Днес празникът е посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Преподобни

18 август – Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

Днес празникът е отдаден на св. Йоан Рилски Чудотворец. Преподобни Йоан Рилски е най-великият български светец, небесен покровител на целия български народ. Основател на популярния и най-величествен манастир в България –

Житие за св. Йоан Рилски

Св. Йоан Рилски се е родил към 876 година и умрял на 18 август 946 година. Родното му място е селото Скрино, ситуирано в гънките на Осоговска планина край река Струма. Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него религия и обич към Бога.
Когато умряли, той раздал на небогати и заболели хора своята част от наследеното от тях имущество. В непосредствен манастир постъпил като послушник. След известно време станал духовник. Закопнял за спокоен монашески живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, евентуално Витоша. От сухи вейки си направил барака. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се единствено с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттова. След скитничество из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.

Един ден неговият братанец (племенник) Лука, без да каже на татко си, тръгнал да търси обичания си чичо из планината. След огромни компликации го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може измежду това пусто място да стъпи човешки крайник. С обич той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като истински аскет. Разгневил се и се озлобил против брата си Йоан, че е позволил това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за безконечното избавление на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размишления за заплахите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той починал. Бащата, надълбоко нажален от станалото, се почувствал отговорен за така непредвидената гибел на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл назад към пещерата на св. Йоан. Пустинникът изискал от него да погребат момчето покрай пещерата.

Когато бащата си отишъл, св. Йоан почнал постоянно да върви при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било обичаното му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били огромни – против съблазните и изкушенията от злите духове, а също и против немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се единствено с треви. Не виждал на никое място човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали положителни към него.

След известно време го разкрили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от разнообразни места идвали при хралупата, с цел да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си заболели. Със мощните си молебствия преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил непреодолим години наред от мръсен дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал след тях. Когато стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

– Не мога да ходя по-нататък, огън ме изгаря!

Съпътниците му вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Помолили го да излекува болния.

– Деца мои – им споделил той, – това не е по силите ми. Аз съм като вас, безсилен човек. Само Бог може да го излекува!
Те траяли по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Тогава видели обхванатия от мръсен дух към този момент излекуван и популяризирали Бога.

Св. Йоан Рилски обаче желал да се усамоти по този начин, че да скъса напълно с тая необятна популярност. Напуснал обичания си дъб, който години наред му давал топъл заслон, и траял да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна канара, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел непрекъсната битка с изкушенията на злите духове. Водел битка и с всички естествени стихии – ветрове, стихии, дъждове, снегове, виелици. Ходел облечен във вехта кожена дреха.

Но и тук великият аскет не останал прикрит от индивидите. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят желал да го види и да беседва с него. Пратил му в подарък злато и плодове. Св. Йоан приел с признателност плодовете, само че златото върнал, тъй като не му било нужно. Скромен и преклонен, той отклонил срещата с царя, само че му написал в писмо какво е нужното за него и за страната.

Мнозина надошли към Божия ласкател и поискали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв свещеник на който станал самичък преподобният Йоан. Преди гибелта си св. Йоан оставил писмен завет на своите възпитаници и следовници, в който насочва съвет: „ Новопокръстените люде от единокръвния собствен народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически традиции и злите нрави… “

Първоначално храмът бил организиран в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан.

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено умрял. Бил заровен в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият ласкател се явил на учениците си и изискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се празнува неговата памет.

Къде се намират мощите ба св. Йоан Рилски?

Светите мощи на св. Йоан Рилски били положени на първо време в църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец “. После били пренесени в църквата „ Св. деятел и евангелист Лука “.

В дванадесети век един благоверен и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна черква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всевъзможен жанр тук получавали здраве, разтуха и поддръжка.

През 1183 година унгарците на крал Белла ІІІ завладяли град София и отнесли мощите на преподобни Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали опция на унгарците да схванат, че мощите на светеца би трябвало да обитават в неговата родна земя. След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати назад в София с доста блага. Кралят украсил ковчега със злато.

През 1195 година българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват отначало в неговата света Рилска обител.

Как го разказва светия житиеписец св. Евтимий

Преподобният Иван Рилски е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект в България. На 18 август 946 година се показва в Господа дивният пустиножител и вълшебник, великият рилски аскет, родоначалникът на българското монашество, възвишеният образец за генерации аскети, като св. Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, покровителят за българския народ пред Божия трон, създателят на Рилската обител – популярно духовно средище с непрекъснат богослужебен живот, популяризиралият се преподобен с нетленни мощи, по Божия благосклонност, оставени в нашата земя за успокоение и поклонение – св. Йоан Рилски.

Известни са няколко житийни текста, от които добиваме визия за неговия чудноват живот и за ранното му прославление, само че тук привеждаме фрагмента от най-завършената и словесно благоукрасена житийна творба, излязла отдолу под перото на св. патриарх Евтимий, съставил жития за всички светии, чиито мощи са се покоили тогава в просиялия в античност столичен град Търново.

„ Прекара впрочем блаженият Иван на това място общо седем години и четири месеца, без да прояви нито за един час разпределяне или отчаяние, само че прибавяйки към ревността още повече ревнивост и към усърдието – старание и казано в резюме, в старческа възраст показваше юношеско усърдие. Мнозина идваха при него, като донасяха своите заболели, и получили ги посредством молитвите му здрави, отиваха си. Когато огромната му популярност се разнесе по цялата земя, мнозина възревнаха на добродетелния му живот и пожелаха да живеят с него, сътвориха в прилежащата пещера черква и основаха обител, имайки преподобния за шеф и овчар.

А той, като пасеше добре стадото си, и преведе мнозина към Господа, и извърши огромни и преславни чудеса, доближи до дълбока напреднала възраст. И когато разбра за своето преселение при Господа, отдаде се на молитва и изливаше от очи топли сълзи, и прегънал колене към земята, говореше:

„ Боже Вседържителю, приеми ме, неверния и недостойния собствен раб и ме причисли към ликовете на Твоите избраници. Понеже нищо положително не направих на земята, положителни, по тази причина и апелирам Тебе положителния, да пристигна ангел добър, та духовете на лукавството да не попречат на възлизането ми! “ И прибавяйки: „ Господи, в Твоите ръце предавам духа си! “, незабавно съобщи дух в ръцете Божии, откакто бе живял почти чак до 70 години. И тук бе заровен от своите възпитаници.

Беше минало значително време, а от гроба се разнасяше пресилно благовоние. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния изцяло непокътнато и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благовоние и подтикващо към божествена ревнивост. “
Ето по този начин разказва успението на великия всеправославен светия житиеписецът св. Евтимий – последният български патриарх от дните на Втората българска страна, светител и литератор, популяризирал се в святост.