Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да

Днес отдаваме огромно значение на връзката. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого. Говоренето и " нещоказването ", дребните диалози за времето и цените на тока може да ни спасят от самотата или от това ужасно нещо " да останем с мислите си ". И при все, че толкоз е значимо общуването за нас, продължаваме на имаме вяра тези и може би още легенди, които крепят неговото значение, като надали не най-важното ни занимание в живота.

Мит 1: Качественото другарство се случва на едно физическо място. Вярно е, че най-добре се разбираме, когато го желаеме и седим един против различен, осъзнато и съсредоточено, само че също по този начин е правилно, че можем да поддържаме връзка качествено виртуално, да предаваме посланията през времето и да бъдем чудесно разбрани и на различен завършек на света, където не ни познават. Ограниченията тук и в този момент са единствено в нашите глави.

Мит 2: Невербалното другарство доминира пред вербалното. Днес се отдава огромно значение на езика на тялото и се четат всевъзможни издайници, дали има разминаване сред това, което приказваме и това, което в действителност мислим (и тялото показва). Истината е, че в процеса на връзка няма време за сходни процедури и всичко се случва прекомерно бързо. По-важни са две оценки - мога да се доверя и почитам това, което този човек споделя.

Мит 3: Колкото повече поддържаме връзка, толкоз по-добре. Това съдбовно разбиране виси над любовните ни връзки и приятелите, които по-рядко виждаме. Общоприето е, че връзката усилва разбирането към другия. Но в действителност споделеното безмълвие носи по-голям нравствен комфорт и всеки може да признае по какъв начин има другари, които не вижда с години, само че и след 10 минути усеща, че в действителност в никакъв случай не са се разделяли.

Мит 4: Дар словото е изключително значимо да ни схващат по-добре. Надарените словесно хора са търсени и харесвани. Те образуват отзиви, носят лидерски качества или просто имат въздействие. Това обаче не значи, че общуването с тях е прелестно или ползотворно. Ние имаме система за другарство, код, на който се позоваваме. Инстинктивно намираме хора с сходен на нашия код, даже да се възхищаваме на хората с подарък слово, избираме да поддържаме връзка с тези, които се показват като нас.

Мит 5: Думите носят смисъла на връзката. Ако невербалните сигнали не са толкоз значими, нито пък директното значение на думите, които употребяваме - кое тогава е центъра на тежестта? Общуването е прекомерно комплицирана система, която не може елементарно да се обозре. Всичко има значение - интонация, смисъл, невербалните внушения, подтекстът, подтекстът. Това, което влагаме ние като смисъл в думите, не всеки път се улавя съгласно нашите планове да бъдем разбрани.

Мит 6: " Не мога да поддържам връзка " Такова нещо няма. Дори и най-затвореният, неразговорчив човек, човекомразец може и в действителност поддържа връзка. Дори с нежеланието си, той отново праща обръщение, което бива или не трябва уловено, бива или не трябва разбрано. Всеки може да поддържа връзка и всеки го прави. Разликата е, какъв брой разкрива с общуването и какъв брой значимо е то за него.

Мит 7: Емпатията е изключително значима за общуването. Напоследък доста огромно значение се отдава и на емпатията. Способността да разбираш гледната точка на различен, да влезеш в кожата му, да схванеш претекстовете му. Ако общуването ни е прагматично - обменяме съответна, фактологична информация за директни дейности и влияние, емпатията не е нужна. Важното е да е спазена задачата на връзката, а не прочувствената й обагреност да е водеща. Това просто не постоянно се търси.

Мит 8: Интелигентността е значимо условия за качествена връзка. Все едно да кажем, че единствено умните, начетени хора с необятна обща просвета поддържат връзка приемливо и качествено. А тези с по-беден речник, неразбираема логичност и да не кажем - глупавите, не умеят да поддържат връзка. Първо, интелигентността на човек още веднъж е доста комплицирано разбиране и въпреки логическо-фактологичната страна да се приема за най-съществен белег на интелигентността, тя надалеч не се изчерпва с нея. Второ, не е значимо какъв брой информация обменяме - нито за международната политика, нито за саденето на картофите, като обстоятелства, а по какъв начин ни кара този продан да се усещаме.

Мит 9: Виртуалното другарство е непълноценно. Много хора изпитват виновност, тъй като им се насажда, че общувайки през компютър или телефон, те не са пълноценни. Това надалеч не е правилно и би трябвало да спрем да се усещаме отговорни. Много хора построяват трайни другарства, стартират любовни връзки и поддържат от разстояние всевъзможни връзки, с помощта на технологиите. За да не попаднем обаче в клопките на най-вече виртуалното другарство, би трябвало да се стараем да се срещаме въпреки всичко физически с хората, с които беседваме, смеем се и обичаме даже онлайн.

Мит 10: Общуването е най-важното за нас като персони. Това несъмнено е по този начин, хората са устроени да споделят, да обменят и вършат това, най-вече говорейки/пишейки. Едностранно изложение на страсти и мисли не е по-малко значимо. Писма, блогове, дневници. Изкуството, четенето на книги, спортът и танците - това са доста значима част от нашето изложение като персони. Телесното е толкоз значимо, колкото вербалното. Мълчаливото съзерцаване на една картина може да даде на някой интроверт доста повече себепознание, в сравнение с тонове приказки. Да умееш да приказваш е значимо, само че значимо е и да умееш да мълчиш, да понесеш другия, да останеш самичък със себе си.