За мъдростта и нейните рожби - вяра, надежда, любов!
Днес отдаваме респект на изконните човешки добродетели, които осмислят живота ни, вършат ни по-добри, мощни и същински – вярата, вярата, любовта и мъдростта.
На 17 септември църквата отбелязва покъртителната всеотдайност на една майка и нейните три дъщери с имена на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов, живели през втората половина на I век в Рим. Една трогателна история за силата на човешкия дух и непримиримостта към злото.
София и трите ѝ чеда били ревностни фенки на християнското обучение. Те не криели това и даже разпространявали неговата философия намерено, без да се опасяват, че с това могат да си навлекат гнева на императора.
Не след дълго вестта за тях достигнала до ушите на император Адриан, който подлагал всички християни на жестоки изтезания. След като майката и дъщерите били отведени пред него, те изумили всички със спокойствието и тържествените си усмивки, които сияели като слънца.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки останали непреклонни. Тогава, с цел да се откажат от християнската религия, той дал заповед да подложат на мъчения трите млади девойки пред очите на майка им. Децата обаче не издържали и починали, след което императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни по-късно умира и майка им. С това света София се трансформирала в мъченица, тъй като като майка била принудена да стане свидeтел на най-жестокото мъчение – гибелта на децата си. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
Днес, по остаряла българска традиция, трапезите са затрупани с грозде, круши и дини, а за здраве, удача и обич се раздават домашно приготвени обредни хлебчета. Смята се, че децата, кръстени на този ден, ще се радват на шанс и благополучие през целия си живот. Вярва се също по този начин, че сключването на брак на празника на вярата, вярата и любовта, ще донесе дълъг и благополучен взаимен живот на младоженците.
На този прелестен християнски празник дано всички си пожелаем повече религия, с цел да сме по-добри едни към други, вяра – с цел да има светлина в душите ни, и обич, с цел да бъде светът едно по-добро място за живеене.
Честито на имениците - София, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен!
На 17 септември църквата отбелязва покъртителната всеотдайност на една майка и нейните три дъщери с имена на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов, живели през втората половина на I век в Рим. Една трогателна история за силата на човешкия дух и непримиримостта към злото.
София и трите ѝ чеда били ревностни фенки на християнското обучение. Те не криели това и даже разпространявали неговата философия намерено, без да се опасяват, че с това могат да си навлекат гнева на императора.
Не след дълго вестта за тях достигнала до ушите на император Адриан, който подлагал всички християни на жестоки изтезания. След като майката и дъщерите били отведени пред него, те изумили всички със спокойствието и тържествените си усмивки, които сияели като слънца.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки останали непреклонни. Тогава, с цел да се откажат от християнската религия, той дал заповед да подложат на мъчения трите млади девойки пред очите на майка им. Децата обаче не издържали и починали, след което императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни по-късно умира и майка им. С това света София се трансформирала в мъченица, тъй като като майка била принудена да стане свидeтел на най-жестокото мъчение – гибелта на децата си. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
Днес, по остаряла българска традиция, трапезите са затрупани с грозде, круши и дини, а за здраве, удача и обич се раздават домашно приготвени обредни хлебчета. Смята се, че децата, кръстени на този ден, ще се радват на шанс и благополучие през целия си живот. Вярва се също по този начин, че сключването на брак на празника на вярата, вярата и любовта, ще донесе дълъг и благополучен взаимен живот на младоженците.
На този прелестен християнски празник дано всички си пожелаем повече религия, с цел да сме по-добри едни към други, вяра – с цел да има светлина в душите ни, и обич, с цел да бъде светът едно по-добро място за живеене.
Честито на имениците - София, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ