Двете смъртни присъди, издадени от Иван Вазов
Днес се навършват 103 години от гибелта на огромния български публицист Иван Вазов. Спечелил си още приживе прозвището " патриарх на българската литература ", само че в неговата биография има една изненадваща история.
Баща му Минчо Вазов, приблизително състоятелен търговец, упорства синът да наследи занаята му, само че бъдещият стихотворец овреме е пристрастен от литературата. Изучава съветски, френски, а по-късно - румънски и немски език, написа стихове, обитава измежду българската емиграция в Румъния, където се среща с Христо Ботев и други революционери. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е писар в Свищов при губернатора Найден Геров.
След Освобождението е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица - от март 1879 до 18 септември 1880 година
За година и половина той съумява да издаде две смъртни присъди.
Първата е против подпалвача на Чипровския манастир " Св. Иван Рилски ". Той обаче заобикаля въжето - хваща го прошка.
Вторият наказан на гибел " според с духа на член 170 от Отоманский углавен законник " обаче е екзекутиран най-безмилостно край берковската река. Това е кучето на Михал Първанов, раздрало и тежко изпохапало ярета и агнета от непознато стадо.
Кучето на Михал пазел пчелина му в село Костенци. За кошерите и кучето се грижел Георги. Вместо да пази меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко и умъртвило 7 ярета и 8 агнета. Други 4 били тежко ранени. Покъртен от нещастието, Еленко се явява пред съда. Председателят Вазов носи блестяща униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага, разкрива " Труд ".
Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело №123/1880 година против кучето палач. Вазов командирова подчинения си Герасим Истатиев да огледа мястото на закононарушението. След инспекцията Герасим рапортува пред съда:
„ Според изпита, който направих от близките овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че фактически кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца. “
През 1896 година дипломираният правист Алеко Константинов попада на делото и задава няколко напълно законни питания към Вазовата присъда: " Как е била връчена призовката на кучето, за какво не са разпитани в качество на очевидци пострадалите ярета, които са останали живи - може би щеше да се откри, че кучето не е работило преднамерено, тоест с авансово направен проект, а под въздействие на раздражение и следователно нямаше да се накаже според с духа на член 170, а щеше да бъде наказано на 15-годишен затвор в окови, с лишаване от цивилен и политически права... "
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Баща му Минчо Вазов, приблизително състоятелен търговец, упорства синът да наследи занаята му, само че бъдещият стихотворец овреме е пристрастен от литературата. Изучава съветски, френски, а по-късно - румънски и немски език, написа стихове, обитава измежду българската емиграция в Румъния, където се среща с Христо Ботев и други революционери. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е писар в Свищов при губернатора Найден Геров.
След Освобождението е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица - от март 1879 до 18 септември 1880 година
За година и половина той съумява да издаде две смъртни присъди.
Първата е против подпалвача на Чипровския манастир " Св. Иван Рилски ". Той обаче заобикаля въжето - хваща го прошка.
Вторият наказан на гибел " според с духа на член 170 от Отоманский углавен законник " обаче е екзекутиран най-безмилостно край берковската река. Това е кучето на Михал Първанов, раздрало и тежко изпохапало ярета и агнета от непознато стадо.
Кучето на Михал пазел пчелина му в село Костенци. За кошерите и кучето се грижел Георги. Вместо да пази меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко и умъртвило 7 ярета и 8 агнета. Други 4 били тежко ранени. Покъртен от нещастието, Еленко се явява пред съда. Председателят Вазов носи блестяща униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага, разкрива " Труд ".
Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело №123/1880 година против кучето палач. Вазов командирова подчинения си Герасим Истатиев да огледа мястото на закононарушението. След инспекцията Герасим рапортува пред съда:
„ Според изпита, който направих от близките овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че фактически кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца. “
През 1896 година дипломираният правист Алеко Константинов попада на делото и задава няколко напълно законни питания към Вазовата присъда: " Как е била връчена призовката на кучето, за какво не са разпитани в качество на очевидци пострадалите ярета, които са останали живи - може би щеше да се откри, че кучето не е работило преднамерено, тоест с авансово направен проект, а под въздействие на раздражение и следователно нямаше да се накаже според с духа на член 170, а щеше да бъде наказано на 15-годишен затвор в окови, с лишаване от цивилен и политически права... "
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ