Днес отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Традицията 10 октомври

Днес означаваме Световния ден на психологичното здраве. Традицията 10 октомври да бъде фокус на публичното внимание към проблемите от тази област е към този момент на 30 години – тя води началото си от 1992 година, когато концепцията на Световната федерация за психологично здраве става действителност и получава поддръжката на СЗО. Оттогава всяка години в този октомврийски ден здравната общественост, учени, политици, общественици и представители на неправителствения бранш издигат глас за повече и по-добра осведоменост за психологичните болести и опциите на актуалната просвета да се оправя с тях, за по-голяма съпричастност към хората, които се борят с психологичната болест, а по този начин също за превъзмогване на стигмата, повече отвореност и пълноценна поддръжка за тях и околните им.

Тази година 10 октомври минава под мотото „ Превръщане на психологичното здраве и благоденствие за всички в международен приоритет “.

„ Нарастващите обществени и стопански неравенства, продължителните спорове, насилието и изключителните обстановки в региона на публичното здраве засягат цялото население. Те заплашват напредъка към възстановяване на благосъстоянието. Една от аргументите за това е фактът, че 84 милиона души по света бяха наложително разселени през 2021 година “, се споделя в позицията на СЗО по случай деня.

От организацията упорстват за повече ангажираност и вложения на всички заинтригувани страни, за засилена грижа за психологичното здраве, тъй че цялостният набор от потребности на хората да бъде посрещнат посредством основана в общността мрежа от налични, налични и качествени услуги и поддръжка.

Стигмата и дискриминирането не престават да бъдат спънка за общественото включване и достъпа до верните грижи, а е доста значимо да бъде нараснала осведомеността на обществата за това кои превантивни интервенции за психологично здраве работят и този ден е една опция да създадем това дружно, приканват от СЗО.

„ Ние си представяме свят, в който психологичното здраве се цени, предизвиква и пази, където всеки има равни благоприятни условия да се радва на психологично здраве и да упражнява човешките си права, и където всеки има достъп до грижите за психологичното здраве, от които се нуждае “, заключават оттова.

Тази година България посреща 10 октомври с призната Национална тактика за психологично здраве 2021 – 2030 година

Несъмнено, това е крачка напред по пътя към виновния и цивилизован метод в битката с психологичните болести и равнопоставеното им включване дружно с целите, засягащи останалите социално-значими болести – сърдечно-съдови, онкологични, белодробни.

Общата сума, която ще бъде вложена в дейностите от проекта за реализация на тактиката е 64 млн. лева, по-голямата част от които – 26,5 млн. лева получени по Механизма за възобновяване и развиване, 35 млн. лева от европейските стратегически и капиталови фондове и 2,65 млн. лева от бюджета на здравното министерство. С една дума – значително средства, с които би трябвало да бъде реализирана главната цел – по-добро психологично здраве на българина в околните няколко години.

Не е загадка, че един от огромните проблеми на психиатричното обслужване е фрагментарният темперамент и неналичието на последователност както на грижите и лечението, по този начин и на информацията за даден пациент. Този факт неведнъж бе подчертаван по време на разискванията на националната тактика.

„ След изписването от психиатричния стационар пациентът няма регулация за ориентиране за следене, поддържаща терапия и каквито и да било психосоциални интервенции с оглед неговото назад включване в общността. Тези действия се поемат безредно според от положението и обхванатостта на този пациент от съответна извънболнична работа или по самодейност на околните “, се показва в нея.

Дали тази наклонност обаче ще бъде изменена в по-близко или по-далечно бъдеще е мъчно да се предвижда, изключително като се има поради, че психиатрите у нас са малко над 500, множеството на възраст над 50 години, а ползата към специалността не е изключително огромен.

Осигуреността с психиатри у нас е почти 1 на 15 000 души население. Работещите са извънредно неравномерно разпределени в цялата страна, от тях близо 80 % са заети  в психиатрични стационари, а 20 % - в извънболничната помощ. По данни на НЗОК от 2018 година броят на сключилите контракт с касата е към 400, като 25% от тях са на територията на София.

Експертите са безапелационни, че тези индикатори слагат България на последно място в Европа.

Категорични са също по този начин, че проблемите с личния състав в психиатричната система са хронични и се задълбочават, като има и сериозен дисбаланс сред обособените експерти – психиатри, психотерапевти обществени служащи, психолози, медицински сестри, санитари и различен личен състав.

Особено тежка е обстановката в детската психиатрия – там експертите са малко повече от 20, а профилирани структури съвсем липсват. Не по-добре показани са и правосъдните психиатри – те са единствено 8 в цяла България. За геронтопсихиатрична грижа даже е пресилено да се приказва, ползата към тази област клони към нула, изключенията са прекомерно, прекомерно малко.

На фона на този нечовечен кадрови недостиг не може да не буди паника чувството, че и най-хубавите планове, даже и да са облечени в програмен документ, какъвто е националната тактика, може да се окажат напразни.

Изграждането на повече дневни центрове, намирането на допирни точки със системата на обществените грижи, основаването на профилирани структури за деца и хора от третата възраст, на хора със зависимости или с интелектуален дефицит  – всичко това, както и още много  може да бъде лишено от смисъл, в случай че още в този момент, още през днешния ден, не се вземат ограничения, които да подсигуряват навлизането в психиатрията на стимулирани младежи, които с готовност да поемат по пътя на една от най-хуманните медицински специалности – тази, която е най-близо до човешката душа.

И в случай че желаеме да бъдем реалисти, дано се върнем към числата. Според плановете във финансовия проект за реализация на тактиката през 2021 година би трябвало да са изхарчени 167 600 лева, а за към този момент отиващата си 2022 година - 11 797 127 лева Дали някаква част от тях са вложени за образуването на млади фрагменти, дали са основани условия за спокоен и безвреден труд на психиатрите ни и за тяхното професионално развиване? Отговорът на тези въпроси ще бъде лакмусът, от който може да стане ясно дали положителните планове няма и този път да останат на хартия. И още: За идната 2023 година проектът планува 30 634 180 лева Редно е да бъде обществено оповестено по какъв начин се усвояват те и какви цели ще бъдат реализирани по този метод, тъй като яснотата и прозрачността са най-важният съставен елемент в една политика, още повече в случай че тя е от региона на публичното здраве.