Днес отбелязваме Трифон Зарезан по стар стил - празника на

Днес означаваме Трифон Зарезан по остарял жанр - празника на лозарите и виното, прочут още като Зарезановден, Трифун Чипия и Трифун Зарезой.

Денят на Свети страдалец Трифон от антични времена се свързва с първата резитба на лозовите масиви.

В Югозападна България зарязването се прави постоянно от двама души, а благославянето се трансформира в ритуална игра с тъкмо избрани дейности и думи. Мъжът, който реже, застава в единия завършек на лозето, а вторият мъж е прикрит зад някоя лоза, в другия завършек на лозето.

Това е трудов бит, обвързван с първия икономически развой в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са значим признак на празника. Оставят се нормално на лозето, с цел да не се „ дигне берекетът “ от него. В Северна България, в селата около Дунав, пръчките се хвърлят в реката, с цел да тече виното по този начин, както тече Дунава. Една от пръчките постоянно се свива на венец, който се слага на калпака, към кръста или през рамо. От лозови пръчки се подготвя и „ короната “ на лозарския цар.