Днес почитаме паметта на Св. Мчк Полиевкт. Св. Петър, еп.

9 януари – Почитаме Св. Мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски.

Днес почитаме паметта на Св. Мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски.

Житие на Св. Мчк Полиевкт

Дружбата постоянно е била извор на разтуха и мощ измежду житейските компликации. Тези, които са способни на благородното възприятие на другарство, постоянно черпят ентусиазъм и сили от него, с цел да реализиран високи и почтени цели. В живота на светиите има доста образци за такава плодородна дружба, като тази сред св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Един от тези вдъхновяващи образци е другарството сред Св. Мчк Полиевкт и Неарх.

Когато почнало жестокото осмо гонение на християните при император Валериан (253–260 г.), двамата римски бойци Полиевкт и Неарх били свързани с дълбока и откровена дружба. Неарх, който бил християнин, постоянно разказвал на своя другар Полиевкт за Христовата религия, споделяйки светлите очаквания на душата си. Въпреки че Полиевкт бил богохулник, той проявявал схващане и интерес към християнските истини.

9 януари - Почитаме Св. Мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски.

С времето обаче гоненията се засилили, изключително след втория едикт на Валериан през юли 258 година Неарх се тормозил, че в случай че бъде изправен пред страдания, Полиевкт може да се отдръпне от него и вярата му, което би означавало безконечна разлъка. Тази мисъл тежала на сърцето му. Но за негова наслада, Св. Мчк Полиевктосъзнал какъв брой надълбоко е възприел убежденията на своя другар и декларирал:

– Неарх, за какво се безпокоиш? Аз познавам твоя Христос. Сърцето ми гореше, когато ти ми разказваше за Него и четеше Евангелието. Единственото, което ми липсваше, бе името християнин. Аз се гнуся от идолите и постоянно съм вярвал в Христа, Сина на същинския Бог.

Възторжен, Неарх отвърнал:
– Слава на Божието състрадание! Но обичаш ли Бога толкоз, че да оставиш поради Него жена, деца и благосъстояние?

– Нищо в този свят не ми е нужно, с изключение на същинския Бог! От този момент се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него.

Обзет от непоколебима решителност, Св. Мчк Полиевкт се затичал към градския площад, където обществено раздрал Валериановия едикт и го захвърлил под нозете на минувачите. Виждайки идоли, отнасяни към капището, той ги разрушил. Незабавно бил задържан и подложен на мъчения. Съпругата му молела да се откаже от това, с цел да избави себе си и фамилията им, само че Полиевкт дал отговор единствено с една молба – всички да познаят същинския Бог и да схванат безсилието на езическите идоли.

Неговата неотстъпчивост накара палачите да го осъдят на гибел. С обич и празненство Св. Мчк Полиевкт се обърнал към събралото се голям брой. Виждайки приятеля си Неарх, отправил към него последните си думи:

– Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който сключихме между тях!

След това привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в личната си кръв.

Почит към св. Полиевкт

Св. Мчк Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин на р. Ефрат. По-късно и неговият другар Неарх последвал образеца му.

В чест на светеца, внучката на Валентиниан III, Юлиания, построила превъзходен храм в Цариград по времето на император Юстиниан (527–565 г.). Мощите на св. Полиевкт се пазели в града до XIV–XV век.

Така животът и мъченичеството на св. Полиевкт се трансформират в удостоверение за вярата и силата на другарството в Христовото име.

Защо почитаме Св. Мчк Полиевкт?

На 9 януари Православната черква уважава паметта на Св. Мчк Полиевкт, римски боец, който се отказал от езичеството и приел християнската религия. Неговото страдалчество е образец за храброст, религия и лоялност към Христос, заради което той е толкоз уважаван.

Ето за какво почитаме свети страдалец Полиевкт:

Пример за религия и храброст: Полиевкт е бил подготвен да се откаже от живота си, с цел да остане правилен на своите убеждения. Неговото страдалчество е въодушевяващ образец за всички, които се сблъскват с тествания във вярата.

Символ на битката за истината: Като обществено раздрал едикт против християните и разрушил езически идоли, Полиевкт е посочил, че е подготвен да се опълчи на несправедливостта и да пази истината.

Защитник на слабите и беззащитните: Свети Полиевкт е бил другар с християнина Неарх и е споделил неговата религия. Той е умрял, с цел да не загуби приятеля си и да го укрепи във вярата.

Покровител на бойците и на страдащите: Като някогашен римски боец, Полиевкт е настойник на бойците. В същото време, заради мъченията, които е претърпял, той се смята и за настойник на страдащите и болните.

Какво можем да научим от свети страдалец Полиевкт:

Важността на вярата: Неговото страдалчество ни припомня, че вярата в Христос е най-важното нещо в живота.
Смелостта да отстояваме убежденията си: Полиевкт ни учи да не се опасяваме да изповядваме вярата си, даже когато това е мъчно.
Значението на другарството и любовта към ближните: Неговата връзка с Неарх ни демонстрира, какъв брой значима е поддръжката на околните хора във вярата.

Как можем да почитаме паметта на свети страдалец Полиевкт:

Молитва: Можем да се обръщаме към него с за подсилване във вярата, за отбрана от изкушенията и за помощ в сложни моменти.

Прочитане на неговия житие: Чрез запознаване с живота и мъченичеството на свети Полиевкт можем да се вдъхновим от неговия образец.

Участие в църковните служби: На 9 януари, както и в други дни, отдадени на неговата памет, можем да посетим черква и да се помолим дружно с други вярващи.

Житие на Св. Петър, еп. Севастийски.

Днес, с изключение на, че почитаме Св. Мчк Полиевкт, почитаме и Св. Петър, еп. Севастийски.

Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкоз благодетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, “в живота си по-късно бил, коства ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. ”

Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той присъствувал на II Вселенски събор срещу Македоний през 381 година в Константинопол. Починал в края на IV в.

Защо почитаме Св. Петър, еп. Севастийски?

Свети Петър Севастийски е бил свещеник на град Севастия в Кападокия (днешна Турция) и е живял през IV век. Той е прочут като един от най-уважаваните и просветени духовници на своето време. Ето за какво го почитаме:

Брат на светители: Свети Петър е бил брат на светите Василий Велики и Григорий Нисийски, които са измежду най-значимите фигури в историята на Православната черква. Тяхното семейство е дало изключителни персони, посветили живота си на служение на Бога и на хората.

Живот на аскеза и молитва: Свети Петър е водил непоколебим аскетичен живот, предан на молитва и пост. Той е бил образец за духовна непорочност и безкористна обич към ближните.

Борец за вярата: Подобно на братя си, свети Петър е бил гневен бранител на православната религия. Той е взел участие интензивно в битката против ересите, които са разтърсвали християнския свят през IV век.

Учител и овчар: Свети Петър е бил умен преподавател и добър овчар на своята паства. Той е написал доста проповеди и духовни директиви, които са останали и до през днешния ден.

Защо е значимо да помним свети Петър Севастийски?

Пример за нематериалност: Неговият живот е образец за това по какъв начин да живеем в сходство с християнските добродетели.
Вдъхновение за християните: Свети Петър ни учи на примирение, обич към ближните, самообладание и неизменност във вярата.
Молитвеник: Можем да се обръщаме към него с молебствия за помощ в духовния ни живот и за покровителство пред Бога.

Като почитаме паметта на свети Петър Севастийски, ние се свързваме с богатата традиция на Православната черква и се укрепваме във вярата. Неговият живот и дело са източник на ентусиазъм за всички, които желаят да следват Христовия път.

Как можем да почетем паметта на светиите?

Почитането на паметта на светиите е значима част от религиозния и културен живот в България. Ето няколко метода, по които можете да почетете паметта на светиите:

Посещение на черква: На деня на съответен светец, доста хора посещават църкви и манастири, където се организират специфични служби и молебствия в чест на светеца. В България има голям брой храмове, отдадени на разнообразни светци, като да вземем за пример Александър Невски, Свети Георги, Света Петка и други.

Молитва и медитация: Много хора се молят за здраве, благоденствие и отбрана на своите близки и себе си, обръщайки се към съответни светци, които са известни със своите чудеса и добродетели.

Свещи и икони: Запалването на свещи пред иконите на светиите е обичаен метод за изложение на респект и почитание. Иконите могат да бъдат сложени вкъщи или в църквата.

Благотворителност: Почитането на светиите може да включва и актове на състрадание и щедрост. Много хора вършат дарения на нуждаещите се, вземат участие в обществени планове или оказват помощ на бедните и болните в името на светеца.

Четене на жития: Житията на светиите са значими литературни творби, които описват за живота и делата на светиите. Четенето на тези текстове може да бъде метод за духовно обогатяване и ентусиазъм.

Участие в процесии и шествия: В някои случаи, изключително при по-големи празници, се провеждат процесии и шествия, които минават през града или селото, носейки икони и пеейки химни в чест на светиите.

Изучаване на техните добродетели: Светиите са образец за морални и духовни качества. Изучаването на техните животи и добродетели може да въодушеви хората да следват техния образец в всекидневието си.

Тези практики освен почитат паметта на светиите, само че и укрепват връзката сред хората и тяхната религия, както и възприятието за общественост и взаимност.