50 години от смъртта на Г.М. Димитров – политически пророк, воювал за демокрация с тоталитарния режим
Днес се навършват 50 година от гибелта на доктор Г. М. Димитров - политическият оракул, който виждаше ясно в мрачното бъдеще на човечеството! Българският водач, който посвети живота си на борба за народна власт против тоталитарните режими!
С възприятие на надълбоко почитание и благодарност през днешния ден отдаваме респект и се прекланяме пред светлия облик и дело на един огромен наследник на България, един ревнив и лоялен герой за независимост, народна власт и правдивост. Днес се навършват 50 година от гибелта на доктор Георги Михов Димитров.
Д-р Димитров е роден през 1903 година в Ени чифлик – Турция по времето на турския султан Абдул Хамид II, чиято власт се тресяла издъно от Илинденско-Преображенското въстание на бунтовните българи от Македония и Тракия. Селцето на брега на мраморно море, което имах опцията да посетя през есента на тази година, по това време е малко и наброява към 100 и седемдесет фамилии. В него съжителстват към двадесет гръцки и всички останали български фамилии и нито едно турско. Единственият мохамеданин в селото е кехаята, който пък е от албански генезис.
В спомените си доктор Димитров споделя за немотията, робския труд и пословичното усърдие на тракийските българи.
След рухването на Одрин /13 март 1913г./ се организира Мирната конференция в Лондон, след което Турция отстъпва по линията Енос-Мидия, както и Егейските острови. Ени чифлик остава в турска територия и по разпореждане на българските управляващи всички българи би трябвало на изоставен селото и да се открият в България.
Семейството на доктор Димитров се открива в село Дойренци към град Ловеч. Завършва прогимназия с отличие. Работи като писар и преподавател.
След Деветоюнския прелом като уверен абстрактен последовател и почитател на Български земеделски народен съюз и Ал. Стамболийски е задържан и хвърлен в пандиза. Изглежда в този миг се дефинира и политическото му бъдеще. След излизането си от пандиза отива в София, където се среща с Петко Д. Петков, който по това време е най-активният активист на Български земеделски народен съюз. Работи като помощник и публицист във вестник „ Младежко знаме “, органът на Земеделски младежки съюз.
През 1924 година реализира една своя фантазия като се записва в Свободния университет със компетентност „ Дипломация “. По-късно кандидатства и е признат в Медицинския факултет, който приключва през 1929 година
На 21 юни се организират избори за Народно заседание, в които той взе участие и е определен на депутат. Той е сърцето и душата на Български земеделски народен съюз. Проявява се като извънреден оратор. Застъпва се за обществени промени и самоуверено отстоява правото на народа за независимост и народна власт. За страдание за малко. На 19 май 1934 година е осъществен боен прелом. Д-р Димитров е арестуван по процеса против военачалник Заимов. Отказва да сътрудничи на полицията, поради което е грубо пребит в килиите с няколко счупени ребра и тежко засегнати крайници. Необходими са цели осем месеца за неговото възобновяване.
През месец февруари 1941 година по негова самодейност е изпратено искане, подписано и от други политически водачи, с молба за визита с Цар Борис. Получават отвод. Малко по-късно последва второ писмо, в което се упорства България да не се обвързва с воюващите страни. Този път отговорът на монарха е безапелационен. Полицията подхваща всеобщи арести и инквизиции към опозиционните водачи. Д-р Димитров съумява да се изплъзне и незаконно напуща страната. Вече отвън граница изготвя и популяризира манифест, в който осъжда подписването на Тристранния пакт и го дефинира като „ най-голямото посягане против правата и свободите на българския народ “. Отправят се и остри рецензии към цар Борис и политиката му на съглашателство.
В годините от 1941 до 1944-та се открива в Югославия, Яфа, Кайро и Цариград. В Йерусалим основава Български Национален Комитет. Подготвя и изпраща позиви и манифести към България с апели за битка и опозиция против нацисткия режим.
През септември 1944 година се завръща в България и е посрещнат от стотици хиляди негови почитатели. Осъзнавайки, че моментът в последните месеци от войната е изключително предопределен и съдбоносен за страната подхваща незабавни дейности за подготовката на Български земеделски народен съюз и други демократични организации за гарантирането на свободата и независимостта на България. Няма съмнение, че българските комунисти правят изменничество по отношение на страната ни и работят напълно в интерес на Съветите. Същата година през месец октомври се организира националната конференция на Български земеделски народен съюз, на която се афишира обединяването на съюза и доктор Димитров е определен за Главен секретар /председател/.
Новият водач на обединявания съюз се трансформира в главен фактор в политическия живот на страната и изрично се опълчва на всяко вмешателство от страна на Съветския съюз във вътрешните работи на България и отхвърля каквото и да е съдействие с Българска комунистическа партия. Паметни ще останат многохилядните събори в Ловеч, Стара Загора, Пловдив и Плевен. Комунистите, окрилени от наличието на триста хилядна съветска войска в страната, са активизирани и правят всеобщи убийства и погроми. По разпореждане персонално на Георги Димитров се правят всеобщи арести, разтурват се събрания, преследват се политически дейци и техните близки. По разпореждане на Сталин се упорства за отстраняването на доктор Димитров от лидерския пост, в противоположен случай Български земеделски народен съюз и неговите поделения ще бъдат разтурени. Предприемат се дейности за цялостното очистване на демократичните политически организации у нас.
В първите месеци на 1945 година ситуацията в страна внезапно се утежнява. Пред доктор Димитров има единствено две благоприятни условия - или да бъде екзекутиран от комунистите на родна земя в околните месеци, или неотложно да напусне страната и да продължи активността си зад граница, като притегли вниманието на демократична общественост. През месец май е подложен под домакински арест, под строга защита и към този момент не храни илюзии, че изтезанието му наближава. В средата на месец май водачът на Български земеделски народен съюз получава достоверни сведения, че на 24 май ще бъде откаран в Дирекцията на милицията, където ще бъде грубо малтретиран и под някаква форма заставен да подпише гнусни измислици за активността му и тази на Български земеделски народен съюз. Решението му е, че не трябва да се остави в ръцете на коминистите, на гаврите им и комунистическия произвол. Въоръжен с тройна доза отрова и револвер потегля към гибелта. По-късно ще напише в спомените си, че: „ жив няма да попадна в ръцете на джелатите. “
Бягството е сполучливо! Намира избавление във вилата на американския посланик Мейнард Барнс, който му оказва цялостно покровителство и подпомагане, и провежда напускането от България.
На 5 септември с американски аероплан напуща страната и се озовава още веднъж в емиграция.
Извън рамките на родината ще основе Българския Национален Комитет, който включва Български земеделски народен съюз, Социал-демократическата партия, Народния съюз „ Звено “, Демократическата партия и самостоятелни интелектуалци.
По негова самодейност е основан „ Съюзът на поробените източно европейски страни “. Ще държи речи в Съвета на Европа и ще упорства там да бъдат оставени няколко празни стола за поробените европейски нации.
По-късно ще сътвори първата българска рота в НАТО, просъществувала от 1951 до 1964 година Ще издава от време на време вестник „ Свободна и демократична България “
И ще сътвори мощна организационна конструкция на политическата емиграция по целия свят и до края на живота си ще поддържа духа и вярата в свободата и демокрацията на България!
Вечна да е паметта му!
Николай Ненчев, фейсбук
С възприятие на надълбоко почитание и благодарност през днешния ден отдаваме респект и се прекланяме пред светлия облик и дело на един огромен наследник на България, един ревнив и лоялен герой за независимост, народна власт и правдивост. Днес се навършват 50 година от гибелта на доктор Георги Михов Димитров.
Д-р Димитров е роден през 1903 година в Ени чифлик – Турция по времето на турския султан Абдул Хамид II, чиято власт се тресяла издъно от Илинденско-Преображенското въстание на бунтовните българи от Македония и Тракия. Селцето на брега на мраморно море, което имах опцията да посетя през есента на тази година, по това време е малко и наброява към 100 и седемдесет фамилии. В него съжителстват към двадесет гръцки и всички останали български фамилии и нито едно турско. Единственият мохамеданин в селото е кехаята, който пък е от албански генезис.
В спомените си доктор Димитров споделя за немотията, робския труд и пословичното усърдие на тракийските българи.
След рухването на Одрин /13 март 1913г./ се организира Мирната конференция в Лондон, след което Турция отстъпва по линията Енос-Мидия, както и Егейските острови. Ени чифлик остава в турска територия и по разпореждане на българските управляващи всички българи би трябвало на изоставен селото и да се открият в България.
Семейството на доктор Димитров се открива в село Дойренци към град Ловеч. Завършва прогимназия с отличие. Работи като писар и преподавател.
След Деветоюнския прелом като уверен абстрактен последовател и почитател на Български земеделски народен съюз и Ал. Стамболийски е задържан и хвърлен в пандиза. Изглежда в този миг се дефинира и политическото му бъдеще. След излизането си от пандиза отива в София, където се среща с Петко Д. Петков, който по това време е най-активният активист на Български земеделски народен съюз. Работи като помощник и публицист във вестник „ Младежко знаме “, органът на Земеделски младежки съюз.
През 1924 година реализира една своя фантазия като се записва в Свободния университет със компетентност „ Дипломация “. По-късно кандидатства и е признат в Медицинския факултет, който приключва през 1929 година
На 21 юни се организират избори за Народно заседание, в които той взе участие и е определен на депутат. Той е сърцето и душата на Български земеделски народен съюз. Проявява се като извънреден оратор. Застъпва се за обществени промени и самоуверено отстоява правото на народа за независимост и народна власт. За страдание за малко. На 19 май 1934 година е осъществен боен прелом. Д-р Димитров е арестуван по процеса против военачалник Заимов. Отказва да сътрудничи на полицията, поради което е грубо пребит в килиите с няколко счупени ребра и тежко засегнати крайници. Необходими са цели осем месеца за неговото възобновяване.
През месец февруари 1941 година по негова самодейност е изпратено искане, подписано и от други политически водачи, с молба за визита с Цар Борис. Получават отвод. Малко по-късно последва второ писмо, в което се упорства България да не се обвързва с воюващите страни. Този път отговорът на монарха е безапелационен. Полицията подхваща всеобщи арести и инквизиции към опозиционните водачи. Д-р Димитров съумява да се изплъзне и незаконно напуща страната. Вече отвън граница изготвя и популяризира манифест, в който осъжда подписването на Тристранния пакт и го дефинира като „ най-голямото посягане против правата и свободите на българския народ “. Отправят се и остри рецензии към цар Борис и политиката му на съглашателство.
В годините от 1941 до 1944-та се открива в Югославия, Яфа, Кайро и Цариград. В Йерусалим основава Български Национален Комитет. Подготвя и изпраща позиви и манифести към България с апели за битка и опозиция против нацисткия режим.
През септември 1944 година се завръща в България и е посрещнат от стотици хиляди негови почитатели. Осъзнавайки, че моментът в последните месеци от войната е изключително предопределен и съдбоносен за страната подхваща незабавни дейности за подготовката на Български земеделски народен съюз и други демократични организации за гарантирането на свободата и независимостта на България. Няма съмнение, че българските комунисти правят изменничество по отношение на страната ни и работят напълно в интерес на Съветите. Същата година през месец октомври се организира националната конференция на Български земеделски народен съюз, на която се афишира обединяването на съюза и доктор Димитров е определен за Главен секретар /председател/.
Новият водач на обединявания съюз се трансформира в главен фактор в политическия живот на страната и изрично се опълчва на всяко вмешателство от страна на Съветския съюз във вътрешните работи на България и отхвърля каквото и да е съдействие с Българска комунистическа партия. Паметни ще останат многохилядните събори в Ловеч, Стара Загора, Пловдив и Плевен. Комунистите, окрилени от наличието на триста хилядна съветска войска в страната, са активизирани и правят всеобщи убийства и погроми. По разпореждане персонално на Георги Димитров се правят всеобщи арести, разтурват се събрания, преследват се политически дейци и техните близки. По разпореждане на Сталин се упорства за отстраняването на доктор Димитров от лидерския пост, в противоположен случай Български земеделски народен съюз и неговите поделения ще бъдат разтурени. Предприемат се дейности за цялостното очистване на демократичните политически организации у нас.
В първите месеци на 1945 година ситуацията в страна внезапно се утежнява. Пред доктор Димитров има единствено две благоприятни условия - или да бъде екзекутиран от комунистите на родна земя в околните месеци, или неотложно да напусне страната и да продължи активността си зад граница, като притегли вниманието на демократична общественост. През месец май е подложен под домакински арест, под строга защита и към този момент не храни илюзии, че изтезанието му наближава. В средата на месец май водачът на Български земеделски народен съюз получава достоверни сведения, че на 24 май ще бъде откаран в Дирекцията на милицията, където ще бъде грубо малтретиран и под някаква форма заставен да подпише гнусни измислици за активността му и тази на Български земеделски народен съюз. Решението му е, че не трябва да се остави в ръцете на коминистите, на гаврите им и комунистическия произвол. Въоръжен с тройна доза отрова и револвер потегля към гибелта. По-късно ще напише в спомените си, че: „ жив няма да попадна в ръцете на джелатите. “
Бягството е сполучливо! Намира избавление във вилата на американския посланик Мейнард Барнс, който му оказва цялостно покровителство и подпомагане, и провежда напускането от България.
На 5 септември с американски аероплан напуща страната и се озовава още веднъж в емиграция.
Извън рамките на родината ще основе Българския Национален Комитет, който включва Български земеделски народен съюз, Социал-демократическата партия, Народния съюз „ Звено “, Демократическата партия и самостоятелни интелектуалци.
По негова самодейност е основан „ Съюзът на поробените източно европейски страни “. Ще държи речи в Съвета на Европа и ще упорства там да бъдат оставени няколко празни стола за поробените европейски нации.
По-късно ще сътвори първата българска рота в НАТО, просъществувала от 1951 до 1964 година Ще издава от време на време вестник „ Свободна и демократична България “
И ще сътвори мощна организационна конструкция на политическата емиграция по целия свят и до края на живота си ще поддържа духа и вярата в свободата и демокрацията на България!
Вечна да е паметта му!
Николай Ненчев, фейсбук
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ