Числото на звяра е 1917
Днес се навършват 106 година от една от най-мрачните и злокобни дати в най-новата история на човечеството – Октомврийската гражданска война и завземането на властта в Русия от болшевиките.
Faktor.bg ви предлага есето на починалата Валерия Новодворская, отдадено на мрачната дата. Думите и не престават да кънтят и през днешния ден посредством почтените жертви и милионите разрушени човешки ориси.
Валерия си бе спечелила славата на един от най-категоричните дисиденти, съперници на самата същина на болшевизма и комунистическия руски режим.
Изтърпяла е затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, насмешки и преследвания при „ действителния социализъм “ и „ нереалната перестройка “, та чак до днешния съвременен ретро-сталинизъм на Путин.
Валерия Новодворская
Помните ли по какъв начин в пиесата на Горки „ На дъното “ остарелият артист в мизерния подслон за небогати, цитирайки Беранже, изрича девиза на съветската интелигенция: Господа, в случай че светът не може да откри път към правдата, да отдадем чест на безумеца, който ще донесе на човечеството златен сън “.
Това е доста типично за нас. На съветската интелигенция и е малко да има правдивост посредством правото, т.е., тъждество пред закона на всички, малко й е и хуманизмът. На съветската интелигенция и е нужна Истината и тя да е с основна писмен знак, също така да е Свещена, и също така тук, на тази неверна Земя. Тоест, химера.
А значи би трябвало да се намерят и безумците, които вместо действителен живот, да дадат на хората „ златния сън “. Макар и за малко.
Намериха се!
И сънят беше съвсем заспалост, само че събуждането беше ужасно….
На сцената към този момент се беше появил режисьорът: концентриран, немилостив, лишен от жал и страсти, пресмятащ всичко, като бездушна машина….
Не се откри Спасител за Русия…. Не се откри Спасител, само че пристигна Антихристът, Демиург на Ада, в който той сполучливо, а може би необратимо, трансформира Русия. Толкова необратимо, че над Кремъл още греят алените петолъчки, като визитна картичка на безспорното Зло, а самият Демиург лежи в своята пирамида на основния площад на страната ни.
Той, Владимир Улянов – маниак, унищожител, движен от възприятието на възмездие и смразяващия възторг на утопизма. Аватарът на Злото.
Няма друга историческа фигура, по отношение на която по този начин да са се заблуждавали съвременниците, потомците, историците, писателите, политиците. Донякъде можем да разберем горките комунисти, попаднали в сталинския пъкъл, които от тъга и беди си фантазираха, че при Ленин би им било по-добре.
Така се появяват редица
легенди: за това, че Сталин е извратил Ленин,
за „ положителния чичко Ленин “, за „ социализма с човешко лице “, които той сякаш възнамерявал и в който откровено имаха вяра Горби, Дубчек, даже и Оруел през 30-те години.
Сталин е страшилище, само че той построи своите концлагери не на празно място. Ленин му беше подготвил доста положителни основи.
Недоучилият Сталин, с предишното му на семинарист и престъпник, на който се подиграваха марксистите в Париж, не би могъл да унищожи цивилизацията на 1/6 част от сушата.
Сталин би съумял да запази дяволското дърво на Утопия и да го придвижи през революцията от 1905 година, войната от 1914 година, Февруарската гражданска война, Гражданската война, НЕП и Рапало.
Ленин е най-хубавият, възпитаник на Макиавели и всички топли мемоари за положителния чичко са изцяло лъжливо.
И в спора си със Сталин той напълно не е Архангел Михаил, който се бори с Нечистия.
Ленин и никой различен е споделил най-злокобната фраза: „ Нравствено е това, което спомага за успеха на комунизма “.
И тази пандемия на злото продължава десетилетия: всички жертви в Китай, Камбоджа, Лаос, испанската революция, комунистическите „ революции “ в Африка и Латинска Америка, половината (като минимум) отговорност за Втората международна война, всички несгоди, изтезания, изтезания и въстания в Източна Европа – цялото това
международно Зло потегля от страшните гении на Владимир Илич
Истинският занаятчия на разрухата е той, Сталин е единствено неговият тъмен чирак. И дяволът има възпитаници, само че Адът би трябвало да бъде издигнат. Така, че попадналите в него да нямат разтуха.
Ленин е бил рядко комбиниране на интелигентна и пресметлива глава, безжалостно сърце и ръце, които за разлика от Пилат Понтийски, в никакъв случай не се е опитвал да се умие от прегрешението. От 1917 година до края на живота си във всяка втора публикация на Ленин се съдържат апели към гнет. Той желае кръв умерено, като колбасар, който подготвя кървавица. И даже в последните си писма и документи, написани на смъртния му одър, той упорства за същото - за кръв и гибел.
Стоманената, хипнотична воля, големият разсъдък, фанатизмът и цинизмът, дарбата на политик и демагог – всичко това прави от Ленин категоричен, харизматичен водач.
За злощастие той не се е нуждаел от власт, пари, популярност. Иначе той не би почнал да осакатява и унищожава Русия, а би се „ назначил “ за президент и да ръководи до гибелта си.
Той се е нуждаел от Утопия. Десетките милиони живи, топли хора, умрели от апетит поради него в Гражданската война, в пандизите, просто са му пречели да строи тази Утопия. Той не е бил садист като Сталин, не се наслаждавал на тъгите на жертвите си.
Всичко било доста по-лошо. Ленин възприемал хората нереално, като функционалност. За него и убийствата трябвало да бъдат „ функционални “. Те не му били забавни. Той възприемал хората нереално, като „ функционалност “.
„ Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия успеем да разстреляме, толкоз по-добре. Трябва тъкмо в този момент да дадем да се разбере, по този начин
че да не посмеят и да си помислят за някаква опозиция десетилетия напред “ (Изказване на Ленин пред Политбюро на 19 март 1922 г.)
В своите писания той се подиграва и задрасква всичко човешко, поради неговата „ нефункционалност “ или противоречие на лениновата Утопия. Ленин цинично и искрено изяснява в текстовете си по какъв начин да бъде смачкана Русия, и оставя на практика справочник за всеки автократ и строител на тоталитарна страна.
Ленин основава партия-фаланга, партия-нож, която да може да проникне във всяко общество и да унищожи „ буржоазната “ цивилизация.
Той, за разлика от император Николай II, Гумильов и останалите романтици, прелестно разбирал до какво ще докара войната. Той е бил най-успешният подбудител в историята на света. Ленин е бил подготвен за това да трансформира „ империалистическата “ война в гражданска.
По злата воля на този човек, който разбирал, че войната е в задънена улица, че французите ще употребяват „ съветските овце “ за своите цели, че окопите деморализират бойците, че винтовка в ръцете на вчерашния селяндур е страшна мощ, стартира страховитата съсипия.
Той, който даже не е разбирал смисъла на думите „ чест “ и „ Родина “, ползвайки се от помощта на немския общоприет щаб, идва в Русия с пломбиран вагон.
„ Властта на болшевиките в Москва е подкрепена само от латишките батальони. Аз към момента се пробвам да упорствувам на напъните на съдружниците и да поддържам болшевиките. Но ще съм благодарен в случай че получа указания, дали общото положение оправдава харченето на огромни суми “ (Писмо на посланика в Русия граф декор Мирбах до канцлера на Германия.)
„ Моля, харчете огромни суми, тъй като в наш интерес е болшевиките да остана на власт. Фондовете на Рицлер са на ваше разположение. Ако са нужни още пари, апелирам, телеграфирайте, какъв брой “.(Отговорът на немския външен министър декор Кюлман до декор Мирбах.)
Осем месеца, преди Октомврийския прелом, Ленин основава силови структури (Червената армия, Съветите на войнишките и моряшките депутати, както и Работническо-селските руски депутати).
С какво печели Ленин? Той не е непосредствен до нито една от националните обичаи: нито със славянската, нито със скандинавската, нито с Дивото поле, нито с Ордата, нито с византийската традиция.
Истински invitro човек
А против Русия той хвърля дивите сили и разюзданата мощност на двете чергарски, грабителски обичаи: Дивото поле и Ордата.
Скитници, пияници, лумпени, бандити, нарушители, идейни анархисти, поети на протеста, селски ратаи, неудачници – цялата тази войска била въоръжена от Ленин и хвърлена против работещите, заможни и сполучливи хора.
Ленин съумява да се оправи с рисковата буря на разпада, обезврежда с неистини и обещания интелигенцията и даже съумява да накара тези безотговорни идеалисти да работят за него (Маяковски, Максим Горький, Есенин, Багрицки; маса художници и архитекти).
Да дадеш непознатата земя на селяните, а след това да им вземеш и последното зърно, да предадеш на германцине Украйна, с цел да сключиш неизгодния Брестки кротичък контракт, да смачкаш самостоятелна Грузия, с цел да я принудиш да влезе в Съюз на съветските социалистически републики, а Полша и Финландия да ги оставиш да станат самостоятелни, тъй като са прекомерно огромен залък: в тези парадокси е същинският Ленин.
Релативист и реалист, само че всичко за задачите на Утопия. А в случай че хората не са в положение са се трансфорат в ангели, то тогава би трябвало да им се отрежат краката, да не би да отлетят.
Не отлетяха, трансфораха се в уроди и инвалиди, и до момента пълзят на сакатите си нозе. В свят, основан от антихриста не може по различен метод. Политическият и общественият геноцид стават процедура, трансформират се в обичай на Русия и по този начин е и до през днешния ден.
„ Приказките за тъждество, за независимост и народна власт в сегашната конюнктура са глупост… Още през 1918 година заявих, че е нужна еднолична власт, нужда да се признаят диктаторски компетенции на едно лице от позиция на провеждането на руските хрумвания. Всякакви речи за пълноправие са непотребни.(В.И.Ленин. Събр. съч. т.30.)
И стартират разстрелите, стотици хиляди учени, студенти, бизнесмени, земевладелци, банкери, богати селяни, протестиращи или просто инакомислещи.
Изтребват монаси и свещеници до крайник, в Бяло море потопяват баржи, натоварени с съветски офицери.
А служащите, селяните и съидейниците от бедната интелигенция – учители, лекари, инженери – можело да поживеят още малко, само че единствено
в случай че се съгласят да работят за спечелилите
„ Съдът не би трябвало да в профил терора, да обещаваме това би било самозалъгване и неистина. Съдът би трябвало да узакони и обезпечи терора кардинално, ясно, без накичване и лавиране “. (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 27)
„ Трява да стартира всеобщ, безмилостен гнет против кулаците, поповете и белогвардейците, съмнителните да се затварят в концлагери “ (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 29.)
Числото на звяра се оказа не 666, а 1917.
Ленин планува всички: основава постмодерната Инквизиця– ВЧК, логиката на психиката на обсадената цитадела, безконечното търсене, а в случай че не намериш, то и основаването на врагове, зомбирането, програмиране на всеобщото схващане към Зло и Абсурд.
Ленин захвърли Русия в третото хилядолетие преди Рождество Христово. С пирамидите, живия господ, който и до през днешния ден лежи в нея, с робството и презрението към елементарните хора.
И, в случай че си сложим ръка на сърцето, можем ли да си кажем, че сме се избавили от Ленин, прокълнат да е!
Превод:Faktor.bg
Faktor.bg ви предлага есето на починалата Валерия Новодворская, отдадено на мрачната дата. Думите и не престават да кънтят и през днешния ден посредством почтените жертви и милионите разрушени човешки ориси.
Валерия си бе спечелила славата на един от най-категоричните дисиденти, съперници на самата същина на болшевизма и комунистическия руски режим.
Изтърпяла е затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, насмешки и преследвания при „ действителния социализъм “ и „ нереалната перестройка “, та чак до днешния съвременен ретро-сталинизъм на Путин.
Валерия Новодворская
Помните ли по какъв начин в пиесата на Горки „ На дъното “ остарелият артист в мизерния подслон за небогати, цитирайки Беранже, изрича девиза на съветската интелигенция: Господа, в случай че светът не може да откри път към правдата, да отдадем чест на безумеца, който ще донесе на човечеството златен сън “.
Това е доста типично за нас. На съветската интелигенция и е малко да има правдивост посредством правото, т.е., тъждество пред закона на всички, малко й е и хуманизмът. На съветската интелигенция и е нужна Истината и тя да е с основна писмен знак, също така да е Свещена, и също така тук, на тази неверна Земя. Тоест, химера.
А значи би трябвало да се намерят и безумците, които вместо действителен живот, да дадат на хората „ златния сън “. Макар и за малко.
Намериха се!
И сънят беше съвсем заспалост, само че събуждането беше ужасно….
На сцената към този момент се беше появил режисьорът: концентриран, немилостив, лишен от жал и страсти, пресмятащ всичко, като бездушна машина….
Не се откри Спасител за Русия…. Не се откри Спасител, само че пристигна Антихристът, Демиург на Ада, в който той сполучливо, а може би необратимо, трансформира Русия. Толкова необратимо, че над Кремъл още греят алените петолъчки, като визитна картичка на безспорното Зло, а самият Демиург лежи в своята пирамида на основния площад на страната ни.
Той, Владимир Улянов – маниак, унищожител, движен от възприятието на възмездие и смразяващия възторг на утопизма. Аватарът на Злото.
Няма друга историческа фигура, по отношение на която по този начин да са се заблуждавали съвременниците, потомците, историците, писателите, политиците. Донякъде можем да разберем горките комунисти, попаднали в сталинския пъкъл, които от тъга и беди си фантазираха, че при Ленин би им било по-добре.
Така се появяват редица
легенди: за това, че Сталин е извратил Ленин,
за „ положителния чичко Ленин “, за „ социализма с човешко лице “, които той сякаш възнамерявал и в който откровено имаха вяра Горби, Дубчек, даже и Оруел през 30-те години.
Сталин е страшилище, само че той построи своите концлагери не на празно място. Ленин му беше подготвил доста положителни основи.
Недоучилият Сталин, с предишното му на семинарист и престъпник, на който се подиграваха марксистите в Париж, не би могъл да унищожи цивилизацията на 1/6 част от сушата.
Сталин би съумял да запази дяволското дърво на Утопия и да го придвижи през революцията от 1905 година, войната от 1914 година, Февруарската гражданска война, Гражданската война, НЕП и Рапало.
Ленин е най-хубавият, възпитаник на Макиавели и всички топли мемоари за положителния чичко са изцяло лъжливо.
И в спора си със Сталин той напълно не е Архангел Михаил, който се бори с Нечистия.
Ленин и никой различен е споделил най-злокобната фраза: „ Нравствено е това, което спомага за успеха на комунизма “.
И тази пандемия на злото продължава десетилетия: всички жертви в Китай, Камбоджа, Лаос, испанската революция, комунистическите „ революции “ в Африка и Латинска Америка, половината (като минимум) отговорност за Втората международна война, всички несгоди, изтезания, изтезания и въстания в Източна Европа – цялото това
международно Зло потегля от страшните гении на Владимир Илич
Истинският занаятчия на разрухата е той, Сталин е единствено неговият тъмен чирак. И дяволът има възпитаници, само че Адът би трябвало да бъде издигнат. Така, че попадналите в него да нямат разтуха.
Ленин е бил рядко комбиниране на интелигентна и пресметлива глава, безжалостно сърце и ръце, които за разлика от Пилат Понтийски, в никакъв случай не се е опитвал да се умие от прегрешението. От 1917 година до края на живота си във всяка втора публикация на Ленин се съдържат апели към гнет. Той желае кръв умерено, като колбасар, който подготвя кървавица. И даже в последните си писма и документи, написани на смъртния му одър, той упорства за същото - за кръв и гибел.
Стоманената, хипнотична воля, големият разсъдък, фанатизмът и цинизмът, дарбата на политик и демагог – всичко това прави от Ленин категоричен, харизматичен водач.
За злощастие той не се е нуждаел от власт, пари, популярност. Иначе той не би почнал да осакатява и унищожава Русия, а би се „ назначил “ за президент и да ръководи до гибелта си.
Той се е нуждаел от Утопия. Десетките милиони живи, топли хора, умрели от апетит поради него в Гражданската война, в пандизите, просто са му пречели да строи тази Утопия. Той не е бил садист като Сталин, не се наслаждавал на тъгите на жертвите си.
Всичко било доста по-лошо. Ленин възприемал хората нереално, като функционалност. За него и убийствата трябвало да бъдат „ функционални “. Те не му били забавни. Той възприемал хората нереално, като „ функционалност “.
„ Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия успеем да разстреляме, толкоз по-добре. Трябва тъкмо в този момент да дадем да се разбере, по този начин
че да не посмеят и да си помислят за някаква опозиция десетилетия напред “ (Изказване на Ленин пред Политбюро на 19 март 1922 г.)
В своите писания той се подиграва и задрасква всичко човешко, поради неговата „ нефункционалност “ или противоречие на лениновата Утопия. Ленин цинично и искрено изяснява в текстовете си по какъв начин да бъде смачкана Русия, и оставя на практика справочник за всеки автократ и строител на тоталитарна страна.
Ленин основава партия-фаланга, партия-нож, която да може да проникне във всяко общество и да унищожи „ буржоазната “ цивилизация.
Той, за разлика от император Николай II, Гумильов и останалите романтици, прелестно разбирал до какво ще докара войната. Той е бил най-успешният подбудител в историята на света. Ленин е бил подготвен за това да трансформира „ империалистическата “ война в гражданска.
По злата воля на този човек, който разбирал, че войната е в задънена улица, че французите ще употребяват „ съветските овце “ за своите цели, че окопите деморализират бойците, че винтовка в ръцете на вчерашния селяндур е страшна мощ, стартира страховитата съсипия.
Той, който даже не е разбирал смисъла на думите „ чест “ и „ Родина “, ползвайки се от помощта на немския общоприет щаб, идва в Русия с пломбиран вагон.
„ Властта на болшевиките в Москва е подкрепена само от латишките батальони. Аз към момента се пробвам да упорствувам на напъните на съдружниците и да поддържам болшевиките. Но ще съм благодарен в случай че получа указания, дали общото положение оправдава харченето на огромни суми “ (Писмо на посланика в Русия граф декор Мирбах до канцлера на Германия.)
„ Моля, харчете огромни суми, тъй като в наш интерес е болшевиките да остана на власт. Фондовете на Рицлер са на ваше разположение. Ако са нужни още пари, апелирам, телеграфирайте, какъв брой “.(Отговорът на немския външен министър декор Кюлман до декор Мирбах.)
Осем месеца, преди Октомврийския прелом, Ленин основава силови структури (Червената армия, Съветите на войнишките и моряшките депутати, както и Работническо-селските руски депутати).
С какво печели Ленин? Той не е непосредствен до нито една от националните обичаи: нито със славянската, нито със скандинавската, нито с Дивото поле, нито с Ордата, нито с византийската традиция.
Истински invitro човек
А против Русия той хвърля дивите сили и разюзданата мощност на двете чергарски, грабителски обичаи: Дивото поле и Ордата.
Скитници, пияници, лумпени, бандити, нарушители, идейни анархисти, поети на протеста, селски ратаи, неудачници – цялата тази войска била въоръжена от Ленин и хвърлена против работещите, заможни и сполучливи хора.
Ленин съумява да се оправи с рисковата буря на разпада, обезврежда с неистини и обещания интелигенцията и даже съумява да накара тези безотговорни идеалисти да работят за него (Маяковски, Максим Горький, Есенин, Багрицки; маса художници и архитекти).
Да дадеш непознатата земя на селяните, а след това да им вземеш и последното зърно, да предадеш на германцине Украйна, с цел да сключиш неизгодния Брестки кротичък контракт, да смачкаш самостоятелна Грузия, с цел да я принудиш да влезе в Съюз на съветските социалистически републики, а Полша и Финландия да ги оставиш да станат самостоятелни, тъй като са прекомерно огромен залък: в тези парадокси е същинският Ленин.
Релативист и реалист, само че всичко за задачите на Утопия. А в случай че хората не са в положение са се трансфорат в ангели, то тогава би трябвало да им се отрежат краката, да не би да отлетят.
Не отлетяха, трансфораха се в уроди и инвалиди, и до момента пълзят на сакатите си нозе. В свят, основан от антихриста не може по различен метод. Политическият и общественият геноцид стават процедура, трансформират се в обичай на Русия и по този начин е и до през днешния ден.
„ Приказките за тъждество, за независимост и народна власт в сегашната конюнктура са глупост… Още през 1918 година заявих, че е нужна еднолична власт, нужда да се признаят диктаторски компетенции на едно лице от позиция на провеждането на руските хрумвания. Всякакви речи за пълноправие са непотребни.(В.И.Ленин. Събр. съч. т.30.)
И стартират разстрелите, стотици хиляди учени, студенти, бизнесмени, земевладелци, банкери, богати селяни, протестиращи или просто инакомислещи.
Изтребват монаси и свещеници до крайник, в Бяло море потопяват баржи, натоварени с съветски офицери.
А служащите, селяните и съидейниците от бедната интелигенция – учители, лекари, инженери – можело да поживеят още малко, само че единствено
в случай че се съгласят да работят за спечелилите
„ Съдът не би трябвало да в профил терора, да обещаваме това би било самозалъгване и неистина. Съдът би трябвало да узакони и обезпечи терора кардинално, ясно, без накичване и лавиране “. (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 27)
„ Трява да стартира всеобщ, безмилостен гнет против кулаците, поповете и белогвардейците, съмнителните да се затварят в концлагери “ (В.И.Ленин. Събр. съч. т. 29.)
Числото на звяра се оказа не 666, а 1917.
Ленин планува всички: основава постмодерната Инквизиця– ВЧК, логиката на психиката на обсадената цитадела, безконечното търсене, а в случай че не намериш, то и основаването на врагове, зомбирането, програмиране на всеобщото схващане към Зло и Абсурд.
Ленин захвърли Русия в третото хилядолетие преди Рождество Христово. С пирамидите, живия господ, който и до през днешния ден лежи в нея, с робството и презрението към елементарните хора.
И, в случай че си сложим ръка на сърцето, можем ли да си кажем, че сме се избавили от Ленин, прокълнат да е!
Превод:Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ