Днес отбелязваме важен ден- Октомврийска революция. 7 ноември е дата,

7 ноември – Октомврийска революция

Днес означаваме значим ден- Октомврийска гражданска война. 7 ноември е дата, която е надълбоко вписана в международната история, изключително в тази на Русия. Този ден отбелязва годишнината от Октомврийската гражданска война през 1917 година, събитие, което коренно трансформирало политическия пейзаж на една империя и повлияло на хода на 20-ти век.

Какво съставлява Октомврийска гражданска война?

Сваляне на Временното държавно управление: След Февруарската гражданска война, която смъква царския режим, във властта идва Временното държавно управление. Октомврийска гражданска война бележи свалянето и на него от болшевиките, водени от Ленин.

Установяване на руска власт: С триумфа на въстанието болшевиките откриват еднопартийна тирания и основават първата социалистическа страна в света – Съветска Русия.

Глобални последствия: Революцията има дълбоки последствия освен за Русия, само че и за целия свят. Тя води до революция, основаването на Съюз на съветските социалистически републики и експлоадирането на. Идеите на комунизма, публикувани от революцията, оказват доста въздействие върху политическите процеси в доста страни.

Защо 7 ноември?

Разлика в календарите: Трябва да се означи, че датата на революцията се пресмята по два разнообразни календара – юлиански и григориански. Събитието се случва на 25 октомври по юлианския календар, който е бил употребен в Русия по това време. След Октомврийска гражданска война Русия минава към григорианския календар, заради което датата се измества на 7 ноември.

Октомврийската гражданска война, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки прелом, Октомврийски прелом и други сходни, е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 година и оказало въздействие на международната история за десетилетия напред. Официалното ѝ наименование в Съюз на съветските социалистически републики е Велика октомврийска социалистическа гражданска война (ВОСР).

Процесът на определяне на властта на болшевишката партия в границите на Руската империя, стартира на 7 ноември (25 октомври остарял стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По създание тя е въоръжен прелом и подмяна на Временното държавно управление, което идва на власт след Февруарската гражданска война от 12 февруари същата година.

Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното държавно управление и идването на власт на държавно управление, образувано от Втория общоруски конгрес на препоръките, в който безусловно болшинство от делегатите имат болшевиките и техните съдружници левите есери, поддържани от някои национални организации, дребна част от меншевиките интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 година новото държавно управление получава поддръжката на болшинството на изключителния Конгрес на селските депутати.

Временното държавно управление е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито основни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и други Непосредственото управление на въстанието се реализира от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на забележителна част на народа, бездействието на Временното държавно управление, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат действителна опция на болшевизма.

На процедура Троцки прави цялата организационна и пропагандна активност по подготовката на въстанието. По това време Ленин е в насилствена емиграция във Виборг (тогава във Финландия), Сталин, като член на революционния комитет реализира връзката с Ленин, който непрестанно написа указания, Каменев и Зиновиев се афишират срещу въстанието или най-малко то да се отсрочи, Виктор Ногин и Алексей Риков са ръководител и зам. ръководител на Московския съвет и нямат присъединяване в Петроград.

На 23 октомври, два дни преди щурма на Зимния замък, Троцки държи пропагандна тирада пред гарнизона от Петропавловската цитадела, оценен като колебаещ се. Друго, изключително значимо събитие, е концепцията на Троцки въстанието да бъде под егидата на Петросъвета (вече 90% болшевизиран), а не на РСДРП, като по този метод въстанието придобива легитимност. (В Русия, в този интервал на двувластие, препоръките на работническите и войнишките депутати са втората публична власт, наред с Думата и Временното правителство).

Затова е проведен и II конгрес на Петросъвета, който протича от 25 до 27 октомври в Смолни, по едно и също време с въстанието. Лозунгът „ Вся власть советам! “ (Ленин, Априлски тезиси) притегля към революцията и по-широки маси, освен болшевики. Впоследствие ролята на Ленин и изключително на Сталин ще бъде мощно пресилена, а приносът на Троцки – омаловажен.

Митове за великата Октомврийска революция

99 години след Октомврийска гражданска война към момента има неизяснени въпроси към нея, написа уеб сайтът rasper-bg.com. Някои от тях са: Как православна Русия се подвигна против своя Бог и император, има ли нещо правилно във версиите за ролята на немските пари, британските шпиони и еврейския скрит план, чисто съветско събитие ли са революциите от 1917 година – Февруарската и Великата октомврийска?

Немските пари

Отговор на въпроса за немските пари дава писателят историк Рой Медведев. Той показва, че версията, че Октомврийската гражданска война избухнала с немски пари, се появила още през 1917 година Според Медведев подправената информация, че Ленин е немски разузнавач, била публикувана още в през лятото на същата година в Петроград. Известно е даже името на полицейския служител, който завел дело против Ленин и Троцки с обвинявания в шпионаж.

Но разпореждане на Централен комитет забранило на Ленин да се явява в съда, въпреки че той имал подготвеност. По-късно версията за “парите на немския Генщаб ” била доста известна в белогвардейските кръгове, досега, в който те измрели в емиграция.

Михаил Велер счита, че без непознати пари съветските социалдемократи (във влака, който дошъл в Петроград на 3 април 1917 година, имало и меншевики, и болшевики, и есери) надали можели да се придвижат от Швейцария за Русия през Германия. Според Велер средствата били събрани от европейските социалисти, само че парите били единствено за пътуването на влака. Сред европейските социалисти били доста известни пацифистките настроения; изпращането на съветските социалисти в родината им съгласно тях можело да форсира настъпването на мира.

В немския Генерален щаб този въпрос също бил обсъждан. Болшевишката антивоенна агитация разлагала армията и това било преференциално на немците. Но не било взето решение за отпущането на пари и цялата помощ на немския Генерален щаб се свеждала единствено до това да бъде издадено позволение “пломбираният трен ” да премине през Германия за Швеция.

Еврейските мозъци

Идеята, че революцията била проведена от международното еврейство, се появила малко по-късно, към 1918 година, когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска страна. Сред комисарите и началниците на разнообразни политически ръководства фактически имало доста евреи. Но този факт не бил обвързван с митичния “световен скрит план ”, а с обстоятелството, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани народи. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни в сравнение с в съветското общество. Но имало недоволни и измежду другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.

Историците в целия свят считат тезата за “еврейската гражданска война ” в Русия за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа гражданска война е чисто съветски феномен. На Запад даже не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а разискват единствено една гражданска война – от 1917 година Историците показват като аргументи за нея: обществените, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с ситуацията на служащите, с не до дъно позволените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в обособените региони, плюс голямото натоварване на съветското общество, обвързвано с присъединяване на страната в

Русия била изтощена от загубите, от непрекъснатите поражения; настроенията измежду армейските елементи били извънредно лоши; след три и повече години война Русия не желала повече да води война. Неслучайно Октомврийската гражданска война избухнала незабавно след неуспеха на юнското нахлуване на Германския фронт. Но тези типично исторически обстоятелства на доста хора наподобяват скучновати, а “теорията на заговора ” е къде-къде по вълнуваща.

След разпадането на Съветския съюз през 90-те години в съветското общество стартира да се разисква още една версия. Дали за съвременниците и за потомците не е по-добре изобщо да не е имало Октомврийска гражданска война?! Според тази версия царската власт била изцяло законна, а режимът, който я сменил след Октомври, предизвиквал подозрения дали е легален, изключително по времето на ужасните дейности на ЧК и Гулаг.

Появиха се въпроси от рода на: Дали руснаците на смъкнаха на вятъра царя?! За днешния руснак свалянето на царя може и да е на вятъра, само че преди 95 години, за мислещата част на съветското общество царският режим е нетърпим. Дори конституционните демократи, либерали и буржоазия се борят за промяната на властта. Но за последствията не се замислят; в действителност това е ориста на множеството революционери.

Как да отбележим 7 ноември – Октомврийска гражданска война?

7 ноември, датата на Октомврийска гражданска война, е исторически важен ден, който продължава да провокира разнообразни реакции и тълкования. Начинът, по който отбележим тази дата, зависи от нашата позиция и от това какво желаеме да подчертаем.

Възможни способи за отбелязване:

Исторически разбор:
Проучване: Можем да задълбочим знанията си за революцията, като прочетем книги, публикации и гледаме документални филми.

Дискусии: Да организираме полемики с историци, социолози или други специалисти, с цел да получим разнообразни гледни точки и да разберем по-добре историческия подтекст.

Образователни стратегии: Да създадем просветителни стратегии за възпитаници и студенти, които да им оказват помощ да схванат смисъла на революцията за Русия и света.

Културни събития:

Изложби: Да организираме изложения, които да показват документи, фотографии и творби на изкуството, свързани с революцията.

Филмови прожекции: Да организираме прожекции на филми, които описват историята на революцията от разнообразни гледни точки.

Концерти: Да организираме концерти с музика от интервала на революцията или музика, която е въодушевена от нея.
Социални начинания:

Проекти за социална памет: Да участваме в планове за запазване на исторически монументи и места, свързани с революцията.

Лични размишления:

Дневник: Да запишем своите мисли и усеща за революцията, за нейното значение за нас и за бъдещето.

Творчество: Да изразим своите мисли и усеща посредством изкуство, като изобразяване, писане или музика.

Важно е да помним:
Разнообразие на отзиви: Октомврийската гражданска война е комплициран исторически феномен, който провокира разнообразни тълкования. Важно е да почитаме всички гледни точки и да водим открит разговор.

Критично мислене: Необходимо е да подхождаме към историческите събития сериозно и да не одобряваме безусловно всяка информация.

Уроци за бъдещето: Като учим историята на революцията, можем да извлечем скъпи уроци за сегашното и бъдещето.