Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата

Днес родителите доста се безпокоят за бъдещия триумф на децата си.  Ранна подготовка за учебно заведение, кръжоци от 3-годишни, спомагателни уроци, писане на домашни, все по-сложни образователни стратегии  – всичко това малко по малко води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните считат, че е по-полезно да се учи, в сравнение с да се губи време в игра.

Ето мнението на психолога Питър Грей.

Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци.

Аз съм биопсихолог, който се занимава с научноизследователска работа. Но всички постижения в моя живот и работа имат доста малко отношение към образователните занятия, които съм имал. Там учих интензивно алгебра, геометрия и така нататък науки, само че не мога да си напомня случай, в който те са ми били потребни за решаването на даден проблем.  Най-важните познания и умения получих по време на работата си.

При това имах шанс – аз съм отраснал през 50-те. Ходехме на учебно заведение, само че не се фокусирахме прекалено много върху това. Часовете бяха малко, учителите ни следиха от разстояние и рядко се намесваха. Ние се състезавахме на учебната площадка, катерехме се по дърветата, играехме със снега – неща, които в този момент са неразрешени в учебните заведения. В главното учебно заведение нямахме домашни, а в междинното бяха минимални количества. Всички разбираха, че за децата е значимо да играят. В днешни дни не е по този начин.  Учениците прекарват съвсем цялото си свободно време в учене и нямат опцията да изследват себе си и околния свят, да образуват креативния си капацитет, да развиват физически и обществени привички.  Според китайски проучвания, децата в Китай страдат от стрес и меланхолия. Това е обвързвано с високите университетски условия и неналичието на време за игри и развлечения. В своите проучвания аз съм се фокусирал върху смисъла на играта за децата.

Играта като подготовка за живота

Малките на всички млекопитаещи играят. Защо? Защо хабят непотребна сила, рискуват живота и здравето си, вместо да пестят силите си в някоя безвредна дупка? При това хищниците играят повече от тревопасните, тъй като те имат по-голяма нужда да развиват ловни привички. Приматите играят повече от другите бозайници, тъй като техния живот зависи от добитите познания, а освен от вродените инстинкти, както при другите. Играта, това е естественият прийом за развиване на детето.  В дивите ловни племена преди епохи децата са играели свободно и по-много – възрастните са знаели, че по този начин те се приготвят за нелекия живот на ловеца.  Най-важното, което би трябвало да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в учебно заведение. Това по принцип не се учи. В играта те образуват способността си да мислят изобретателно, да влизат в контакт с други хора, да управляват страстите си. В наши дни, както в никакъв случай до момента, е значимо да бъдем изобретателни, с цел да реализираме икономическо благоденствие. Вече нямаме потребност от хора, които извършват указания, вършат калкулации и други задания, които в този момент се извършват от технологиите.  Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, разпознават нови потребности и предотвратяват проблеми.  И тук огромна роля има креативното мислене, а с цел да се развива то, са нужни игри. Всички дребни деца са изобретателни. В своите игри и проучвания на заобикалящия ги свят те основават лични модели на държание. Тези възрастни, които ние назоваваме гении, съумяват да запазят тази дарба през целия си живот. Алберт Айнщайн споделя, че учебното образование съвсем унищожава неговия интерес към физиката и математиката, само че той си го възстановява, откакто приключва.

Не би трябвало да учим децата си, че е по-важно да следват системата, а не личните си хрумвания.  В учебното заведение възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, вземат решение проблемите им. Докато играят, децата вършат това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме подвластни хора, които живеят с чувството, че някой би трябвало да им споделя какво да вършат.

Играта е връзка

Още по-важно е да се развиват уменията за другарство с хората, грижата и съдействието.  В децата има мощно развито предпочитание да играят с други деца – по време на този развой се образуват обществените привички и моралните правила.  Играта е непринуден развой, затова всеки може да излезе от нея, когато пожелае. И всички играчи знаят, че с цел да продължи развлечението, не би трябвало да се позволява излизането на някой от участниците, което от своя страна значи, че би трябвало да се положат старания на всички да им е добре. Едно от най-важните качества на индивида е способността да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш от неговата позиция.  Без това няма по какъв начин да имате благополучен брак, положителни другари, надеждни сътрудници и сътрудници. Децата развиват това умеене по време на играта.

Играта е образование по самоконтрол

Благодарение на игрите децата научават по какъв начин да управляват импулсите си и да следват правила. Всяка игра има правила. Например битката се разграничава от багра с това, че има избрани правила – не може да се хапете, драскате и да си причинявате болежка.  Игрите оказват помощ на децата да се оправят със страховете. Те сами дефинират по кое време и по какъв начин ще го създадат.  А какво прави учителят по физкултура? Кара всички деца да се качат по въжето, без значение какъв брой ги е боязън. Единственият резултат от сходно държание може да е суматоха или възприятие за позор, което понижава способността да преодоляваме страха. Нерядко, когато играят, децата изпитват настървение. Но те знаят, че в случай че желаят да продължат, ще би трябвало да овладеят това възприятие – по този начин се научават да ръководят гнева си.

Преди години бил извършен опит с дребни мишки и маймуни. Било им позволявано да вземат участие във всевъзможни обществени взаимоотношения, като се изключи игри. След време те се трансформирали в прочувствено осакатени възрастни. В нова среда замирали от смут, а при конфликт с непознато животно от своя тип или се свивали от боязън, или нападали. А в този момент си помислете: през последните 50–60 години ние непрекъснато лишаваме децата си от опцията да играят и непрестанно усилваме времето, в което те би трябвало да учат.  Дори след учебно заведение имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават проведени спортни занимания, вместо занимания – имат кръжоци, водени от възрастни.  А актуалните рискове пречат на родителите да ги пускат сами на открито. Едновременно с това от ден на ден се усилват психическите разстройства.

Ако ни е грижа за децата ни, би трябвало да нарушим наклонността и да им позволим да играят.

Трябва да им върнем детството.

Автор: Питър Грей

Източник: https://cleverbook.net