20 г. от ареста - дали около смъртта на Милошевич не останаха прекалено много въпросителни?
Днес се навършват 20 години от ареста на някогашния югославски президент Слободан Милошевич, който бе изправен пред Международния арбитражен съд в Хага и упрекнат за закононарушения против човечеството и геноцид.
Дали към гибелта му не останаха прекомерно доста въпросителни? Много анализатори, които наблюдават делото, към момента търсят отговора.
Продължителният развой на Международния арбитражен съд в Хага в допълнение утежнява здравето на Милошевич. На 11 март 2006 година някогашният югославски президент почива в килията си в пандиза Шевенинген в Хага. Малко преди гибелта си Милошевич, който има сърдечни проблеми, желае да бъде изпратен за лекуване в Москва, само че съдът на трибунала отхвърля.
Милошевич по този начин и не доживя деня, в който да чуе присъдата си, че му снемат всички обвинявания.
Това стана през 2016 година. Трибуналът за някогашна Югославия снема всички обвинявания против Милошевич всъщност. В присъдата по делото против Радован Караджич трибуналът признава, че Милошевич няма никаква виновност за тежките закононарушенията, в които бе упрекнат.
Привърженици на Милошевич, които така и така считат трибунала в Хага като инструмент на Запада за заробване на Сърбия, с първите си прочувствени реакции след кончината му дадоха ясно да се разбере, че съгласно тях трибуналът е отговорен за гибелта на Милошевич.
Наистина Милошевич страда от сърдечни проблеми още преди да бъде задържан, само че хората считат, че изискванията в пандиза са влошили в допълнение положението му.
Слободан Милошевич, който постоянно е имал огромна известност измежду сръбската общност, бе провъзгласен за страдалец от поддръжниците си.
Снимка: Wikipedia
Въпреки това, когато ковчегът с тялото на някогашния сръбски президент идва в Белград, нито едно от децата му не е там, с цел да се сбогува с него.
Нито Марко, нито Мария, нито брачната половинка на сръбския водач - Мира Маркович, участват на погребението. За сметка на това в сръбската столица се стичат към 50 000 души, последователи на режима му. Те вървят до ковчега по време на траурното шествие.
Марко Милошевич гледа погребението на татко си по малкия екран и след време споделя пред кореспонденти, че е наскърбен от превръщането на траурното събитие в политически протест.
Някои плачат, а други си напомнят събитията от Сребреница и избиването на босненските мюсюлмани, в които сръбския президент е имал командна роля. По-късно децата на Милошевич и брачната половинка му споделят, че не са пристигнали на погребението, тъй като се страхували за сигурността си, само че е имало и правни пречки, които най-вероятно са разколебали решението им за пътешестване.
Когато става дума за наследниците на някогашния югославски водач, не може да се пропусне и неговата брачна половинка - Мира, наричана от от сънародниците си " Балканската лейди Макбет " и считана за сивия кардинал, който стои зад политическите му дейности.
Мира Маркович
Снимка: Българска телеграфна агенция
Подозира се, че тя освен е знаела за военните дейности в Косово и Босна, само че е издавала и команди наедно със брачна половинка си. И има аргументи да се счита, че има пръст в убийството на Славко Чурувия - публицист, подлагал на критика войните в някогашната към този момент Югославия.
Но първото и само обвиняване към нея е повдигнато през 2003 година Сръбската прокуратура упреква Мира в корупция, а малко по-късно тя отпътува при сина си в Москва, където и умира. Урна с пепелта ѝ е пренесена в Сърбия, където е заровена до брачна половинка си. Децата ѝ не участват и на нейното заравяне.
Мира и Слободан
БГНЕС
Кой е Слободан Милошевич
Слободан Милошевич е роден на 20 август 1941 година в сръбския град Позаревац.
Завършва главно учебно заведение и гимназия в Позаревац.
През 1964 година приключва Юридическия факултет на Белградския университет.
След като приключва университета, Милошевич работи в кметството на Белград като стопански консултант, началник на службата за образуване на осведомителната система на града.
През 1968 година става заместник-директор, през 1973 година - шеф на държавната газова компания " Техногаз ".
През 1978 година става началник на белградската банка " Беобанка ".
През 1984 година Милошевич става ръководител на Белградския градски комитет на Съюза на комунистите на Югославия, през 1986 година - ръководител на Президиума на Централния комитет на Съюза на комунистите в Сърбия.
Милошевич излиза на напред във времето в югославската политика при започване на 1987 година, когато в сръбската провинция Косово избухна междуетнически спор сред етнически албанци и сърби, които албанското болшинство интензивно изтласква от тази изконно сръбска територия. Тогава Милошевич упреква мюсюлманските албанци в гонене на православни сърби и по този метод си завоюва известност на сръбски националист.
През май 1989 година той е определен за президент на Сърбия, най-голямата република във федерална Югославия, ставайки в действителност водач на цяла Югославия.
След това е определен още два пъти - през 1990 година на първите многопартийни избори в Сърбия, както и на предварителните президентски избори в края на 1992 година
На 17 юли 1990 година, в деня на образуването на Социалистическата партия на Сърбия, той е определен за неин ръководител.
По време на босненската рецесия (1992-1995 г.) западните страни упрекват Милошевич, че оказва военна помощ на сръбското население на републиките, отделили се от Югославия.
На 15 юли 1997 година Слободан Милошевич е определен за президент на Съюзна република Югославия (СРЮ).
През 1998 година, когато митингите на албанското малцинство в Косово се възобновяват с искане за самостоятелност, Милошевич заема непримирима позиция против албанското сепаратистко придвижване. В Косово е въведена 40 000 сръбска войска. Президентът на Югославия по-късно е упрекнат в етническо пречистване и геноцид.
В опит да принудят сърбите да създадат отстъпки на албанците, страните от НАТО стартират да бомбардират Югославия през март 1999 година Милошевич е разгласен за боен нарушител, а дейностите му се преглеждат от юрисдикцията на трибунала в Хага.
В началото на юни, заради непрекъснати бомбардировки, президентът на Югославия взема решение да изтегли войски от Косово.
На 9 юни 1999 година СРЮ и интернационалните сили, водени от НАТО, подписват съглашение за преустановяване на огъня, евакуиране на сръбските сили от Косово и разполагането на интернационалните сили там. Провинцията в действителност се отделя от Сърбия, а в нея е въведена интернационална администрация и по-голямата част от локалното сръбско население е насила да напусне.
През есента на 2000 година Слободан Милошевич губи президентските избори и е свален от власт вследствие на митинги, проведени от опозицията.
На 31 март 2001 година някогашният президент е задържан от югославските управляващи по обвинявания в корупция.
На 28 юни 2001 година държавното управление на Кощуница, под натиска на Съединени американски щати, екстрадира Милошевич и го предава на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) в подмяна на заричане за топене на няколко десетки милиона $ финансова помощ за Белград. Милошевич е отведен в Хага и се явява пред трибунала през февруари 2002 година
Милошевич не призна легитимността на съда и се отхвърля от услугите на юристи, а се пази самичък. Като умел юрист той ловко построява отбраната си, а прокурорите на трибунала не съумяват да потвърдят нито едно от няколкото десетки обвинявания против него, в това число за геноцид над албанското население на Косово и мюсюлманите в Босна и Херцеговина.
Как гледат Съединени американски щати на Милошевич
Американците го характеризират като уредник на югославските войни. Според тях Слободан Милошевич персонално е управлявал протестите, кланетата и други дейности против жителите на Косово, Хърватия и Босна през 90-те години на предишния век.
Когато през 2000 година в Югославия се организират противоречиви президентски избори, Милошевич е заставен да подаде оставка. По-късно той е упрекнат в корупция, корист с власт и заграбване на големи средства, а по-късно е задържан. Но следствието е спряно, защото нямаше доказателства за това.
Слободан Молишевич се държи доста надменно при започване на процеса
Българска телеграфна агенция
След това Милошевич е предаден и отведен в Хага. Но някогашният югославски президент отхвърли да признае легитимността на Международния арбитражен съд, защото няма глоба на Организация на обединените нации за това. След това Министерството на финансите на Съединени американски щати се намесва в следствието на закононарушенията и е притеглен основният прокурор на Организация на обединените нации за военни закононарушения.
Предполага се, че семейство Милошевич и техните сътрудници са присвоили нелегално няколко милиарда $ и са ги употребявали за персонална полза.
Американците считат, че сумата може да доближи към 4 милиарда $, а парите са " прани " в кипърски офшорни компании, както и в Швейцария, Гърция, Франция, Германия, Италия, Ливан, Израел, Русия, Китай, Англия, Лихтенщайн и Южна Африка.
Арогантният Милошевич по време на делото
Прокуратурата в Хага има десетки подслушани телефонни диалози. В един от тях Слободан Милошевич и водачът на сърбите в Босна Радован Караджич разменят мисли за войната, която лиши живота на повече от 200 000 души.
Уважителното " вие " на Караджич към Милошевич, както и " ти " -то в противоположна посока не се трансформира във всичките военни години, в които се водят диалозите.
Прокуратурата на Трибунала за военните закононарушения в някогашна Югославия се пробва да потвърди посредством тях едно от главните си изказвания в делото " Милошевич " - че президентът на Сърбия е направлявал директните причинители на етническото пречистване в Босна, неоспорим водач измежду които е точно Радован Караджич.
По време на делото се пуска следният запис на гласа на Милошевич: " Вече никаква облага на никого! Ако желаят да се бият, ето ни. Ако желаят, п...а им майчина, тука сме, мощни сме. (...) Който желае да стои зад Алия (Изетбегович, тогавашният президент на Босна) и да се бие с нас, да заповяда - ще изгуби! "
Друго изявление на Милошевич по време на делото придобива международен отзив: " Всички членове на Хагския арбитражен съд, можете единствено да ми лапате ку.. "
По време на делото и при 100% поддръжка на най-силните страни в света прокурорите на трибунала не получават достъп до архивите на Сърбия. Властите в Белград афишират търсените документи един път за секретни, различен път за унищожени от бомбардировките на НАТО или неоткриваеми.
Кои са страните по делото
Обвиняем: Слободан Милошевич
Съдии: Ричард Мей, ръководител (Великобритания), Патрик Робинсон (Ямайка), О-Гон Куон (Южна Корея)
Ръководител на прокурорския екип: Джефри Найс (Великобритания)
Адвокат: самоотбрана, подпомагана от трима юридически съветници
Приятели на съда: Бранислав Тапушкович (Сърбия и Черна гора), Стивън Кей (Великобритания), Тимоти Маккормак (Австралия)
Обвинение: 66 пункта в категориите геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения
Мярка за неотклонение: задържане под стража в ареста в Схевенинген, Хага
Брой очевидци, призовани от прокуратурата: 300
Продължителност на прокурорската част от делото: 295 дни, ситуирани допълнително от 2 календарни години
Етап на делото: тримесечна пауза сред прокурорската част на делото и ревюто на отбраната
Предстои: отбраната на Милошевич, за която е отделено тъкмо толкоз време, колкото са имали прокурорите
Очаквана дата на изговаряне на присъдата: не по-рано от началото на 2007 година
Промяната на Молошевич по време на процеса
Две години след старта на процеса Милошевич някак става по-смирен и не провокира огромно медийно внимание, тъй като стопира да създава сензации с обидите си по адрес на Запада и съдиите. Делото влиза в руслото на едно всекидневно правосъдно произвеждане.
Ако във встъпителната си тирада през февруари 2002 той приказва за " нацистките " западни държавни управления, основали този арбитражен съд като " място за линч, а не за правораздаване ", по-късно той стартира да желае от съда по-дълга отмора, " с цел да приготви по-добре отбраната си ".
Краят на трибунала
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия, прочут като Хагския арбитражен съд, завършва работа през 2017-а след 24-годишно битие. Той съди виновниците за жестокостите, осъществени при разпадането на Югославия през 90-те година на ХХ век и подвежда под отговорност някогашния сръбски и югославски президент Слободан Милошевич.
Когато юготрибуналът е основан през 1993 година, балканските войни към момента бушуват и малко на брой смятаха, че той има шансове за триумф. Чрез интернационално съдействие обаче бяха хванати и съдени всички 161 обвинени, които той упрекна приживе.
От тях бяха наказани 90 души. Някои бяха оправдани, а други починаха по време на процесите против тях. Един даже се самоуби.
Заседанията на съда продължиха общо 10 800 дни. В този случай се брои всяко настрана дело.
Трибуналът изслуша 4650 очевидци и прегледа 2,5 милиона страници транскрибиран текст.
Това бе първият сериозен опит след Нюрнбергския развой военнопрестъпниците да бъдат съдени за дейностите им.
Босненският сръбски военачалник Ратко Младич бе наказан доживот за геноцид и убийството на хиляди невъоръжени мъже и момчета в Сребреница през 1995 година
След това босненският хърватски военачалник Слободан Праляк се самоуби в правосъдната зала, изпивайки капсула с цианид, секунди откакто 20-годишната му присъда бе доказана.
На церемонията по закриването на трибунала участваха жертви, измежду които Мунира Субашич, представляваща " Майките от Сребреница " - група, борила се за съд за убийството над 8000 момчета и мъже, избити от сръбските сили.
Сред видните наказани от трибунала фигури е и някогашният босненски сръбски водач Радован Караджич. През 2016 година той получи 40 години затвор.
Дали към гибелта му не останаха прекомерно доста въпросителни? Много анализатори, които наблюдават делото, към момента търсят отговора.
Продължителният развой на Международния арбитражен съд в Хага в допълнение утежнява здравето на Милошевич. На 11 март 2006 година някогашният югославски президент почива в килията си в пандиза Шевенинген в Хага. Малко преди гибелта си Милошевич, който има сърдечни проблеми, желае да бъде изпратен за лекуване в Москва, само че съдът на трибунала отхвърля.
Милошевич по този начин и не доживя деня, в който да чуе присъдата си, че му снемат всички обвинявания.
Това стана през 2016 година. Трибуналът за някогашна Югославия снема всички обвинявания против Милошевич всъщност. В присъдата по делото против Радован Караджич трибуналът признава, че Милошевич няма никаква виновност за тежките закононарушенията, в които бе упрекнат.
Привърженици на Милошевич, които така и така считат трибунала в Хага като инструмент на Запада за заробване на Сърбия, с първите си прочувствени реакции след кончината му дадоха ясно да се разбере, че съгласно тях трибуналът е отговорен за гибелта на Милошевич.
Наистина Милошевич страда от сърдечни проблеми още преди да бъде задържан, само че хората считат, че изискванията в пандиза са влошили в допълнение положението му.
Слободан Милошевич, който постоянно е имал огромна известност измежду сръбската общност, бе провъзгласен за страдалец от поддръжниците си.
Снимка: Wikipedia Въпреки това, когато ковчегът с тялото на някогашния сръбски президент идва в Белград, нито едно от децата му не е там, с цел да се сбогува с него.
Нито Марко, нито Мария, нито брачната половинка на сръбския водач - Мира Маркович, участват на погребението. За сметка на това в сръбската столица се стичат към 50 000 души, последователи на режима му. Те вървят до ковчега по време на траурното шествие.
Марко Милошевич гледа погребението на татко си по малкия екран и след време споделя пред кореспонденти, че е наскърбен от превръщането на траурното събитие в политически протест.
Някои плачат, а други си напомнят събитията от Сребреница и избиването на босненските мюсюлмани, в които сръбския президент е имал командна роля. По-късно децата на Милошевич и брачната половинка му споделят, че не са пристигнали на погребението, тъй като се страхували за сигурността си, само че е имало и правни пречки, които най-вероятно са разколебали решението им за пътешестване.
Когато става дума за наследниците на някогашния югославски водач, не може да се пропусне и неговата брачна половинка - Мира, наричана от от сънародниците си " Балканската лейди Макбет " и считана за сивия кардинал, който стои зад политическите му дейности.
Мира Маркович
Снимка: Българска телеграфна агенция
Подозира се, че тя освен е знаела за военните дейности в Косово и Босна, само че е издавала и команди наедно със брачна половинка си. И има аргументи да се счита, че има пръст в убийството на Славко Чурувия - публицист, подлагал на критика войните в някогашната към този момент Югославия.
Но първото и само обвиняване към нея е повдигнато през 2003 година Сръбската прокуратура упреква Мира в корупция, а малко по-късно тя отпътува при сина си в Москва, където и умира. Урна с пепелта ѝ е пренесена в Сърбия, където е заровена до брачна половинка си. Децата ѝ не участват и на нейното заравяне.
Мира и Слободан
БГНЕС
Кой е Слободан Милошевич
Слободан Милошевич е роден на 20 август 1941 година в сръбския град Позаревац.
Завършва главно учебно заведение и гимназия в Позаревац.
През 1964 година приключва Юридическия факултет на Белградския университет.
След като приключва университета, Милошевич работи в кметството на Белград като стопански консултант, началник на службата за образуване на осведомителната система на града.
През 1968 година става заместник-директор, през 1973 година - шеф на държавната газова компания " Техногаз ".
През 1978 година става началник на белградската банка " Беобанка ".
През 1984 година Милошевич става ръководител на Белградския градски комитет на Съюза на комунистите на Югославия, през 1986 година - ръководител на Президиума на Централния комитет на Съюза на комунистите в Сърбия.
Милошевич излиза на напред във времето в югославската политика при започване на 1987 година, когато в сръбската провинция Косово избухна междуетнически спор сред етнически албанци и сърби, които албанското болшинство интензивно изтласква от тази изконно сръбска територия. Тогава Милошевич упреква мюсюлманските албанци в гонене на православни сърби и по този метод си завоюва известност на сръбски националист.
През май 1989 година той е определен за президент на Сърбия, най-голямата република във федерална Югославия, ставайки в действителност водач на цяла Югославия.
След това е определен още два пъти - през 1990 година на първите многопартийни избори в Сърбия, както и на предварителните президентски избори в края на 1992 година
На 17 юли 1990 година, в деня на образуването на Социалистическата партия на Сърбия, той е определен за неин ръководител.
По време на босненската рецесия (1992-1995 г.) западните страни упрекват Милошевич, че оказва военна помощ на сръбското население на републиките, отделили се от Югославия.
На 15 юли 1997 година Слободан Милошевич е определен за президент на Съюзна република Югославия (СРЮ).
През 1998 година, когато митингите на албанското малцинство в Косово се възобновяват с искане за самостоятелност, Милошевич заема непримирима позиция против албанското сепаратистко придвижване. В Косово е въведена 40 000 сръбска войска. Президентът на Югославия по-късно е упрекнат в етническо пречистване и геноцид.
В опит да принудят сърбите да създадат отстъпки на албанците, страните от НАТО стартират да бомбардират Югославия през март 1999 година Милошевич е разгласен за боен нарушител, а дейностите му се преглеждат от юрисдикцията на трибунала в Хага.
В началото на юни, заради непрекъснати бомбардировки, президентът на Югославия взема решение да изтегли войски от Косово.
На 9 юни 1999 година СРЮ и интернационалните сили, водени от НАТО, подписват съглашение за преустановяване на огъня, евакуиране на сръбските сили от Косово и разполагането на интернационалните сили там. Провинцията в действителност се отделя от Сърбия, а в нея е въведена интернационална администрация и по-голямата част от локалното сръбско население е насила да напусне.
През есента на 2000 година Слободан Милошевич губи президентските избори и е свален от власт вследствие на митинги, проведени от опозицията.
На 31 март 2001 година някогашният президент е задържан от югославските управляващи по обвинявания в корупция.
На 28 юни 2001 година държавното управление на Кощуница, под натиска на Съединени американски щати, екстрадира Милошевич и го предава на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) в подмяна на заричане за топене на няколко десетки милиона $ финансова помощ за Белград. Милошевич е отведен в Хага и се явява пред трибунала през февруари 2002 година
Милошевич не призна легитимността на съда и се отхвърля от услугите на юристи, а се пази самичък. Като умел юрист той ловко построява отбраната си, а прокурорите на трибунала не съумяват да потвърдят нито едно от няколкото десетки обвинявания против него, в това число за геноцид над албанското население на Косово и мюсюлманите в Босна и Херцеговина.
Как гледат Съединени американски щати на Милошевич
Американците го характеризират като уредник на югославските войни. Според тях Слободан Милошевич персонално е управлявал протестите, кланетата и други дейности против жителите на Косово, Хърватия и Босна през 90-те години на предишния век.
Когато през 2000 година в Югославия се организират противоречиви президентски избори, Милошевич е заставен да подаде оставка. По-късно той е упрекнат в корупция, корист с власт и заграбване на големи средства, а по-късно е задържан. Но следствието е спряно, защото нямаше доказателства за това.
Слободан Молишевич се държи доста надменно при започване на процеса
Българска телеграфна агенция
След това Милошевич е предаден и отведен в Хага. Но някогашният югославски президент отхвърли да признае легитимността на Международния арбитражен съд, защото няма глоба на Организация на обединените нации за това. След това Министерството на финансите на Съединени американски щати се намесва в следствието на закононарушенията и е притеглен основният прокурор на Организация на обединените нации за военни закононарушения.
Предполага се, че семейство Милошевич и техните сътрудници са присвоили нелегално няколко милиарда $ и са ги употребявали за персонална полза.
Американците считат, че сумата може да доближи към 4 милиарда $, а парите са " прани " в кипърски офшорни компании, както и в Швейцария, Гърция, Франция, Германия, Италия, Ливан, Израел, Русия, Китай, Англия, Лихтенщайн и Южна Африка.
Арогантният Милошевич по време на делото
Прокуратурата в Хага има десетки подслушани телефонни диалози. В един от тях Слободан Милошевич и водачът на сърбите в Босна Радован Караджич разменят мисли за войната, която лиши живота на повече от 200 000 души.
Уважителното " вие " на Караджич към Милошевич, както и " ти " -то в противоположна посока не се трансформира във всичките военни години, в които се водят диалозите.
Прокуратурата на Трибунала за военните закононарушения в някогашна Югославия се пробва да потвърди посредством тях едно от главните си изказвания в делото " Милошевич " - че президентът на Сърбия е направлявал директните причинители на етническото пречистване в Босна, неоспорим водач измежду които е точно Радован Караджич.
По време на делото се пуска следният запис на гласа на Милошевич: " Вече никаква облага на никого! Ако желаят да се бият, ето ни. Ако желаят, п...а им майчина, тука сме, мощни сме. (...) Който желае да стои зад Алия (Изетбегович, тогавашният президент на Босна) и да се бие с нас, да заповяда - ще изгуби! "
Друго изявление на Милошевич по време на делото придобива международен отзив: " Всички членове на Хагския арбитражен съд, можете единствено да ми лапате ку.. "
По време на делото и при 100% поддръжка на най-силните страни в света прокурорите на трибунала не получават достъп до архивите на Сърбия. Властите в Белград афишират търсените документи един път за секретни, различен път за унищожени от бомбардировките на НАТО или неоткриваеми.
Кои са страните по делото
Обвиняем: Слободан Милошевич
Съдии: Ричард Мей, ръководител (Великобритания), Патрик Робинсон (Ямайка), О-Гон Куон (Южна Корея)
Ръководител на прокурорския екип: Джефри Найс (Великобритания)
Адвокат: самоотбрана, подпомагана от трима юридически съветници
Приятели на съда: Бранислав Тапушкович (Сърбия и Черна гора), Стивън Кей (Великобритания), Тимоти Маккормак (Австралия)
Обвинение: 66 пункта в категориите геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения
Мярка за неотклонение: задържане под стража в ареста в Схевенинген, Хага
Брой очевидци, призовани от прокуратурата: 300
Продължителност на прокурорската част от делото: 295 дни, ситуирани допълнително от 2 календарни години
Етап на делото: тримесечна пауза сред прокурорската част на делото и ревюто на отбраната
Предстои: отбраната на Милошевич, за която е отделено тъкмо толкоз време, колкото са имали прокурорите
Очаквана дата на изговаряне на присъдата: не по-рано от началото на 2007 година
Промяната на Молошевич по време на процеса
Две години след старта на процеса Милошевич някак става по-смирен и не провокира огромно медийно внимание, тъй като стопира да създава сензации с обидите си по адрес на Запада и съдиите. Делото влиза в руслото на едно всекидневно правосъдно произвеждане.
Ако във встъпителната си тирада през февруари 2002 той приказва за " нацистките " западни държавни управления, основали този арбитражен съд като " място за линч, а не за правораздаване ", по-късно той стартира да желае от съда по-дълга отмора, " с цел да приготви по-добре отбраната си ".
Краят на трибунала
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия, прочут като Хагския арбитражен съд, завършва работа през 2017-а след 24-годишно битие. Той съди виновниците за жестокостите, осъществени при разпадането на Югославия през 90-те година на ХХ век и подвежда под отговорност някогашния сръбски и югославски президент Слободан Милошевич.
Когато юготрибуналът е основан през 1993 година, балканските войни към момента бушуват и малко на брой смятаха, че той има шансове за триумф. Чрез интернационално съдействие обаче бяха хванати и съдени всички 161 обвинени, които той упрекна приживе.
От тях бяха наказани 90 души. Някои бяха оправдани, а други починаха по време на процесите против тях. Един даже се самоуби.
Заседанията на съда продължиха общо 10 800 дни. В този случай се брои всяко настрана дело.
Трибуналът изслуша 4650 очевидци и прегледа 2,5 милиона страници транскрибиран текст.
Това бе първият сериозен опит след Нюрнбергския развой военнопрестъпниците да бъдат съдени за дейностите им.
Босненският сръбски военачалник Ратко Младич бе наказан доживот за геноцид и убийството на хиляди невъоръжени мъже и момчета в Сребреница през 1995 година
След това босненският хърватски военачалник Слободан Праляк се самоуби в правосъдната зала, изпивайки капсула с цианид, секунди откакто 20-годишната му присъда бе доказана.
На церемонията по закриването на трибунала участваха жертви, измежду които Мунира Субашич, представляваща " Майките от Сребреница " - група, борила се за съд за убийството над 8000 момчета и мъже, избити от сръбските сили.
Сред видните наказани от трибунала фигури е и някогашният босненски сръбски водач Радован Караджич. През 2016 година той получи 40 години затвор.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ