Фьодор Достоевски: Умната жена и ревнивата жена са две различни неща
Днес се навършват 141 години от рождението на гениалния съветски публицист Фьодор Михайлович Достоевски.
Основна тематика в творбите на създателя е човешката логика на психиката и отражението на събитията в Русия през XIX в. върху нея. Първоначално той е обучаван да бъде боен инженер, само че скоро след завършването на образованието си демонстрира мощен интерес към литературата и писането. Едни от най-успешните и известните му творби са „ Престъпление и наказване “, „ Идиот “ и „ Братя Карамазови ", а обичаният му съветски създател е Пушкин.
Фьодор Достоевски е отраснал в положително семейство и получава нужните наставнически грижи. Съдбата обаче постоянно не е благосклонна към него. Когато е на 15 години, той губи майка си, откакто тя се разболява от туберкулоза. По време на образованието си в Петербургското военно-инженерно учебно заведение се усеща трагичен, защото не демонстрира интерес към предметите, които учи там и поради сложния си темперамент постоянно е пренебрегнат от връстниците си. Бащата на Фьодор също постоянно имал спречквания с близките, защото бил с експлозивен манталитет, вследствие на който намира и гибелта си. Бъдещият публицист получава първия си епилептичен припадък, когато получава писмо, че татко му Михаил е бил погубен при следващото сдърпване.
След като приключва академията, Достоевски постоянно посещава разнообразни културни мероприятия (опери, концерти, театрални постановки), работи като чертожник и си обезпечава спомагателни доходи с преводи на разнообразни произведения („ Дон Карлос “ на Гьоте, „ Борис Годунов “ на Пушкин). През 1844 година той е уволнен, а финансовите му усложнения го карат да напише и първия си разказ.
Въпреки че среща отрицание от пресата за творчеството си, здравето му се утежнява и епилептичните му пристъпи зачестяват, той продължава да написа. Той е считан за предходник на екзистенциализма, а творбата му „ Записки от подземието “ е известно още като „ най-хубавото встъпление в екзистенциализма, писано в миналото “. Произведенията на Достоевски са същинска дисекция на човешката душeвност с акцент върху усещанията на човешката душа.
Гениалният съветски създател получава самопризнание приживе и е доста почитан измежду интелектуалните кръгове. В края на житейския му път той е поканен от император Александър II да образова синовете му и става почетен член на Руската академия на науките. До края на живота си Достоевски продължава да уголемява контактите си с авторитетни персони и печели от ден на ден почитание.
Писателят изживява една огромна, само че несподелена обич. Той е запленен от брачната половинка на Александър Исаев – Мария, и след гибелта му Достоевски й споделя възприятията си. Първоначално тя се съгласява да заживее с него, само че не след дълго го напуща. След време те възобновяват връзките си и подписват брак, само че фамилният им живот не е благополучен.
Фьодор Достоевски си отива от този свят на 9-и февруари 1881 година поради влошеното си здравословно положение.
Днес ще почетем великия публицист с някои от най-незабравимите му цитати:
" Красотата ще избави света. "
" Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си. "
" Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните би трябвало да странят един от различен, с цел да не се заразят още повече. "
" Адвокатът е съвест чартърен. "
" Умната жена и ревностната жена са две разнообразни неща. "
" Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. "

Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




