Иван Стамболов-Сула: Костов каза на десните: Васил Терзиев не е вашият човек! Ами сега?...
Днес побелелият Васко още веднъж се бори за идеалите си, а комунизмът - оня, дето в никакъв случай нямаше да се върне, - чука на вратата: та-да-да-даааамммм...
Говорим за десебарите, а не за „ Демократична България “ като цяло, тъй като само те са десни хора в тая невероятна коалиция. И забележете, че споделям „ десебари “, а не ДСБ, тъй като разликата сред тези две неща към този момент е понятийна, партията и нейните гласоподаватели са от разнообразни порядъци.
Десебарите са сърцати хора, честни и лоялни. Затова мъчно ще извърнат тил на водачите си. Дори когато последните им водачи са Радан Кънев, който беше в коалиция с Борисов, а след това отиде в Брюксел да танцува ляволиберално па-дьо-дьо с Елена Йончева, и Атанас Атанасов, който към този момент не е даже възмутим, а единствено комичен с конформизма си. Последната му фотография, която видях, беше в радушен диалог с Делян Пеевски.
Кои са десебарите?
Това са най-ревностните седесари, които през 2004 потеглиха с Костов, с цел да отидат още по-надясно и да станат още по-тъмносини. Днес обаче, за жал, са част от модерната левица и розовеят. Но не желаят да си го признаят. А доста от тях сигурно и не желаят да бъдат такива, желаят да бъдат тъмносиня консервативна демократична десница, като каквато бяха декларирани и каквато е емблемата им - факел в дясна ръка. Много хубава емблема, апропо, обещаваща неща, които към този момент никой не има намерение да извърши.
А кои са седесарите?
Това са тези антикомунисти, които, развявайки през 1990 от колите си синьото знаме с лъвчето, дадоха клетва в никакъв случай да не позволен комунизма с неговите национализации, експроприации, колективизации, концлагери и държавна сигурност, да не се завърне. В Съюз на демократичните сили имаше и християндемократи, и радикали, и социалдемократи, и земеделци, надмогнали сериозните си идеологически разлики в името на това комунизмът в никакъв случай да не се завърне. “Спете умерено, деца! ” пееше тогава младият Васко Кръпката, крачещ измежду общата еуфория по “Раковска ” с китара и джука хармоника на стойка на врата.
Днес побелелият Васко още веднъж се бори за идеалите си, а комунизмът - оня, дето в никакъв случай нямаше да се върне, - чука на вратата: та-да-да-даааамммм...
Старите седесари, какъвто съм и аз, въпреки да не съм бил партиен член, след отцепването на Костов към този момент са десебари и нови седесари. И на локалните избори едните ще ги карат да гласоподават за Антон Хекимян, дето няма нищо общо с историята и концепциите им, а другите - за Васил Терзиев и Държавна сигурност!
Комунизмът си отива, спете умерено, деца?...
Карат ги да гласоподават за това Държавна сигурност, откакто взе икономическата власт, да вземе и политическата.
И тук дано спрем да приказваме за остарели и нови седесари, за десебари-ригористи и достоверна десница, тъй като последното от дълго време освен е лишено от смисъл, само че е превърнато и в личната си отрицателна подигравка. Нека приказваме за действителната българска десница, която се състои от умнокрасивата “градска десница ” и леко народняшката (но не в консервативния смисъл на Константин Стоилов) гербаджийска десница, към която принос сега дава и Съюз на демократичните сили, в случай че не с друго, то най-малко с марката си, което не е малко.
Към действителната българска десница би трябвало да прибавим и още една категория хора, към която се числя и аз.
Това са десни жители, които откакто си подвигнаха багажа от остарялата достоверна десница, блуждаят по всички страни и търсят кого да посочат за изразител на политическата си позиция, тъй като никой не ги удовлетворява изцяло и към всекиго изпитват здравословно съмнение. Но в случай че ги включим и тях във формулата, единствено ще я отегчим - пък и пред тях не стоят тези усложнения като пред другите две категории. Тях никой не ги кара да гласоподават срещу съвестта си на задаващите се локални избори.
А усложненията пред другите две категории са тези, че тях ги карат. Вероятно изключително зле се усещат същинските десни хора, останали напук в лоното на “Демократична България ”. Те таман бяха изнасилили съвестта си и бяха изсмукали от пръстите си някакво опрощение, че ще гласоподават за представителя на Държавна сигурност, когато се появи тяхното провидение Иван Костов и им сподели простичката истина такава, каквато е.
Пред БНР Костов сподели, че тая ария за положителните и неприятните от Държавна сигурност той я е слушал още през декември 1989, дни след рухването на Живков - по какъв начин е имало почтени бойци на тихия фронт, които са служили само на Отечеството в неговия нереален тип, т.е. без оглед на това кой режим го ръководи в един или различен миг. В последна сметка се постанова наглият извод, че вербуваните за доносници комплицирани жители са неприятните, а положителните са тези, щатните, с пагоните, които са ги вербували постоянно принудително, със закани и изнудване.
Костов сподели още, че Васил Терзиев - претендентът на “Добрите сили ” (ДС), за каквито се броят и неговите, Иван-Костовите, почитатели, - няма безспорна никаква визия по какъв начин се ръководи мегаполис.
Мисли, че се ръководи като компания, без да е потвърдил, че и компания знае по какъв начин се ръководи. Тоест кандидатурата му е несъстоятелна освен политически, само че и експертно и “Васил Терзиев би трябвало да направи доста, с цел да завоюва синята общественост ”. Ох, опасявам се, че ще получи гласовете на “десните хора ” и “синята общественост ” и без доста старания. Дано да се окажа неприятен оракул!
Така или другояче Иван Костов добродушно и размазващо сподели на хората, за които е непреклонен престиж: не, Васил Терзиев не е вашият човек нито на доктрина, нито на процедура. Ами в този момент?...
Предполагам, че това обръщение е отекнало и при другата част от действителната българска десница - тези, които са при ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Те са в сходна обстановка. И на тях им стовариха претендент, който не им е по сърце. Само че им го стовариха по-късно, тъй че в този момент са в началния етап на обезчестяване на съвестта си - когато още ѝ извиват ръцете и ѝ съскат да не вика. Най-добрите им представители излязоха на първа линия да изясняват какъв брой велики политици първо са били публицисти, по какъв начин зад Хекимян стои страховит екип и какво ли още не. Но даже и най-убедителните им думи не могат да заглушат гласа на Иван Костов: Това не е вашият човек нито на доктрина, нито на процедура.
Защо гласът на Иван Костов е толкоз значим?
Защото без значение от всичко, което се знае или не се знае за него, всичко, което се приказва или премълчава, той е знак на синята българска антикомунистическа народна власт, без значение от плачевните резултати, които отбелязваше през последните години на кариерата си. Името му постоянно ще се свързва с пролетта, която разцъфтя след Виденовата зима, със същинската победа на това, което, както би се изразил Цветан Цветанов, имаме като народна власт и ориентировка към свободния свят.
И по този начин, градският десен човек се оказа в мъчителна обстановка. Тъкмо беше съумял да си повярва (след дълги сеанси хипноза), че има претенденти, за които може да гласоподава съгласно убежденията си и според политическата си природа, и ето ти го Иван Костов, който се появи и скапе всичко.
Проблемът е в идентитетот, както обичат да споделят в РСМ. Част от градските десни хора въобще не са десни и в никакъв случай не са били.
Били са антикомунисти и като са им споделили, че комунистите са леви, те са решили за себе си, че са десни. Или пък са евроатлантици, последователи на западния метод на живот. Казали са им, че това е дясно и ето - десни са и те. Има обаче и хора, доста освен това, които в действителност са дясно устроени (хайде да не повтаряме до погнуса що е ляво и дясно). Верността е значима дясна полезност и тези хора ще бъдат правилни на партиите си от Прехода съвсем до гибел. И евентуално няма да усетят по какъв начин са изпаднали в конфузното състояние на лирическия воин на Христо Радевски от стихотворението му “Към партията ”, който споделя (за своята Партия): “аз знам, аз имам вяра, че си права, / когато съгрешиш даже! ”.
Изтръпвам, когато си помисля, че мога да поддържа концепция, позиция или претендент не поради самите тях, а поради това кой ги е наложил. Но уви - нещата стоят по този начин и евентуално постоянно по този начин ще стоят. Колко % съгласно вас ще изкара Антон Хекимян, в случай че се яви повдигнат не от ГЕРБ, а от предприемчив комитет в състав, да речем, Мария Цънцарова, Генка Шикерова и Миролюба Бенатова? А? Колко %?
Ето това е. Поне на мен ще ми е любопитно да видя какъв брой десни хора ще продължат да трополят по коловозите, в които са ги вкарали партиите им, и какъв брой ще намерят своя достоверен път. Резултатът от това наблюдаване ще очертае и същинския контур на българската десница, тъй като десницата не се състои от десни и правещи се на десни партии, нито от политически хамелеони, а от десни хора.
И това ѝ е хубавото на нашата обстановка - че дава опция да се преброим, да преброим десните хора. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник:
Говорим за десебарите, а не за „ Демократична България “ като цяло, тъй като само те са десни хора в тая невероятна коалиция. И забележете, че споделям „ десебари “, а не ДСБ, тъй като разликата сред тези две неща към този момент е понятийна, партията и нейните гласоподаватели са от разнообразни порядъци.
Десебарите са сърцати хора, честни и лоялни. Затова мъчно ще извърнат тил на водачите си. Дори когато последните им водачи са Радан Кънев, който беше в коалиция с Борисов, а след това отиде в Брюксел да танцува ляволиберално па-дьо-дьо с Елена Йончева, и Атанас Атанасов, който към този момент не е даже възмутим, а единствено комичен с конформизма си. Последната му фотография, която видях, беше в радушен диалог с Делян Пеевски.
Кои са десебарите?
Това са най-ревностните седесари, които през 2004 потеглиха с Костов, с цел да отидат още по-надясно и да станат още по-тъмносини. Днес обаче, за жал, са част от модерната левица и розовеят. Но не желаят да си го признаят. А доста от тях сигурно и не желаят да бъдат такива, желаят да бъдат тъмносиня консервативна демократична десница, като каквато бяха декларирани и каквато е емблемата им - факел в дясна ръка. Много хубава емблема, апропо, обещаваща неща, които към този момент никой не има намерение да извърши.
А кои са седесарите?
Това са тези антикомунисти, които, развявайки през 1990 от колите си синьото знаме с лъвчето, дадоха клетва в никакъв случай да не позволен комунизма с неговите национализации, експроприации, колективизации, концлагери и държавна сигурност, да не се завърне. В Съюз на демократичните сили имаше и християндемократи, и радикали, и социалдемократи, и земеделци, надмогнали сериозните си идеологически разлики в името на това комунизмът в никакъв случай да не се завърне. “Спете умерено, деца! ” пееше тогава младият Васко Кръпката, крачещ измежду общата еуфория по “Раковска ” с китара и джука хармоника на стойка на врата.
Днес побелелият Васко още веднъж се бори за идеалите си, а комунизмът - оня, дето в никакъв случай нямаше да се върне, - чука на вратата: та-да-да-даааамммм...
Старите седесари, какъвто съм и аз, въпреки да не съм бил партиен член, след отцепването на Костов към този момент са десебари и нови седесари. И на локалните избори едните ще ги карат да гласоподават за Антон Хекимян, дето няма нищо общо с историята и концепциите им, а другите - за Васил Терзиев и Държавна сигурност!
Комунизмът си отива, спете умерено, деца?...
Карат ги да гласоподават за това Държавна сигурност, откакто взе икономическата власт, да вземе и политическата.
И тук дано спрем да приказваме за остарели и нови седесари, за десебари-ригористи и достоверна десница, тъй като последното от дълго време освен е лишено от смисъл, само че е превърнато и в личната си отрицателна подигравка. Нека приказваме за действителната българска десница, която се състои от умнокрасивата “градска десница ” и леко народняшката (но не в консервативния смисъл на Константин Стоилов) гербаджийска десница, към която принос сега дава и Съюз на демократичните сили, в случай че не с друго, то най-малко с марката си, което не е малко.
Към действителната българска десница би трябвало да прибавим и още една категория хора, към която се числя и аз.
Това са десни жители, които откакто си подвигнаха багажа от остарялата достоверна десница, блуждаят по всички страни и търсят кого да посочат за изразител на политическата си позиция, тъй като никой не ги удовлетворява изцяло и към всекиго изпитват здравословно съмнение. Но в случай че ги включим и тях във формулата, единствено ще я отегчим - пък и пред тях не стоят тези усложнения като пред другите две категории. Тях никой не ги кара да гласоподават срещу съвестта си на задаващите се локални избори.
А усложненията пред другите две категории са тези, че тях ги карат. Вероятно изключително зле се усещат същинските десни хора, останали напук в лоното на “Демократична България ”. Те таман бяха изнасилили съвестта си и бяха изсмукали от пръстите си някакво опрощение, че ще гласоподават за представителя на Държавна сигурност, когато се появи тяхното провидение Иван Костов и им сподели простичката истина такава, каквато е.
Пред БНР Костов сподели, че тая ария за положителните и неприятните от Държавна сигурност той я е слушал още през декември 1989, дни след рухването на Живков - по какъв начин е имало почтени бойци на тихия фронт, които са служили само на Отечеството в неговия нереален тип, т.е. без оглед на това кой режим го ръководи в един или различен миг. В последна сметка се постанова наглият извод, че вербуваните за доносници комплицирани жители са неприятните, а положителните са тези, щатните, с пагоните, които са ги вербували постоянно принудително, със закани и изнудване.
Костов сподели още, че Васил Терзиев - претендентът на “Добрите сили ” (ДС), за каквито се броят и неговите, Иван-Костовите, почитатели, - няма безспорна никаква визия по какъв начин се ръководи мегаполис.
Мисли, че се ръководи като компания, без да е потвърдил, че и компания знае по какъв начин се ръководи. Тоест кандидатурата му е несъстоятелна освен политически, само че и експертно и “Васил Терзиев би трябвало да направи доста, с цел да завоюва синята общественост ”. Ох, опасявам се, че ще получи гласовете на “десните хора ” и “синята общественост ” и без доста старания. Дано да се окажа неприятен оракул!
Така или другояче Иван Костов добродушно и размазващо сподели на хората, за които е непреклонен престиж: не, Васил Терзиев не е вашият човек нито на доктрина, нито на процедура. Ами в този момент?...
Предполагам, че това обръщение е отекнало и при другата част от действителната българска десница - тези, които са при ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Те са в сходна обстановка. И на тях им стовариха претендент, който не им е по сърце. Само че им го стовариха по-късно, тъй че в този момент са в началния етап на обезчестяване на съвестта си - когато още ѝ извиват ръцете и ѝ съскат да не вика. Най-добрите им представители излязоха на първа линия да изясняват какъв брой велики политици първо са били публицисти, по какъв начин зад Хекимян стои страховит екип и какво ли още не. Но даже и най-убедителните им думи не могат да заглушат гласа на Иван Костов: Това не е вашият човек нито на доктрина, нито на процедура.
Защо гласът на Иван Костов е толкоз значим?
Защото без значение от всичко, което се знае или не се знае за него, всичко, което се приказва или премълчава, той е знак на синята българска антикомунистическа народна власт, без значение от плачевните резултати, които отбелязваше през последните години на кариерата си. Името му постоянно ще се свързва с пролетта, която разцъфтя след Виденовата зима, със същинската победа на това, което, както би се изразил Цветан Цветанов, имаме като народна власт и ориентировка към свободния свят.
И по този начин, градският десен човек се оказа в мъчителна обстановка. Тъкмо беше съумял да си повярва (след дълги сеанси хипноза), че има претенденти, за които може да гласоподава съгласно убежденията си и според политическата си природа, и ето ти го Иван Костов, който се появи и скапе всичко.
Проблемът е в идентитетот, както обичат да споделят в РСМ. Част от градските десни хора въобще не са десни и в никакъв случай не са били.
Били са антикомунисти и като са им споделили, че комунистите са леви, те са решили за себе си, че са десни. Или пък са евроатлантици, последователи на западния метод на живот. Казали са им, че това е дясно и ето - десни са и те. Има обаче и хора, доста освен това, които в действителност са дясно устроени (хайде да не повтаряме до погнуса що е ляво и дясно). Верността е значима дясна полезност и тези хора ще бъдат правилни на партиите си от Прехода съвсем до гибел. И евентуално няма да усетят по какъв начин са изпаднали в конфузното състояние на лирическия воин на Христо Радевски от стихотворението му “Към партията ”, който споделя (за своята Партия): “аз знам, аз имам вяра, че си права, / когато съгрешиш даже! ”.
Изтръпвам, когато си помисля, че мога да поддържа концепция, позиция или претендент не поради самите тях, а поради това кой ги е наложил. Но уви - нещата стоят по този начин и евентуално постоянно по този начин ще стоят. Колко % съгласно вас ще изкара Антон Хекимян, в случай че се яви повдигнат не от ГЕРБ, а от предприемчив комитет в състав, да речем, Мария Цънцарова, Генка Шикерова и Миролюба Бенатова? А? Колко %?
Ето това е. Поне на мен ще ми е любопитно да видя какъв брой десни хора ще продължат да трополят по коловозите, в които са ги вкарали партиите им, и какъв брой ще намерят своя достоверен път. Резултатът от това наблюдаване ще очертае и същинския контур на българската десница, тъй като десницата не се състои от десни и правещи се на десни партии, нито от политически хамелеони, а от десни хора.
И това ѝ е хубавото на нашата обстановка - че дава опция да се преброим, да преброим десните хора. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ