Тържествена заря-проверка по случай 114 години от независимостта на България
Днес се навършват 114 години от оповестяването на независимостта на България.
Служебният министър-председател Гълъб Донев поздрави военнослужещи, участващи в тържествената заря-проверка във Велико Търново по случай Независимостта на България.
По време на церемонията бе прочетен манифестът на цар Фердинанд I, с който се афишира независимостта на България през 1908 година
След прочитането на манифеста слово произнесе кметът на града доктор инж. Даниел Панов. Той означи, че това е ден, изпълнен със мощни страсти и необикновен заряд и по този начин е към този момент 114 години. " На 22 септември 1908 година в Търново всички ехтят в празничен звън ", напомни Панов. Той моли за обединяване към дела, идеали и полезности.
Тържественият ден стартира в 7:30 със света литургия, която отслужи Великотърновският митрополит Григорий в Църквата „ Св. 40 мъченици “, където на 22 септември 1908 година цар Фердинанд, дружно с министрите от държавното управление на Александър Малинов, прочита Манифеста на Независимостта.
По традиция след края на службата владиката извърши водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния боен университет (НВУ) „ Васил Левски ” и на знамената на държавни и общински институции, образователни заведения и неправителствени организации.
На крепостта “Царевец “ тъкмо в 10:30 часа с боен обред бе издигнато националното знаме.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов произнесоха празнични слова.
Бъдещето ни е в хората с достолепие, в просветените политици, за които най-важното е ползата на България, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова в тържествено слово във Велико Търново във връзка на Деня на независимостта.
" На този ден преди 114 години български държавници, смели мъже, подписаха и оповестиха българската самостоятелност. Задаваме си въпроса почтени ли сме за тяхната памет през днешния ден и би трябвало да си отговорим почтено на този въпрос ", сподели още Илияна Йотова.
Тя уточни, че мястото за оповестяването на българската самостоятелност е определено неслучайно, тъй като Велико Търново е столицата на българската нематериалност и държавност, от която да стартира новото летоброене на третата българска страна, новата история – подчинена на националния блян за свободна, самостоятелна и просперираща България.
Вицепремиерът прикани да загърбим омразата и презрението. Най-важната задача е да няма страдащи хора, да няма безработни родители, да няма деца, които да не могат да отидат на учебно заведение, сподели Илияна Йотова. Тя прикани да не разрешаваме на персоналните пристрастия и спорове да изсмукват цялата ни национална сила, тъй като и през днешния ден имаме да решаваме значими каузи за бъднините на личната ни нация и страната.
" Голямата мощ на нашите предшественици беше в това, че загърбиха политическите си пристрастия, когато имаше огромната цел. А задачата е една – родината и България ", напомни вицепрезидентът.
" Независимостта принадлежи единствено на мощната страна, на страната със мощни институции, на хората, които ръководят тези институции със силата на своята професионалност, на своите познания, на своята решителност и смели решения, с цел да могат да приведат жителите на страната през най-тежките рецесии ", сподели Илияна Йотова. Мечтаем за управници, които да имат самочуствието на български държавници, добави тя.
Пред паметника на Независимостта на пл. „ Княз Александър I “ в столицата също имаше тържествено честване на 114-ата годишнина от оповестяването на независимостта на България.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност.
В манифеста, който е прочетен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " във Велико Търново, се афишира, че България е без значение Българско царство и се приканва този акт да откри утвърждението на Великите сили (това са Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - страните, които не разрешават основаването на младата българска страна на Берлинския конгрес през 1878 година).
Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки купата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската страна.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата врата обаче желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Александър Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Служебният министър-председател Гълъб Донев поздрави военнослужещи, участващи в тържествената заря-проверка във Велико Търново по случай Независимостта на България.
По време на церемонията бе прочетен манифестът на цар Фердинанд I, с който се афишира независимостта на България през 1908 година
След прочитането на манифеста слово произнесе кметът на града доктор инж. Даниел Панов. Той означи, че това е ден, изпълнен със мощни страсти и необикновен заряд и по този начин е към този момент 114 години. " На 22 септември 1908 година в Търново всички ехтят в празничен звън ", напомни Панов. Той моли за обединяване към дела, идеали и полезности.
Тържественият ден стартира в 7:30 със света литургия, която отслужи Великотърновският митрополит Григорий в Църквата „ Св. 40 мъченици “, където на 22 септември 1908 година цар Фердинанд, дружно с министрите от държавното управление на Александър Малинов, прочита Манифеста на Независимостта.
По традиция след края на службата владиката извърши водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния боен университет (НВУ) „ Васил Левски ” и на знамената на държавни и общински институции, образователни заведения и неправителствени организации.
На крепостта “Царевец “ тъкмо в 10:30 часа с боен обред бе издигнато националното знаме.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов произнесоха празнични слова.
Бъдещето ни е в хората с достолепие, в просветените политици, за които най-важното е ползата на България, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова в тържествено слово във Велико Търново във връзка на Деня на независимостта.
" На този ден преди 114 години български държавници, смели мъже, подписаха и оповестиха българската самостоятелност. Задаваме си въпроса почтени ли сме за тяхната памет през днешния ден и би трябвало да си отговорим почтено на този въпрос ", сподели още Илияна Йотова.
Тя уточни, че мястото за оповестяването на българската самостоятелност е определено неслучайно, тъй като Велико Търново е столицата на българската нематериалност и държавност, от която да стартира новото летоброене на третата българска страна, новата история – подчинена на националния блян за свободна, самостоятелна и просперираща България.
Вицепремиерът прикани да загърбим омразата и презрението. Най-важната задача е да няма страдащи хора, да няма безработни родители, да няма деца, които да не могат да отидат на учебно заведение, сподели Илияна Йотова. Тя прикани да не разрешаваме на персоналните пристрастия и спорове да изсмукват цялата ни национална сила, тъй като и през днешния ден имаме да решаваме значими каузи за бъднините на личната ни нация и страната.
" Голямата мощ на нашите предшественици беше в това, че загърбиха политическите си пристрастия, когато имаше огромната цел. А задачата е една – родината и България ", напомни вицепрезидентът.
" Независимостта принадлежи единствено на мощната страна, на страната със мощни институции, на хората, които ръководят тези институции със силата на своята професионалност, на своите познания, на своята решителност и смели решения, с цел да могат да приведат жителите на страната през най-тежките рецесии ", сподели Илияна Йотова. Мечтаем за управници, които да имат самочуствието на български държавници, добави тя.
Пред паметника на Независимостта на пл. „ Княз Александър I “ в столицата също имаше тържествено честване на 114-ата годишнина от оповестяването на независимостта на България.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност.
В манифеста, който е прочетен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " във Велико Търново, се афишира, че България е без значение Българско царство и се приканва този акт да откри утвърждението на Великите сили (това са Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - страните, които не разрешават основаването на младата българска страна на Берлинския конгрес през 1878 година).
Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки купата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската страна.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата врата обаче желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Александър Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ