваме. Трябва по този начин да живеем, все едно, че има господ... Вярата е като кладенеца, разнообразни хора пият от нея, а водата в кладенеца постоянно си остава една и съща “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




