24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Днес означаваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Датата 24 май е станала празнична в календара още през 19 в, като има сведения за нейното отбелязване още през 1903 година в Шумен, само че като всеобщ Ден на просветата е маркирана за първи път през 1851 година в Пловдив.
Днешния ден е и респект към Кирил и Методий - основателите на славянската писменост и началото на славянската словесност. Родени в Солун (днешна Гърция), Методий - през 810 година, а Кирил - през 827 година, до наши дни са достигнали сведения единствено за по-важни събития в живота им. Затова пък са ни оставили глаголицата, основана през 855 година
От 862 година Кирил и Методий се заели да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Кирил умрял в Италия на 14 февруари 869 година и е заровен в базиликата " Св. Климент " в Рим. Методий траял да популяризира славянската книжовност до гибелта си през 885 година
Днес кирилицата се употребява от над 300 милиона души в 12 страни по света. Но тя е пренесена през вековете от българите, с помощта на осъзнатата исторически задача от княз Борис I, който приел учениците на Кирил и Методий и им дал опцията да утвърдят делото на своите учители.
24 май като празник на буквите отбелязва два велики културни феномена - глаголицата, основана от св. св. Кирил и Методий, и кирилицата, написана от св. Климент Охридски и наименувана в чест на учителя му Кирил.
Глаголическата писменост не наподобява на нито една от тогавашните европейски писмености. Всички букви са завършени в един жанр, в който главните детайли са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е знак на християнството въобще. Триъгълникът е знак на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с трите си съществени знака -символи съставлява самобитна прослава на Бога.
През годините има разногласия измежду учените за това кой е създателят на кирилицата, чийто осъвременен вид използваме през днешния ден. Изследванията наклоняват везните към тезата, че е дело на Климент.
Тя е съобразена с фонетичните особености на българския език - езика на предците ни, за които е била основана. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които означават звукове, характерни за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. " Мисъл " през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и неведнъж през годините бил съкращаван и променян. През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час. Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
