Панагюрското златно съкровище е открито преди 76 години
Днес се навършват 76 години от откриването на Панагюрското златно богатство в местността Мерул край Панагюрище, припомниха от Историческия музей в града.
" Днес, 8 декември 2025 година, се навършват 76 години от откриването на Панагюрското златно богатство, популяризирало Панагюрище и България по целия свят. 76 години ритуалният сервиз провокира възхищението от съвършенството на тракийската просвета ", написа в известието на музея.
Съкровището е намерено през 1949 година в местността Мерул в региона на Панагюрище от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в града, сочи информация на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция. След като изваждат деветте предмета, братята ги почистват и ги предават на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков.
Общото тегло на деветте предмета - една фиала (блюдо) и осем ритона, е 6,164 кг. Те са направени от чисто солидно злато с непорочност 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на одрисите от края на ІV и началото на ІІІ в. прочие н. е. и е употребен при осъществяването на ритуални дейности и религиозни тайнства. Четири от ритоните са завършени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични подиуми.
Панагюрското златно богатство бе част от българските артефакти, показани в музея „ Гети “ в Лос Анджелис в края предходната година в границите на експозицията „ Древна Тракия и класическият свят “: Съкровища от България, Румъния и Гърция - галерия, която изследва културните връзки сред траките и техните съседи в продължение на две хилядолетия (около 1700 година прочие Хр. - 300 година сл. Хр.). Тя включваше над 200 предмета, като от българска страна в нея участваха 14 музея с общо над 150 предмета.
Панагюрското златно богатство първо е заведено в инвентарните книги на Регионалния археологически музей в Пловдив и е негова благосъстоятелност. Смята се, че съкровището е направено в малоазийския град Лампсак. Златният сервиз за пиянство се състои от девет златни съда - фиала и осем ритона, с разнообразни зооморфни и антропоморфни форми. Включва гръцки митологични персонажи и подиуми, известни в Тракия през елинистическата ера. Съкровището е принадлежало на към момента незнаен тракийски държател на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. прочие Хр.
Фиалата (блюдо) е украсена с релефни изображения на африкански глави и жълъди, ситуирани под формата на концентрични кръгове. На нея има два надписа, показващи тежестта му в единици за тегло, употребявани в град Лампсак (съвременен Лапсеки, провинция Чанаккале, Турция). Съставът на златото, от което е изработен този съд, се разграничава от този на останалите осем съда.
Два от ритоните са направени като глава на елен. Единият е с изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и Афродита върху шийката му. Другият има изобразени на шийката му две митологични подиуми - Херакъл в битка с Керенитската сърна и Тезей в битка с Маратонския бик. Дръжката на съда приключва с фигурата на лъв.
Дръжката на златения ритон, направен като глава на овен, също приключва с фигурата на лъв. Върху шийката му релефно са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе в седнало състояние. Встрани от тях са показани танцуващи вакханки.
Три са ритоните, направени като глава на амазонка или богиня. При два от тях косите на амазонката са прибрани и покрити с воал, а върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона приключва с фигурата на хвъркат сфинкс. Амазонката на втория ритон е с шлем. Върху двете страни на шлема са изобразени релефно фигурите на крилати сфинксове.
Златният ритон, чиято долна част е завършена като протоме на козел, има върху шийката си изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике.
Амфората-ритон е с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху стените са показани три композиционни подиуми. Централната сцена показва петима воини по време на борба. Втората сцена показва двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и дребния Херакъл в люлка, който убива две змии.
Тази година оригиналът на съкровището се завърна в Панагюрище за месец и жителите и гостите на града имаха опция да го видят.
