В себе си държа един звяр, един ангел и един луд ~ Дилън Томас
Днес се навършват 101 години от рождението на уелския стихотворец, драматург и журналист Дилън Томас. Води сложен и плевел персонален живот. " Бях уединен и нощен друмник и непрекъснат подпирач на кьошетата. " - споделя приживе Томас.
Чрез поезията си изследва природата на индивида, изключително безсъзнателното й начало. Наричат я " лирика на невидимото съществуване ". " Тези поеми, с всичките си недостатъци, подозрения и комплицираност, са написани от обич към индивида и с благословията на Бог. Проклет да съм, в случай че не е по този начин. "
Умира 39-годишен на литературно четене в Съединени американски щати в следствие от корист с алкохол. Последните думи на уелския стихотворец са " Изпих 18 чисти уискита... Мисля, че това си е безспорен връх. " Надисът на надгробния му камък гласи: " Земята на моите татковци. Моите татковци могат да я имат. " Нека си напомним един от шедьоврите му:
Не си отивай добродушно в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий против гибелта на светлината!
Мъдрецът, в края си приел ориста
не смогнал с тирада да освети нощта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил нежните си дни в ширта,
вие против гибелта на светлината.
Безумецът, възседнал синевата,
схванал, че самичък е внесъл тук скръбта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на насладата,
вие против гибелта на светлината.
И ти, мой баща, самичък на висотата,
ругай, ридай с рева на яростта!
Не си отивай добродушно в тъмнината!
Вий, вий против гибелта на светлината!
Когато човек изгаря своите мостове, се получава доста прекрасен пламък.
Алкохолик е някой, който пие колкото теб, само че не го харесваш.
Добрата поема способства към действителността. Светът в никакъв случай към този момент не е същият, откакто му се добави една добра поема.
Има единствено една позиция за един актьор. Той би трябвало да стои изправен.
Този, който търси отмора, намира досада. Този, който търси работа, намира отмора.
Функцията на просперитета е да се грижи за себе си.
Макар любовниците да са изгубени, любовта не би трябвало да бъде.
Не бъдете прекомерно сериозни към поемите, най-малко до момента в който не бъдат написани. Винаги съм считал, че написаното вдъхва някаква сигурност. Ако не коства, най-малко има увереност.
Някой ме отегчава. Май съм аз.
Поезията не е най-важното нещо в живота. Много повече одобрявам да си лежа във ваната и да си чета Агата Кристи.
Снимки ~ libweb.lib.buffalo.edu, theguardian.com
