Днес почитаме паметта на Свети апостол Яков. Якововата св. Литургия

23 октомври – Почитаме Свети апостол Яков

Днес почитаме паметта на Свети деятел Яков. Якововата св. Литургия носи името на св. деятел Яков, наименуван „ Брат Божий ”. Именуван е по този начин, защото има податки, че е бил сестрин наследник на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е наследник на Йосиф от същинската му брачна половинка (Миней – 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).

Житие на Свети деятел Яков

Свети деятел Яков, брат Господен – наименуван така, тъй като бил наследник на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи свещеник на Иерусалим в продължение на 33 години. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Той е и публицист на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.).

Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрекъснато. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата почитание към него. Всички поданици на Йерусалим го наричали „ правоверен “.

Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, зародил спор сред юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към определения народ, на който Господ дарувал Своя закон посредством Мойсей. Говорели, че езичниците, с цел да получат избавление, би трябвало на първо място да одобряват старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе не могат да одобряват Кръщението и да станат християни.

Апостолите, презвитерите и въобще вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наименуван Апостолски събор, и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднообразно се избавят посредством благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано до тогава сред юдеи и езичници и било прието, че всички еднообразно могат да получат избавление посредством вярата в Христа.

Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за пример на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.

Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Яков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.

Свети деятел Яков- първият Йерусалимски свещеник

Свети деятел Яков, брат Господен, се наричал още Малки, тъй като принадлежал към цифрата на седемдесетте апостоли. След слизането на, Яков дружно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространяване на вярата във възкръсналия Спасител. Светият деятел се отличавал с високо благочестие и съгласно новото християнско благовестие, и съгласно Мойсеевия закон, поради което ветхозаветните евреи го наричали „ облиам ” („ духовна цитадела ”), а новозаветните го смятали за един от стълбовете на християнството и го наричали „ правоверен ”. Той водел най-строг живот. Постел и се молел непрекъснато. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата откровено и безгранично почитание към него.

Св. деятел Яков е първият Йерусалимски свещеник, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като свещеник ръководи събора в Йерусалим от 51 година, наименуван Апостолски събор.

На този събор вярващите се събрали под председателството на св. деятел Яков и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднообразно се избавят посредством благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството сред юдеи и езичници и било прието, че всички еднообразно могат да получат избавление посредством вярата в Христа.

Този Апостолски събор послужил за пример на по-нататъшните събори, на които водачите на Църквата в единение обсъждали и решавали за делата на вярата. Св. деятел Яков написва едно значимо обръщение до всички израилеви колена по света, наречено заради това „ съборно ”. То влиза в канона на Новия Завет като една от неговите 27 книги.

Книжниците и фарисеите били доста обезпокоени и се страхували да не би народът да се причисли към християнската Църква. Те молели Свети деятел Яков да отвърне народа от Христа. Заплашвали го, че в случай че не се съгласи да стори това, ще бъде позорно погубен.

Защо е значим Свети деятел Яков?

Свети деятел Яков е една от най-важните фигури в ранната християнска черква и неговото значение се простира до през днешния ден. Ето за какво:

Близък сподвижник на Христос: Като брат на Иисус Христос по плът, свети Яков е бил очевидец на Неговото служение от близко и е бил един от най-доверените Му възпитаници.

Първи свещеник на Йерусалим: След Възнесението на Христос, свети Яков е определен за първи свещеник на Йерусалимската черква, което го прави един от стълбовете на ранното християнство.

Автор на обръщение: Неговото обръщение, включено в Новия завет, е цялостно с мъдри препоръки и на практика насоки за християнския живот. То акцентира значимостта на вярата, съчетана с каузи, и ни приканва към святост и неизменност.

Мъченическа гибел: Свети Яков е потърпевш за вярата си и е приел мъченическа гибел, което го трансформира в мощен образец за лоялност и непреклонност.

Пазител на чистотата на учението: Като един от първите учители на Църквата, свети Яков е играл значима роля в запазването на чистотата на християнското обучение и в битката против ересите.

Какво можем да научим от свети деятел Яков?

Важността на делата: Свети деятел Яков ни учи, че вярата без каузи е мъртва. Трябва да живеем съгласно учението на Христос и да показваме любовта си към ближните посредством каузи на благосклонност.

Търпение и неизменност: В своите послания свети Яков ни приканва към самообладание и неизменност в тестванията. Той ни твърди, че Бог ще възнагради тези, които се доверят на Него.

Борба с изкушенията: Свети Яков ни предизвестява за другите изкушения, които могат да ни отклонят от пътя на спасението, и ни дава директиви по какъв начин да се борим с тях.

Защо е значим за нас през днешния ден?

Животът и делото на Свети деятел Яков ни служат като образец за това по какъв начин да живеем като християни в днешния свят. Неговите учения са настоящи и през днешния ден и могат да ни оказват помощ да преодолеем компликациите и да растем в нашата религия.

Молитви към свети деятел Яков

В деня на неговия празник, 23 октомври, доста вярващи се обръщат към свети деятел Яков с молебствия, търсейки неговото покровителство и помощ.

Защо е значимо да почитаме светци?

Почитането на светците е надълбоко вкоренена традиция в православната религия, само че за доста хора може да възникне въпросът за какво това е толкоз значимо. Ето няколко аргументи:

Пример за живот в Христа: Светците са хора, които са постигнали висока степен на духовно съвършенство, като са живели съгласно Божиите заповеди. Те са наши духовни водачи и ни демонстрират по какъв начин да следваме пътя на спасението. Чрез почитането им ние се стремим да подражаваме на техния живот и да се приближим до Бога.

Молитвени покровители: Вярва се, че след гибелта си светците не престават да се молят за нас пред Бога. Те са наши молитвени покровители, които могат да ни оказват помощ в сложни моменти и да ни умолят за Божията благосклонност.

Носители на Божията берекет: Светците са изпълнени със Святия Дух и са носители на Божията берекет. Чрез почитането им и молитвите към тях ние се допираме до тази берекет и получаваме духовна мощ и разтуха.

Съхраняване на паметта за вярата: Почитането на светците ни оказва помощ да не забравим историята на Църквата и подвизите на тези, които са живели преди нас. Те са живи свидетелства за силата на вярата и ни въодушевяват да останем правилни на Христос.

Укрепване на общността: Празнуването на празниците на светците и присъединяване в църковните служби ни сплотява като общественост от вярващи и ни припомня за нашата принадлежност към Църквата.

Важно е да подчертаем, че почитането на светците не значи да им се кланяме като на богове. Светците са хора, които са достигнали святост с помощта на Божията берекет, само че те не са равни на Бога. Ние се молим на тях, като ги молим да се застъпят за нас пред Бога, само че имаме вяра, че всяка молитва в последна сметка е ориентирана към Бог.

Защо някои хора имат подозрения по отношение на почитането на светците?

Страх от идолопоклонство: Някои хора се притесняват, че почитането на светците може да докара до идолопоклонство. Важно е да се разбере, че почитането на икони и мощите на светците не е същото като идолопоклонство. Иконите са мостри, които ни оказват помощ да си представим светците и да се молим на тях, а мощите са телесни остатъци на светците, които се почитат като реликва.

Липса на схващане за православната традиция: Някои хора, които не са осведомени с православната традиция, могат да имат компликации да схванат смисъла на почитането на светците.

Как да почитаме светците?