Посланик Марян Гьорчев: Много бързо трябва да построим Коридор №8
Днес се навършват 26 години от оповестяването на независимостта на Република Македония след разпадането на Титова Югославия. По този мотив кореспондент на БГНЕС беседва с посланика на Македония у нас Н.Пр. Марян Гьорчев.
БГНЕС: Г-н дипломат, по какъв начин изглеждаше Македония през 1991 година?
Марян Гьорчев: 1991 беше годината, която значи доста за страната Република Македония, за това, че през тази година се осъществя една огромна фантазия, едно огромно предпочитание, за което са дадени огромни жертви – за свободна, самостоятелна страна Република Македония. Това се случи. Разпадането на Югославската федерация беше доста мъчно. Имаше доста неприятни обстановки. Смятам, че Република Македония спрямо всичките други страни в някогашна Югославия, се отдръпна с чест, достолепие и име. Не дължахме на никого нищо. Даже някои югославски банки – Югобанка, Люблянска банка останаха да дължат на македонците повече от 2 милиарда марки. Македонските жители единомислещо и с огромна страст дочакаха 8 септември.
БГНЕС: Като се върнете обратно, кои са били най-тежките моменти за вашата страна през тези години: гръцкото ембарго, заканите на югоармията, депортирането на албанците по време на косовската рецесия, войната през 2001 година..
Марян Гьорчев: Като се върна обратно за тези 26 година самостоятелност мисля, че не е имало естествена година: от първото ембарго 1991-92 г.; ембаргото на Организация на обединените нации против Сърбия 1994-95; войната в Косово; войната – или спорът – в Македония; бежанците; всичко това, което беше към международната рецесия от Уолстрийт – това се отрази върху стопанската система ни. Освен това видяхме блокадите към нашето включване в НАТО и Европейски Съюз. Вижте, македонецът е теоретичен да живее с компликации, по този начин е било епохи – и тези компликации му оказват помощ да построи желязна воля, че може да успее и най-после да види крайната си цел – участието в Европейски Съюз и НАТО. Ако погледнете всичките тези компликации и в анкетите измежду македонците постоянно над 70% настойчиво настояват, че нашето бъдеще би трябвало да бъде в НАТО и Европейски Съюз. И това беше казано още през 1991 година
БГНЕС: Кога ще забележим осъществен на процедура транспортен кулоар №8, за който преди месец и половина приказваха много и тук, в София, министър председателите на двете ни страни?
Марян Гьорчев: Блокадата от Гърция към разногласието с името и всичко, което произлезе от това, в огромна степен затрудни отпущането на финансови средства от Европейски Съюз. Така че ние дълги години, със независими средства от бюджета на Република Македония, направихме някои крачки. Така направихме пътя Гостивар-Кичево през Мавровската планина, това вършим в този момент за привършване на пътя Охрид-Кичево – един магистрален път, и това вършим в този момент на пътя Гостивар-Тетово. Последната крачка преди подписването на съглашението беше да се задължим пред Световната банка с построяването на 60 км. от правата Куманово-Крива Паланка. Това значи, че ние от македонския жител събирахме пари в бюджета през тези 26 година, с цел да построяваме независимо кулоар №8. Но нашата стопанска система е дребна, нямаме Брутният вътрешен продукт, който може да даде такива благоприятни условия. Сега след контракта и това, което беше оповестено като помощ при подписването на контракта, считаме, че посредством евтини европейски заеми – приказвам не за безлихвени, а за нисколихвени заеми, ще можем доста бързо да създадем това, което до момента сами сме правили,...пътят от Охрид до Скопие е добър – с новата автомагистрала Охрид-Кичево. А пътят от Крива Паланка до Куманово е това, което би трябвало да го създадем взаимно доста скоро.
БГНЕС: Вече можем ли да се назоваваме „ положителни съседи “, „ другари “, откакто двамата министър председатели подписаха на първи август контракта? Според вас какви би трябвало да бъдат съответните стъпки сред двете страни, тъй че народите ни да схванат, че в действителност към този момент сме в естествени връзки, и действително работим едни с други? Защото другояче документът ще остане единствено като подписан контракт за историята.
Марян Гьорчев: Главната цел на контракта е да не се връщаме в историята. Историята на Балканите е написана от великите сили. Ние би трябвало да се учим от историята, само че да гледаме към бъдещето. Ако вършим по този начин, ние сме южнославянски нации, ще преразказвам Христо Ботев, като южнославянски нации би трябвало да си създадем страни, които ще бъдат обединени. По това време, през XIX век, балканска федерация, а в този момент да бъдем обединени като Балкани в Европейския съюз. Така, като южнославянски приятелски нации, всички на Балканите можем да се надяваме да реализираме това, което е належащо на нашите жители: благополучие, триумф, благополучие, всичко, което им отива. /БГНЕС
-----------
Посланикът на Република Македония у нас Н. Пр. Марян Гьорчев е бил преди този момент два мандата кмет на община " Кисела Вода " в Скопие, а сред декември 1999 и ноември 2002 година е министър на земеделието, народен представител (2002-2006 г.), зам.-председател на ВМРО-ДПМНЕ (1994-2003 г.).
БГНЕС: Г-н дипломат, по какъв начин изглеждаше Македония през 1991 година?
Марян Гьорчев: 1991 беше годината, която значи доста за страната Република Македония, за това, че през тази година се осъществя една огромна фантазия, едно огромно предпочитание, за което са дадени огромни жертви – за свободна, самостоятелна страна Република Македония. Това се случи. Разпадането на Югославската федерация беше доста мъчно. Имаше доста неприятни обстановки. Смятам, че Република Македония спрямо всичките други страни в някогашна Югославия, се отдръпна с чест, достолепие и име. Не дължахме на никого нищо. Даже някои югославски банки – Югобанка, Люблянска банка останаха да дължат на македонците повече от 2 милиарда марки. Македонските жители единомислещо и с огромна страст дочакаха 8 септември.
БГНЕС: Като се върнете обратно, кои са били най-тежките моменти за вашата страна през тези години: гръцкото ембарго, заканите на югоармията, депортирането на албанците по време на косовската рецесия, войната през 2001 година..
Марян Гьорчев: Като се върна обратно за тези 26 година самостоятелност мисля, че не е имало естествена година: от първото ембарго 1991-92 г.; ембаргото на Организация на обединените нации против Сърбия 1994-95; войната в Косово; войната – или спорът – в Македония; бежанците; всичко това, което беше към международната рецесия от Уолстрийт – това се отрази върху стопанската система ни. Освен това видяхме блокадите към нашето включване в НАТО и Европейски Съюз. Вижте, македонецът е теоретичен да живее с компликации, по този начин е било епохи – и тези компликации му оказват помощ да построи желязна воля, че може да успее и най-после да види крайната си цел – участието в Европейски Съюз и НАТО. Ако погледнете всичките тези компликации и в анкетите измежду македонците постоянно над 70% настойчиво настояват, че нашето бъдеще би трябвало да бъде в НАТО и Европейски Съюз. И това беше казано още през 1991 година
БГНЕС: Кога ще забележим осъществен на процедура транспортен кулоар №8, за който преди месец и половина приказваха много и тук, в София, министър председателите на двете ни страни?
Марян Гьорчев: Блокадата от Гърция към разногласието с името и всичко, което произлезе от това, в огромна степен затрудни отпущането на финансови средства от Европейски Съюз. Така че ние дълги години, със независими средства от бюджета на Република Македония, направихме някои крачки. Така направихме пътя Гостивар-Кичево през Мавровската планина, това вършим в този момент за привършване на пътя Охрид-Кичево – един магистрален път, и това вършим в този момент на пътя Гостивар-Тетово. Последната крачка преди подписването на съглашението беше да се задължим пред Световната банка с построяването на 60 км. от правата Куманово-Крива Паланка. Това значи, че ние от македонския жител събирахме пари в бюджета през тези 26 година, с цел да построяваме независимо кулоар №8. Но нашата стопанска система е дребна, нямаме Брутният вътрешен продукт, който може да даде такива благоприятни условия. Сега след контракта и това, което беше оповестено като помощ при подписването на контракта, считаме, че посредством евтини европейски заеми – приказвам не за безлихвени, а за нисколихвени заеми, ще можем доста бързо да създадем това, което до момента сами сме правили,...пътят от Охрид до Скопие е добър – с новата автомагистрала Охрид-Кичево. А пътят от Крива Паланка до Куманово е това, което би трябвало да го създадем взаимно доста скоро.
БГНЕС: Вече можем ли да се назоваваме „ положителни съседи “, „ другари “, откакто двамата министър председатели подписаха на първи август контракта? Според вас какви би трябвало да бъдат съответните стъпки сред двете страни, тъй че народите ни да схванат, че в действителност към този момент сме в естествени връзки, и действително работим едни с други? Защото другояче документът ще остане единствено като подписан контракт за историята.
Марян Гьорчев: Главната цел на контракта е да не се връщаме в историята. Историята на Балканите е написана от великите сили. Ние би трябвало да се учим от историята, само че да гледаме към бъдещето. Ако вършим по този начин, ние сме южнославянски нации, ще преразказвам Христо Ботев, като южнославянски нации би трябвало да си създадем страни, които ще бъдат обединени. По това време, през XIX век, балканска федерация, а в този момент да бъдем обединени като Балкани в Европейския съюз. Така, като южнославянски приятелски нации, всички на Балканите можем да се надяваме да реализираме това, което е належащо на нашите жители: благополучие, триумф, благополучие, всичко, което им отива. /БГНЕС
-----------
Посланикът на Република Македония у нас Н. Пр. Марян Гьорчев е бил преди този момент два мандата кмет на община " Кисела Вода " в Скопие, а сред декември 1999 и ноември 2002 година е министър на земеделието, народен представител (2002-2006 г.), зам.-председател на ВМРО-ДПМНЕ (1994-2003 г.).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ