Честит 3 март 1918 г.: Болшевишка Русия капитулира пред Царство България
Днес се навършват 107 години от Брест-Литовския кротичък контракт, който Русия подписва унизена като изгубила Първата международна война страна. Брест-Литовският кротичък контракт от 3 март 1918 година сред Четворния съюз в лицето на Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя от една страна, и болшевишка Русия, от друга, поставя завършек на съветското присъединяване в международната кланица. Вемалко българи не престават и през днешния ден д апремълчават една от най-славните страници в най-новата си история - от неведение, от отвращение да се освободят от русоробията, от липса на обществено говорене по тематиката. Рядко ще чуете от българските политици думи за българската победа над Русия през паметната 1918 година.
Съветска Русия губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България.
Благодарение на това развиване Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възвръщат своята държавност. На 7 март 1918 година се подписва и едностранен контракт с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 година предават съвсем цяла Северна Добруджа на България. Така, дружно с останалите отвоювани територии, през 1916-1917 година България със своята повърхност се приближава оптимално до българското етническо землище, което се пресмята на близо 215 000 кв. км.
Договорът от 3.03.1918 година не е двустранен, а многостранен. Второ, той не е прелиминарен, а финален и след наложителната ратификационна процедура влиза в действие. Каква е площта на България, когато тя подписва Брест-Литовския контракт? Отговорът на този въпрос е значим, тъй като десетилетия наред в съзнанието на българина се приема, че Санстефанска България е била " огромната България " (Велика България). Оказва се, че и това е следващия надълбоко насаден русофилски мит. Така България от 1917-1918 година по своята повърхност се приближава оптимално до българското етническо землище, образувано през Възраждането XVIII-XIX век, което се пресмята на 215 000 кв. км.
Идеалът на българите през Възраждането е свободна, суверенна и самостоятелна България. Санстефанска България не е реализация на този блян. Тя не е свободна (окупирана земя от цялостен съветски корпус, терминът " окупация " е легалният в договора), не е суверенна (автономно княжество, т.е. подвластно - независимостта е от 1908 година, а не от 3.03.1878, дори не носи името България (в съветските секретни документи сме наречени " Балканска област " ), нито пък е териториално обединена, разяснява историкът Янко Гочев.
Големият русофилски мит е, че Русия дала на България на 3.03.1878 година независимост и обединяване. Това е неистина, трайно насадена от русофилите в българското национално схващане. Има огромни елементи от българското етническо землище, които не са включени в Санстефанска България, или откъснати и подарени на съседите (Нишко, Лесковацко, Северна Добруджа), или пък просто оставени на Османската империя (цялото Беломорие, даже елементи от Родопите с Кърдажли и Смолян).
Освен това по виновност на Русия Санстефанският контракт не е изпълнен напълно. Русия сама се отхвърля от неговото цялостно осъществяване, като се съгласява да бъде прелиминарен - като не заема елементи от прокламираната Санстефанска България със свои войски. В Македония с дребни елементи от Горнджумайско не влизат съветски войски НИКОГА, макар че са ги чакали! Това не се изяснява, тъй като е неловко.
Тази военновременна България, чиито представители се появяват в Брест-Литовск, с цел да подпишат мирния контракт с победена Русия е по-голяма от Санстефанска България - най-успешният PR-ски план на имперска Русия по сполучливото изложение на проф. Милко Палангурски!
Следващият значим миг, е че на конференцията в Брест – Литовск България взе участие със своя делегация за разлика от Сан Стефано, където по виновност на Русия не е позволен нито един българин. И това е неизбежно, тъй като в Брест-Литовск, за разлика от Сан Стефано България към този момент е суверенна страна. Има собствен държавен глава с купа " цар " Фердинанд, приет от всички велики сили през 1909 година след уреждането на противоречивите въпроси, свързани с оповестяване на независимостта от 22.09.1908 година
България има и свое суверенно държавно управление, управлявано от доктор Васил Радославов, което пази българските национални ползи. Въобще през 1918 година, за разлика от 1878 година България е законен индивид на интернационалното право. Тя е самостоятелна страна, скъсала едностранно посредством акта от 22.09.1908 година с всички наложени ѝ зависимости от великите сили по Берлинския контракт. Брест – Литовският кротичък контракт от 3.03.1918 година е датата на същинското избавление на България от Русия.
Съветска Русия губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България.
Благодарение на това развиване Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възвръщат своята държавност. На 7 март 1918 година се подписва и едностранен контракт с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 година предават съвсем цяла Северна Добруджа на България. Така, дружно с останалите отвоювани територии, през 1916-1917 година България със своята повърхност се приближава оптимално до българското етническо землище, което се пресмята на близо 215 000 кв. км.
Договорът от 3.03.1918 година не е двустранен, а многостранен. Второ, той не е прелиминарен, а финален и след наложителната ратификационна процедура влиза в действие. Каква е площта на България, когато тя подписва Брест-Литовския контракт? Отговорът на този въпрос е значим, тъй като десетилетия наред в съзнанието на българина се приема, че Санстефанска България е била " огромната България " (Велика България). Оказва се, че и това е следващия надълбоко насаден русофилски мит. Така България от 1917-1918 година по своята повърхност се приближава оптимално до българското етническо землище, образувано през Възраждането XVIII-XIX век, което се пресмята на 215 000 кв. км.
Идеалът на българите през Възраждането е свободна, суверенна и самостоятелна България. Санстефанска България не е реализация на този блян. Тя не е свободна (окупирана земя от цялостен съветски корпус, терминът " окупация " е легалният в договора), не е суверенна (автономно княжество, т.е. подвластно - независимостта е от 1908 година, а не от 3.03.1878, дори не носи името България (в съветските секретни документи сме наречени " Балканска област " ), нито пък е териториално обединена, разяснява историкът Янко Гочев.
Големият русофилски мит е, че Русия дала на България на 3.03.1878 година независимост и обединяване. Това е неистина, трайно насадена от русофилите в българското национално схващане. Има огромни елементи от българското етническо землище, които не са включени в Санстефанска България, или откъснати и подарени на съседите (Нишко, Лесковацко, Северна Добруджа), или пък просто оставени на Османската империя (цялото Беломорие, даже елементи от Родопите с Кърдажли и Смолян).
Освен това по виновност на Русия Санстефанският контракт не е изпълнен напълно. Русия сама се отхвърля от неговото цялостно осъществяване, като се съгласява да бъде прелиминарен - като не заема елементи от прокламираната Санстефанска България със свои войски. В Македония с дребни елементи от Горнджумайско не влизат съветски войски НИКОГА, макар че са ги чакали! Това не се изяснява, тъй като е неловко.
Тази военновременна България, чиито представители се появяват в Брест-Литовск, с цел да подпишат мирния контракт с победена Русия е по-голяма от Санстефанска България - най-успешният PR-ски план на имперска Русия по сполучливото изложение на проф. Милко Палангурски!
Следващият значим миг, е че на конференцията в Брест – Литовск България взе участие със своя делегация за разлика от Сан Стефано, където по виновност на Русия не е позволен нито един българин. И това е неизбежно, тъй като в Брест-Литовск, за разлика от Сан Стефано България към този момент е суверенна страна. Има собствен държавен глава с купа " цар " Фердинанд, приет от всички велики сили през 1909 година след уреждането на противоречивите въпроси, свързани с оповестяване на независимостта от 22.09.1908 година
България има и свое суверенно държавно управление, управлявано от доктор Васил Радославов, което пази българските национални ползи. Въобще през 1918 година, за разлика от 1878 година България е законен индивид на интернационалното право. Тя е самостоятелна страна, скъсала едностранно посредством акта от 22.09.1908 година с всички наложени ѝ зависимости от великите сили по Берлинския контракт. Брест – Литовският кротичък контракт от 3.03.1918 година е датата на същинското избавление на България от Русия.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ