Днес, повече от всякога, имаме нужда от хора, които са

Днес, повече от всеки път, имаме потребност от хора, които са подготвени да поемат съществено своите отговорности, да се изправят пред провокациите и да покажат, че водачеството не е единствено купа, а предопределение и деяние. Справянето с най-важните управнически решения не е лесна задача обаче и може да бъде извънредно предизвикателство. Като експерт в областта на човешките запаси съм била очевидец по какъв начин видимо верният избор постоянно води до непредвидени проблеми. Една от най-често срещаните неточности е да се повери управителна позиция на експерт, който е извънредно добре квалифициран в своята област. На пръв взор, това наподобява като разумна стъпка: в случай че индивидът е отличен експерт, за какво да не бъде и сполучлив водач? Но действителността постоянно потвърждава противоположното. Причината е безспорна: техническите пълномощия сами по себе си не подсигуряват лидерски качества. Лидерството не е просто присъщ гений – то изисква характерен набор от умения, които се получават и развиват с времето. Емоционалната просветеност, способността за ефикасна връзка и стратегическото мислене са фундаментални аспекти на водачеството. И в случай че тези умения липсват, даже най-хубавият специалист може да се окаже несъответствуващ за управителната роля. А в България, където просветителните системи и бизнес средата към момента се приспособяват към интернационалните стандарти, развиването на лидерски умения постоянно зависи от персоналната самодейност на индивида.  
Лидерството: пътят от новак до визионер 
Една от постоянно срещаните от мен обстановки е разочарованието на младите експерти, когато не бъдат определени за управителни функции директно след завършването си. За тези, които занапред стартират своята кариера, това може да се почувства като персонален неуспех, само че желая да им кажа, че в действителност е просто неизбежна част от естествения развой на израстване. Както отбелязва великият Питър Дракър: „ Родени водачи може и да има, само че те са толкоз малко, че нямат значение в огромната скица на нещата. “ С други думи, знайте, че водачеството не е нещо, с което се раждаш, а нещо, което развиваш с времето. Дали си тясно профилиран експерт с огромен опит или туко-що приключил, въпросът постоянно е еднакъв: Но по какъв начин се става добър водач? 

От моя опит мога да потвърдя, че водачеството се построява последователно, с доста самообладание и посредством прекосяването през четири основни стадия: