Google почете Борис Пастернак
Днес се навършват 131 години от рождението на Борис Леонидович Пастернак - световноизвестния съветски стихотворец, публицист, преводач, притежател на Нобелова премия за литература. Но той има нелека писателска и човешка орис.
Роден е в Москва през 1890 година в еврейско семейство, представители на интелигенцията, напомня " Библиотека България ". Баща му е художник-академик, майка му - пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се реалокират от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, тъй че за своя еврейски генезис момчето схваща чак десетгодишно. При това, при напълно неподходящи условия, дребният Борис не бил признат в гимназията, защото там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все отново е признат идната година и получава отзив, в който е било посочено неговото " юдейско изповедание ".
В дома им постоянно гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да реализира триумф във всички тези области на изкуството. Детската му фантазия е била да стане първокачествен музикант като майка си, даже написал няколко творби, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това въодушевление към философията, а от философията към поезията.
Пастернак приключва гимназия със златен орден, след това учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, след това - във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 година е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 година, а през 1914 година излиза първата му книга " Близнец в тучах ", повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 година фамилията му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка само посредством писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си " Сестра моя жизнь ", която има голям резултат върху съветската лирика. Тя го трансформира в модел за подражателство на по-младите поети и уверено трансформира поетичния жанр на създатели като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
През 20-те години Пастернак написа доста стихотворения и поеми, а през 1928 година се отдава на прозата. Това е интервалът на формалното му признание в Съюз на съветските социалистически републики. Той интензивно взе участие в работата на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики , само че през 1936 година го упрекват в отделяне от действителността и по този начин стартира неговото последователно отчуждаване от формалната литература. По това време той стартира да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска лирика. Тези преводи радват читателите и през днешния ден.
От 1945 година Пастернак написа романа си " Доктор Живаго ", който приключва през 1955 година Романът, който ще го популяризира и срине. Текстът претърпява доста редакции и по време на писането писателят нееднократно трансформира заглавието - " Свещта гореше ", " Момчета и девойки ", " Опитът на съветския Фауст ", " Смърт няма ", само че най-после избира заглавието " Доктор Живаго ". Романът споделя за живота на съветската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война , визира съкровени въпроси за човешкото битие - тайните на живота и гибелта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.
През 1958 година Борис Пастернак получава Нобелова премия за литература, препоръчан е от Албер Камю. Съветската върхушка свързва тази премия с " антисъветския " му разказ " Доктор Живаго ".
Още в деня на присъждането, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз приема разпореждане " За клеветническия разказ на Б.Пастернак ", което вижда в решението за отсъждане на Нобеловата премия следващия опит за замесване в студената война и го принуждава да се откаже от нея. Започват да го преследват и заради еврейския му генезис. Съветската агитация твърди, че той е получил премията със съдействието на американското Централно разузнавателно управление на САЩ. Пастернак е изключен от Съюза на писателите и би трябвало да понесе оскърбителната мръсотия по собствен адрес в руския щемпел. Дори са желали да бъде изпъден от Съюз на съветските социалистически републики.
На 25 октомври, два дни откакто научава за премията, Пастернак изпраща следната депеша до Шведската академия: " Крайно признателен, разчувстван, горделив, изумен, обезпокоен. " Само четири дни по-късно той изпраща нова депеша: " Вземайки под внимание смисъла, което се отдава на тази премия в обществото, към което числя се, би трябвало да отхвърля това несправедливо самопризнание. Моля, не приемайте с засегнатост доброволния ми отвод. " Шведската академия афишира: " Този отвод, несъмнено, по никакъв метод не трансформира валидността на премията. На Академията остава единствено със страдание да разгласи, че връчването на премията не може да се състои. "
От 1956 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира известно разведряване. Но все пак редакцията на списание " Новый мир ", където създателят предлага творбата си, му споделя, че контрареволюционният дух и " патологичният индивидуализъм " на романа изключват всякаква обява. Главен редактор тогава е Константин Симонов, който постановява: " Не би трябвало да се дава естрада на Пастернак! "...
Пастернак съумява да изпрати пет екземпляра от романа си на Запад. През лятото на 1956 година той упълномощава миланския издател и болшевик Джанджакомо Фелтринели да разгласява италианските и другите чуждоезични издания на " Доктор Живаго ". Само че Фелтринели получава от създателя един нередактиран ръкопис. Коригираната версия, която, както заявява документално, би трябвало да послужи за издаването на романа на съветски език, Пастернак предава през 1957 година на френската славистка Жаклин Прояр.
Онова, което той не знае, е, че излизането на истинското съветско издание се забавя . Фелтринели, който има интернационалните права, не смее да издаде книгата на съветски, с цел да не нервира руските си приятели. Прояр също не съумява. И тук се намесват американските секрети служби. През късната есен на 1956 година един италиански пътнически аероплан, с който Фелтринели носи съветския текст на " Доктор Живаго " на преводача в Рим, е отклонен сякаш заради щета в Малта. Пътниците напущат машината за два часа. През това време сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ копират дебелия ръкопис на романа и още веднъж го връщат в багажа на Фелтринели. След това се появяват " измити " копия от ръкописа на Фелтринели. През 1957 година " Доктор Живаго " е оповестен за първи път в италианското издателство " Фелтринели " в Италия. А през лятото на 1958 година едно от копията, при огромна загадка, е отпечатано в Хага от научното издателство " Мутон " - с всички стотици неточности на некоригираната версия. Фелтринели обвинил холандските издатели в нарушаване на своите издателски права . Централно разузнавателно управление на САЩ сполучливо потушава абсурда. Но това не е толкоз значимо, значимото е, че е изпълнено основното изискване за отсъждане на Нобеловата премия - препоръчаното произведение да е било издадено на езика, на който е написано. Романът излиза и във Великобритния и Съединени американски щати (в джобен формат). През 1958 година на Световното ревю в Брюксел и през 1959 година на Световния фестивал на младежта и студентите във Виена романът се раздава гратис на руските туристи. Централно разузнавателно управление на САЩ даже взе участие в разпространяването на " Доктор Живаго " в страни от Източния блок.
Така Пастернак дължи на Студената война публикуването на своя " Доктор Живаго ", Нобеловата премия и международната популярност. Затова пък руският щемпел се нахвърля най-безмилостно върху него - той е изключен от писателския съюз и е заставен да откаже Нобеловото отличие. След публикуването на " Доктор Живаго " в чужбина, срещу Пастернак се обръщат и евреите, и антисемитите. Творецът умира през май 1960 година от рак на белите дробове. Романът " Доктор Живаго " излиза посмъртно в Съюз на съветските социалистически републики едвам през 1988 година в списанието " Новый мир ". През 1987 година Пастернак посмъртно е възобновен като член на Съюза на писателите. Медалът и дипломът за Нобеловата премия са връчени на сина на писателя, Леонид, през 1989 година
Известният през днешния ден публицист Варлам Шаламов откакто прочита романа в ръкопис, написа на Борис Леонидович: " Никога не съм ви писал , че Вие сте съвестта на нашата ера, това, което е бил Лев Толстой за своето време. Вие сте чест за времето, негова горделивост. "
Роден е в Москва през 1890 година в еврейско семейство, представители на интелигенцията, напомня " Библиотека България ". Баща му е художник-академик, майка му - пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се реалокират от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, тъй че за своя еврейски генезис момчето схваща чак десетгодишно. При това, при напълно неподходящи условия, дребният Борис не бил признат в гимназията, защото там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все отново е признат идната година и получава отзив, в който е било посочено неговото " юдейско изповедание ".
В дома им постоянно гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да реализира триумф във всички тези области на изкуството. Детската му фантазия е била да стане първокачествен музикант като майка си, даже написал няколко творби, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това въодушевление към философията, а от философията към поезията.
Пастернак приключва гимназия със златен орден, след това учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, след това - във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 година е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 година, а през 1914 година излиза първата му книга " Близнец в тучах ", повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 година фамилията му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка само посредством писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си " Сестра моя жизнь ", която има голям резултат върху съветската лирика. Тя го трансформира в модел за подражателство на по-младите поети и уверено трансформира поетичния жанр на създатели като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
През 20-те години Пастернак написа доста стихотворения и поеми, а през 1928 година се отдава на прозата. Това е интервалът на формалното му признание в Съюз на съветските социалистически републики. Той интензивно взе участие в работата на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики , само че през 1936 година го упрекват в отделяне от действителността и по този начин стартира неговото последователно отчуждаване от формалната литература. По това време той стартира да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска лирика. Тези преводи радват читателите и през днешния ден.
От 1945 година Пастернак написа романа си " Доктор Живаго ", който приключва през 1955 година Романът, който ще го популяризира и срине. Текстът претърпява доста редакции и по време на писането писателят нееднократно трансформира заглавието - " Свещта гореше ", " Момчета и девойки ", " Опитът на съветския Фауст ", " Смърт няма ", само че най-после избира заглавието " Доктор Живаго ". Романът споделя за живота на съветската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война , визира съкровени въпроси за човешкото битие - тайните на живота и гибелта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.
През 1958 година Борис Пастернак получава Нобелова премия за литература, препоръчан е от Албер Камю. Съветската върхушка свързва тази премия с " антисъветския " му разказ " Доктор Живаго ".
Още в деня на присъждането, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз приема разпореждане " За клеветническия разказ на Б.Пастернак ", което вижда в решението за отсъждане на Нобеловата премия следващия опит за замесване в студената война и го принуждава да се откаже от нея. Започват да го преследват и заради еврейския му генезис. Съветската агитация твърди, че той е получил премията със съдействието на американското Централно разузнавателно управление на САЩ. Пастернак е изключен от Съюза на писателите и би трябвало да понесе оскърбителната мръсотия по собствен адрес в руския щемпел. Дори са желали да бъде изпъден от Съюз на съветските социалистически републики.
На 25 октомври, два дни откакто научава за премията, Пастернак изпраща следната депеша до Шведската академия: " Крайно признателен, разчувстван, горделив, изумен, обезпокоен. " Само четири дни по-късно той изпраща нова депеша: " Вземайки под внимание смисъла, което се отдава на тази премия в обществото, към което числя се, би трябвало да отхвърля това несправедливо самопризнание. Моля, не приемайте с засегнатост доброволния ми отвод. " Шведската академия афишира: " Този отвод, несъмнено, по никакъв метод не трансформира валидността на премията. На Академията остава единствено със страдание да разгласи, че връчването на премията не може да се състои. "
От 1956 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира известно разведряване. Но все пак редакцията на списание " Новый мир ", където създателят предлага творбата си, му споделя, че контрареволюционният дух и " патологичният индивидуализъм " на романа изключват всякаква обява. Главен редактор тогава е Константин Симонов, който постановява: " Не би трябвало да се дава естрада на Пастернак! "...
Пастернак съумява да изпрати пет екземпляра от романа си на Запад. През лятото на 1956 година той упълномощава миланския издател и болшевик Джанджакомо Фелтринели да разгласява италианските и другите чуждоезични издания на " Доктор Живаго ". Само че Фелтринели получава от създателя един нередактиран ръкопис. Коригираната версия, която, както заявява документално, би трябвало да послужи за издаването на романа на съветски език, Пастернак предава през 1957 година на френската славистка Жаклин Прояр.
Онова, което той не знае, е, че излизането на истинското съветско издание се забавя . Фелтринели, който има интернационалните права, не смее да издаде книгата на съветски, с цел да не нервира руските си приятели. Прояр също не съумява. И тук се намесват американските секрети служби. През късната есен на 1956 година един италиански пътнически аероплан, с който Фелтринели носи съветския текст на " Доктор Живаго " на преводача в Рим, е отклонен сякаш заради щета в Малта. Пътниците напущат машината за два часа. През това време сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ копират дебелия ръкопис на романа и още веднъж го връщат в багажа на Фелтринели. След това се появяват " измити " копия от ръкописа на Фелтринели. През 1957 година " Доктор Живаго " е оповестен за първи път в италианското издателство " Фелтринели " в Италия. А през лятото на 1958 година едно от копията, при огромна загадка, е отпечатано в Хага от научното издателство " Мутон " - с всички стотици неточности на некоригираната версия. Фелтринели обвинил холандските издатели в нарушаване на своите издателски права . Централно разузнавателно управление на САЩ сполучливо потушава абсурда. Но това не е толкоз значимо, значимото е, че е изпълнено основното изискване за отсъждане на Нобеловата премия - препоръчаното произведение да е било издадено на езика, на който е написано. Романът излиза и във Великобритния и Съединени американски щати (в джобен формат). През 1958 година на Световното ревю в Брюксел и през 1959 година на Световния фестивал на младежта и студентите във Виена романът се раздава гратис на руските туристи. Централно разузнавателно управление на САЩ даже взе участие в разпространяването на " Доктор Живаго " в страни от Източния блок.
Така Пастернак дължи на Студената война публикуването на своя " Доктор Живаго ", Нобеловата премия и международната популярност. Затова пък руският щемпел се нахвърля най-безмилостно върху него - той е изключен от писателския съюз и е заставен да откаже Нобеловото отличие. След публикуването на " Доктор Живаго " в чужбина, срещу Пастернак се обръщат и евреите, и антисемитите. Творецът умира през май 1960 година от рак на белите дробове. Романът " Доктор Живаго " излиза посмъртно в Съюз на съветските социалистически републики едвам през 1988 година в списанието " Новый мир ". През 1987 година Пастернак посмъртно е възобновен като член на Съюза на писателите. Медалът и дипломът за Нобеловата премия са връчени на сина на писателя, Леонид, през 1989 година
Известният през днешния ден публицист Варлам Шаламов откакто прочита романа в ръкопис, написа на Борис Леонидович: " Никога не съм ви писал , че Вие сте съвестта на нашата ера, това, което е бил Лев Толстой за своето време. Вие сте чест за времето, негова горделивост. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ