16 юли: Денят, в който се роди атомната бомба
Днес се навършват 80 години от едно от най-значимите научни достижения на човечеството - атомната детонация при теста „ Тринити “ в Ню Мексико на 16 юли 1945 година Овладяването на атомната сила посредством нуклеарно разделяне е доказателство за човешката досетливост, техническа прозорливост и интелектуална мощност.
По това време единствено Съединените щати са били в положение да основат сходна технология. Атомните бомби, пуснати от бомбардировачи Boeing B-29 Superfortress на 6 и 9 август 1945 година, са кулминационната точка на акцията за стратегически бомбардировки на Военновъздушните сили на армията на Съединени американски щати. За някои тези събития се възприемат като заслужено отмъщение за нападението над Пърл Харбър през 1941 година
Атомните удари над Хирошима и Нагасаки, в комбиниране с други събития, способстват за убеждаването на император Хирохито, че японският народ скоро ще би трябвало да „ понесе непоправимото и да изтърпи това, което е отвратително “.
Тестът " Тринити "
Тази технология е върхът на научните старания. Но преди тези атомни офанзиви да се осъществят, е било належащо да се тества самият дизайн на оръжията. Разказът за теста „ Тринити “, извършен покрай Аламогордо, Ню Мексико, постоянно се пояснява неправилно във връзка с неговата значителност. Много от описанията, свързани с края на Тихоокеанската война, основават усещането, че детонацията в Ню Мексико е била кулминационното доказателство за сполучливото основаване на атомно оръжие в границите на плана „ Манхатън “. Макар да съдържа известна истина, в такова пояснение се крие значително недоумение.
On 16 July 1945, the ‘Trinity’ nuclear test plunged humanity into the so-called Atomic Age. The first-ever atomic bomb was detonated in New Mexico, at the Alamogordo Test Range. Nicknamed the “gadget ”, the plutonium-based implosion-type device yielded 21 kilotons.
— NUKES (@atomicarchive)
Повечето хора разпознават имената „ Little Boy “ и „ Fat Man “ като бомбите, употребявани против Япония, само че мнозина не осъзнават какъв брой разнообразни са техните софтуерни правила – и за какво тази разлика е от голяма важност. „ Little Boy “ употребява така наречен „ оръдеен способ “ (gun method) за предизвикателство на разделяне, до момента в който „ Fat Man “ разчита на „ имплозионен способ “. Макар двете бомби да имат сходна разрушителна мощност, разликата в технологията има основни последствия за стратегическото обмисляне на войната в Тихия океан.
Още през 1944 година Комитетът по военна политика, включващ представители на армията, флота и цивилни учени, дефинира нуждата от потребление на повече от една бомба . Този комитет освен съветва военния министър Хенри Стимсън , само че и играе основна роля в превъзмогването на разривите сред военните и цивилните участници в плана „ Манхатън “. Идеята за потребление на няколко оръжия в началото е препоръчана от контраадмирал Уилям Пърсел, представител на Военноморските сили, който акцентира, че едно оръжие ще показва мощта на Съединени американски щати, а второто ще покаже, че това не е индивидуален случай – че Съединените щати имат боеприпас.
С няколко удара Япония ще получи ясно обръщение – по този начин нареченият „ един-два удара “ ще провокира още по-голямо безпокойствие измежду японското управление. За тази цел Съединени американски щати имат потребност не от една, а от цяла серия атомни бомби.
Проблемът е, че технологията към момента е в пробна фаза, а производството на повече от една бомба е извънредно мъчно. „ Little Boy “ употребява уран-235 (U-235) , който се форсира по дълга, преустроена артилерийска тръба, с цел да удари друга маса от същия материал. При конфликта основател освобождава свободни неутрони, водейки до постигане на сериозна маса и следваща детонация. Макар дизайнът да е относително елементарен, учените се изправят пред съществено предизвикателство: намирането на задоволително количество U-235 . Уранът е необичаен детайл в природата, като едвам 0,7% от него е във формата U-235 – останалата част е U-238. Това значи, че дребните количества U-235 би трябвало да се извличат от тонове U-238 посредством извънредно муден и енергоемък развой. В Оук Ридж, Тенеси, над 1000 „ Калутрона “ (Y-12 Calutrons) са употребявани за тази цел.
Въпреки напъните, създаденото количество U-235 е едвам задоволително за лабораторни опити в Лос Аламос. Това прави бомбата неефективна и извънредно разточителна във връзка с този скъп запас.
Производството на спомагателни бомби изисква още повече U-238 и надлежно – преобразуването му в U-235. С оглед на бавния развой по обогатяване, постигането на нужното количество за втора бомба може да отнеме до шест месеца – прекомерно дълго, с цел да се реализира тактиката „ един-два удара “. Някои учени оферират проява на новото оръжие върху необитаема територия, с цел да се предупредят японците, само че тази концепция е отхвърлена по няколко аргументи: в случай че опитът се провали – това би било голям удар по престижа на САЩ; в случай че успее – японците може да го възприемат като трик. А и най-важното – даже сполучлива проява би изразходвала скъпия и стеснен ресурс от U-235.
16 July was the 78th anniversary of the Trinity Test, the world’s first nuclear explosion.
— NUKES (@atomicarchive)
Съществува обаче различен метод за предизвикателство на разделяне – посредством плутоний-239 (Pu-239). Физиците откриват, че Pu-239 е по-податлив на разделяне даже от U-235, което го прави извънредно атрактивен източник за експлозив. Pu-239 е извънредно необичаен в природата, само че може да бъде основан изкуствено посредством бомбардиране на U-238 с неутрони или посредством химическа обработка. С тези способи учените са в положение да произведат Pu-239 по-лесно и по-бързо спрямо U-235. Още едно предимство е, че за една детонация са нужни доста по-малки количества плутоний – към 5 кг. Това, съчетано с по-лесното му произвеждане, прави плутониевата бомба логически избор.
Все отново Pu-239 не може да бъде употребен посредством оръдейния способ. За да се реализира разделяне, се употребява имплозия – сферата от плутоний би трябвало да бъде отмерено компресирана отвред. Това се реализира благодарение на взривни лещи, формирани от избухливото вещество Баратол, които концентрират налягането във вътрешността. Целият развой е задействан от 32 синхронизирани детонатора, като полониево-берилиев основател обезпечава нужните неутрони. Ако всичко действа по проект, плутониевото ядро става „ свръхкритично “. Ако обаче синхронът бъде нарушен, се получава единствено елементарна детонация, без нуклеарна реакция.
Директорът на Лос Аламос, Дж. Робърт Опенхаймер , завършва окончателния дизайн на урановата бомба още през февруари 1945 година, само че работата по плутониевото устройство продължава и напролет и лятото. След като през март е взето решение за крайния му тип, личният състав на лабораторията продължава да го усъвършенства. Проблемите с имплозионната симетричност са дефинитивно решени до април . За разлика от урановата бомба, която не изисква цялостен полеви тест – нейният дизайн към този момент е тестван посредством опити в края на 1944 година – плутониевото устройство наложително би трябвало да бъде изпитано в действителни условия.
Затова събитието „ Тринити “ има основна роля : то удостоверява, че имплозионният дизайн работи. Тестваното устройство, наричано от екипа в Лос Аламос просто „ притурката “ (the gadget), потвърждава, че разделяне с Pu-239 е допустимо. Това е от изключителна значимост по няколко аргументи: първо – преодолени са инженерните предизвикателства; второ – допустимо е производството на повече оръжия за малко време; и трето – Съединени американски щати към този момент действително разполагат с потенциала за реализиране на „ един-два удара “ съгласно проекта на Комитета по военна политика.
Успешната детонация при теста „ Тринити “ значи, че Съединени американски щати освен разполагат с два работещи модела бомби, само че и могат относително елементарно да произведат още , в случай че се наложи.
В дните след опита президент Хари С. Труман участва на " Потсдамската конференция " край Берлин. Със знанието за триумфа на теста в Ню Мексико, Труман и съюзническите водачи изготвят така наречен „ Потсдамска декларация “, с която упорстват Япония да капитулира, в противоположен случай ще се изправи пред „ бързо и цялостно заличаване “. Тестът в Тринити освен удостоверява успеваемостта на плутониевата бомба и имплозионната идея, само че и на процедура дава на Съединените щати стратегически запас от атомни оръжия. С този потенциал, те към този момент могат да провокират „ проливен дъжд от опустошения “ върху Японските острови – нещо, което човечеството не е виждало до този миг.
Още събития на 16 юли:
1951 година: „ Спасителят в ръжта “, типичен разказ от американския публицист Джеръм Дейвид Селинджър е публикуван1969 година: Аполо 11 излетява от галактическия център Джон Кенеди на НАСА във Флорида, а четири дни по-късно двама от неговите астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната1979 г.: Саддам Хюсеин стана президент на Ирак1999 година: Американският издател и юрист Джон Ф. Кенеди-младши, единственият наследник на президент Кенеди, почина, откакто пилотираният от него аероплан се разруши край Мартас Винярд, Масачузетс
По това време единствено Съединените щати са били в положение да основат сходна технология. Атомните бомби, пуснати от бомбардировачи Boeing B-29 Superfortress на 6 и 9 август 1945 година, са кулминационната точка на акцията за стратегически бомбардировки на Военновъздушните сили на армията на Съединени американски щати. За някои тези събития се възприемат като заслужено отмъщение за нападението над Пърл Харбър през 1941 година
Атомните удари над Хирошима и Нагасаки, в комбиниране с други събития, способстват за убеждаването на император Хирохито, че японският народ скоро ще би трябвало да „ понесе непоправимото и да изтърпи това, което е отвратително “.
Тестът " Тринити "
Тази технология е върхът на научните старания. Но преди тези атомни офанзиви да се осъществят, е било належащо да се тества самият дизайн на оръжията. Разказът за теста „ Тринити “, извършен покрай Аламогордо, Ню Мексико, постоянно се пояснява неправилно във връзка с неговата значителност. Много от описанията, свързани с края на Тихоокеанската война, основават усещането, че детонацията в Ню Мексико е била кулминационното доказателство за сполучливото основаване на атомно оръжие в границите на плана „ Манхатън “. Макар да съдържа известна истина, в такова пояснение се крие значително недоумение.
On 16 July 1945, the ‘Trinity’ nuclear test plunged humanity into the so-called Atomic Age. The first-ever atomic bomb was detonated in New Mexico, at the Alamogordo Test Range. Nicknamed the “gadget ”, the plutonium-based implosion-type device yielded 21 kilotons.
— NUKES (@atomicarchive)
Повечето хора разпознават имената „ Little Boy “ и „ Fat Man “ като бомбите, употребявани против Япония, само че мнозина не осъзнават какъв брой разнообразни са техните софтуерни правила – и за какво тази разлика е от голяма важност. „ Little Boy “ употребява така наречен „ оръдеен способ “ (gun method) за предизвикателство на разделяне, до момента в който „ Fat Man “ разчита на „ имплозионен способ “. Макар двете бомби да имат сходна разрушителна мощност, разликата в технологията има основни последствия за стратегическото обмисляне на войната в Тихия океан.
Още през 1944 година Комитетът по военна политика, включващ представители на армията, флота и цивилни учени, дефинира нуждата от потребление на повече от една бомба . Този комитет освен съветва военния министър Хенри Стимсън , само че и играе основна роля в превъзмогването на разривите сред военните и цивилните участници в плана „ Манхатън “. Идеята за потребление на няколко оръжия в началото е препоръчана от контраадмирал Уилям Пърсел, представител на Военноморските сили, който акцентира, че едно оръжие ще показва мощта на Съединени американски щати, а второто ще покаже, че това не е индивидуален случай – че Съединените щати имат боеприпас.
С няколко удара Япония ще получи ясно обръщение – по този начин нареченият „ един-два удара “ ще провокира още по-голямо безпокойствие измежду японското управление. За тази цел Съединени американски щати имат потребност не от една, а от цяла серия атомни бомби.
Проблемът е, че технологията към момента е в пробна фаза, а производството на повече от една бомба е извънредно мъчно. „ Little Boy “ употребява уран-235 (U-235) , който се форсира по дълга, преустроена артилерийска тръба, с цел да удари друга маса от същия материал. При конфликта основател освобождава свободни неутрони, водейки до постигане на сериозна маса и следваща детонация. Макар дизайнът да е относително елементарен, учените се изправят пред съществено предизвикателство: намирането на задоволително количество U-235 . Уранът е необичаен детайл в природата, като едвам 0,7% от него е във формата U-235 – останалата част е U-238. Това значи, че дребните количества U-235 би трябвало да се извличат от тонове U-238 посредством извънредно муден и енергоемък развой. В Оук Ридж, Тенеси, над 1000 „ Калутрона “ (Y-12 Calutrons) са употребявани за тази цел.
Въпреки напъните, създаденото количество U-235 е едвам задоволително за лабораторни опити в Лос Аламос. Това прави бомбата неефективна и извънредно разточителна във връзка с този скъп запас.
Производството на спомагателни бомби изисква още повече U-238 и надлежно – преобразуването му в U-235. С оглед на бавния развой по обогатяване, постигането на нужното количество за втора бомба може да отнеме до шест месеца – прекомерно дълго, с цел да се реализира тактиката „ един-два удара “. Някои учени оферират проява на новото оръжие върху необитаема територия, с цел да се предупредят японците, само че тази концепция е отхвърлена по няколко аргументи: в случай че опитът се провали – това би било голям удар по престижа на САЩ; в случай че успее – японците може да го възприемат като трик. А и най-важното – даже сполучлива проява би изразходвала скъпия и стеснен ресурс от U-235.
16 July was the 78th anniversary of the Trinity Test, the world’s first nuclear explosion.
— NUKES (@atomicarchive)
Съществува обаче различен метод за предизвикателство на разделяне – посредством плутоний-239 (Pu-239). Физиците откриват, че Pu-239 е по-податлив на разделяне даже от U-235, което го прави извънредно атрактивен източник за експлозив. Pu-239 е извънредно необичаен в природата, само че може да бъде основан изкуствено посредством бомбардиране на U-238 с неутрони или посредством химическа обработка. С тези способи учените са в положение да произведат Pu-239 по-лесно и по-бързо спрямо U-235. Още едно предимство е, че за една детонация са нужни доста по-малки количества плутоний – към 5 кг. Това, съчетано с по-лесното му произвеждане, прави плутониевата бомба логически избор.
Все отново Pu-239 не може да бъде употребен посредством оръдейния способ. За да се реализира разделяне, се употребява имплозия – сферата от плутоний би трябвало да бъде отмерено компресирана отвред. Това се реализира благодарение на взривни лещи, формирани от избухливото вещество Баратол, които концентрират налягането във вътрешността. Целият развой е задействан от 32 синхронизирани детонатора, като полониево-берилиев основател обезпечава нужните неутрони. Ако всичко действа по проект, плутониевото ядро става „ свръхкритично “. Ако обаче синхронът бъде нарушен, се получава единствено елементарна детонация, без нуклеарна реакция.
Директорът на Лос Аламос, Дж. Робърт Опенхаймер , завършва окончателния дизайн на урановата бомба още през февруари 1945 година, само че работата по плутониевото устройство продължава и напролет и лятото. След като през март е взето решение за крайния му тип, личният състав на лабораторията продължава да го усъвършенства. Проблемите с имплозионната симетричност са дефинитивно решени до април . За разлика от урановата бомба, която не изисква цялостен полеви тест – нейният дизайн към този момент е тестван посредством опити в края на 1944 година – плутониевото устройство наложително би трябвало да бъде изпитано в действителни условия.
Затова събитието „ Тринити “ има основна роля : то удостоверява, че имплозионният дизайн работи. Тестваното устройство, наричано от екипа в Лос Аламос просто „ притурката “ (the gadget), потвърждава, че разделяне с Pu-239 е допустимо. Това е от изключителна значимост по няколко аргументи: първо – преодолени са инженерните предизвикателства; второ – допустимо е производството на повече оръжия за малко време; и трето – Съединени американски щати към този момент действително разполагат с потенциала за реализиране на „ един-два удара “ съгласно проекта на Комитета по военна политика.
Успешната детонация при теста „ Тринити “ значи, че Съединени американски щати освен разполагат с два работещи модела бомби, само че и могат относително елементарно да произведат още , в случай че се наложи.
В дните след опита президент Хари С. Труман участва на " Потсдамската конференция " край Берлин. Със знанието за триумфа на теста в Ню Мексико, Труман и съюзническите водачи изготвят така наречен „ Потсдамска декларация “, с която упорстват Япония да капитулира, в противоположен случай ще се изправи пред „ бързо и цялостно заличаване “. Тестът в Тринити освен удостоверява успеваемостта на плутониевата бомба и имплозионната идея, само че и на процедура дава на Съединените щати стратегически запас от атомни оръжия. С този потенциал, те към този момент могат да провокират „ проливен дъжд от опустошения “ върху Японските острови – нещо, което човечеството не е виждало до този миг.
Още събития на 16 юли:
1951 година: „ Спасителят в ръжта “, типичен разказ от американския публицист Джеръм Дейвид Селинджър е публикуван1969 година: Аполо 11 излетява от галактическия център Джон Кенеди на НАСА във Флорида, а четири дни по-късно двама от неговите астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната1979 г.: Саддам Хюсеин стана президент на Ирак1999 година: Американският издател и юрист Джон Ф. Кенеди-младши, единственият наследник на президент Кенеди, почина, откакто пилотираният от него аероплан се разруши край Мартас Винярд, Масачузетс
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ