120 г. след Илинденско-Преображенското въстание: Изложба припомня европейските етнически карти за Македония
Днес се навършват 120 години от експлоадирането на Илинденско- Преображенското въстание. Изложба в Националния исторически музей показва Македония в европейската етническа картография от средата на 19. век до Балканските войни.
Заради събитието в местността Предел и събора " Пирин пее " има усложнения в придвижванетоНай-ценната карта от изложбата е на Александър Хаджирусет от 1843 година е отпечатана в Страсбург. Според откривателите тя може да бъде съпоставена по значение с „ История славянобългарска “.
Снимка: bTV
Тя изобразява българската етническа територия в Тракия, Мизия и Македония, в положението, което е заварено от нейния създател Александър Хаджирусет, от Русе, един огромен родолюбец. И това е един безукорен възрожденски монумент “, сподели доктор Стефан Пейков, картограф.
В архивите е непокътнато желанието на създателя картата да се употребява в новосъздаденото славянобългарско учебно заведение в Русчук. Според картографа доктор Стефан Пейков още в средата на 19-ти век Хаджирусет е разговарял с Георги Сава Раковски да се сътвори цялостна етническа карта на българите и да се опише територията, на която живеят. За страдание тази концепция не се реализира.
Годишнината беше маркирана нощес в Благоевград с факелно шествиеМеждувременно се появяват други карти, които пренаписват данните за българското етническо наличие на Балканския полуостров.
„ Например в една от белградските карти, която е изобразена тук сръбското население продължава до крайбрежията на Черно море, което е необикновено, няма такава информация “, изясни доктор Пейков.
В част от етническите карти с разнообразни по националност създатели може да се наблюдава по какъв начин 3 млн. българско население изчезва от региона Македония.