100 по-късно: Отново за Октомврйската революция
Днес се навършват 100 години от Октомврийската гражданска война в Русия. По този мотив в Червената къща в София ще се организира дискусия за наследството на революционните процеси през предишното столетие - ера, белязана от идеологически противодействия, почнали през ноември 1917-та и приключила през ноември 1989-та година, споделят уредниците и питат: По какво си наподобяват и по какво се разграничават революциите на 20-ти век. По този проблем разсъждава френският мъдрец Алберт Камю , който е роден навръх седми ноември, само че през 1913 година, в книгата си " Разбунтуваният човек ":
Всички съвременни революции са довели до усилването на страната. 1789-та докара Наполеон, 1848-та Наполеон Трети, 1917-та - Сталин, неспокойните времена на 20-те години в Италия - Мусолини, Ваймарската република - Хитлер. Тези революции, изключително откакто Първата международна война унищожи останките от божественото право, въпреки всичко предложиха - с възходяща храброст, основаването на човешкото общество и същинска действителна независимост. Нарастващото всемогъщество на страната за всякога е наказвало тази упоритост.
Темата разяснява в ефира на " Хоризонт " историкът и академични учител доцент Александър Сивилов , който по отношение на написаното от Албер Камю, означи, че: Всяка гражданска война естествено е обречена на глоба от властта, против която се е опълчила, само че означи:
Имайте поради, че в тази ситуация с Болшевишката гражданска война, въпреки всичко първичната концепция е напълно друга. Друг е въпросът в действителност доколко човешкото общество е допустимо да бъде променено толкоз внезапно и бързо, тъй като виждаме, че очевидно тези революционни процеси, към които се стреми то през несъмнено време, просто тъй като организацията му в множеството случаи не е задоволително добра, с цел да дава отговор на потребностите на всички хора - революциите в последна сметка се оказват един прелом, който не постоянно свършва работата, за която е изработен.
Все отново Болшевишката еволюция в следствие довежда до едни съществени проблеми в нашето общество, които се усещат и до ден сегашен. И бих споделил, че всичките обществени придобивки които имаме ние през днешния ден, са значително плод на това изпитание, което тогава са правили хората в цяла Русия и всички страни, които са били част от някогашната Руска империя.
Вероятността тази гражданска война да експлоадиране на друго място също е била доста огромна, тъй като по принцип я чакат - самите болшевики не я чакат Русия, Ленин счита, че тя ще бъде в някоя от развитите стопански индустриални страни, като в Германия или Англия. Дори концепциите на Маркс са действително направени въз основата на това, което се случва в европейските страни. Но евентуално щеше да има такъв прелом, тъй като просто Първата международна война остава прекомерно доста тежки проблеми нерешени - освен в национално отношение, само че на първо място обществени. Основата на това голямо разтърсване е обществена и тя съществува тогава не само в Русия.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Всички съвременни революции са довели до усилването на страната. 1789-та докара Наполеон, 1848-та Наполеон Трети, 1917-та - Сталин, неспокойните времена на 20-те години в Италия - Мусолини, Ваймарската република - Хитлер. Тези революции, изключително откакто Първата международна война унищожи останките от божественото право, въпреки всичко предложиха - с възходяща храброст, основаването на човешкото общество и същинска действителна независимост. Нарастващото всемогъщество на страната за всякога е наказвало тази упоритост.
Темата разяснява в ефира на " Хоризонт " историкът и академични учител доцент Александър Сивилов , който по отношение на написаното от Албер Камю, означи, че: Всяка гражданска война естествено е обречена на глоба от властта, против която се е опълчила, само че означи:
Имайте поради, че в тази ситуация с Болшевишката гражданска война, въпреки всичко първичната концепция е напълно друга. Друг е въпросът в действителност доколко човешкото общество е допустимо да бъде променено толкоз внезапно и бързо, тъй като виждаме, че очевидно тези революционни процеси, към които се стреми то през несъмнено време, просто тъй като организацията му в множеството случаи не е задоволително добра, с цел да дава отговор на потребностите на всички хора - революциите в последна сметка се оказват един прелом, който не постоянно свършва работата, за която е изработен.
Все отново Болшевишката еволюция в следствие довежда до едни съществени проблеми в нашето общество, които се усещат и до ден сегашен. И бих споделил, че всичките обществени придобивки които имаме ние през днешния ден, са значително плод на това изпитание, което тогава са правили хората в цяла Русия и всички страни, които са били част от някогашната Руска империя.
Вероятността тази гражданска война да експлоадиране на друго място също е била доста огромна, тъй като по принцип я чакат - самите болшевики не я чакат Русия, Ленин счита, че тя ще бъде в някоя от развитите стопански индустриални страни, като в Германия или Англия. Дори концепциите на Маркс са действително направени въз основата на това, което се случва в европейските страни. Но евентуално щеше да има такъв прелом, тъй като просто Първата международна война остава прекомерно доста тежки проблеми нерешени - освен в национално отношение, само че на първо място обществени. Основата на това голямо разтърсване е обществена и тя съществува тогава не само в Русия.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ