Отбелязваме Деня на труда
Днес означаваме 1 май - Деня на труда и на интернационалната работническа взаимност. На тази ден доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване.
Началото на отбелязването му е сложено в Чикаго през далечната 1886 година с всеобщ работен митинг, прочут като протестът "Хаймайкер ". В него се включват към над 300 хиляди служащи в цялата страна с искане за 8-часов работен ден. През 1894 година Конгресът на Съединени американски щати го афишира за народен празник. В днешни дни американците означават празника на труда на първия понеделник на месец септември, а в някои градове се провеждат паради и пикници.
В Европа празникът става известен през 30-те и 40-те години на предишния век. По това време най-мащабни са били тържествата в Германия, а деня се е наричал "Имперски трудов ден ". Първият опит за отбелязване у нас е през 1890 година и е самодейност на Топографското сдружение. За формален празник е разгласен обаче 49 години по-късно.
През 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да отбелязва празника годишно. Честванията са съпроводени с огромни прокламации в цялата страна. Участниците наложително са облечени с новите си облекла и минават в маршова стъпка през централния площад на обитаемото място. Манифестиращите скандират особено заучени изречения, с които популяризират труда и работническата класа. "Наблюдаващи " са държавни и локални ръководители, които са ситуирани на естрада на площада.
Според социалистическата идеология страните се ръководят от работническата класа. По тази причина честванията за Деня на труда се официализират и значително фетишизират. Празникът в тези страни се радва на особена церемониалност. Така да вземем за пример в някогашния Съветски съюз и в Китай даже са се правели военни паради.
Денят се отбелязва още в Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия.
Началото на отбелязването му е сложено в Чикаго през далечната 1886 година с всеобщ работен митинг, прочут като протестът "Хаймайкер ". В него се включват към над 300 хиляди служащи в цялата страна с искане за 8-часов работен ден. През 1894 година Конгресът на Съединени американски щати го афишира за народен празник. В днешни дни американците означават празника на труда на първия понеделник на месец септември, а в някои градове се провеждат паради и пикници.
В Европа празникът става известен през 30-те и 40-те години на предишния век. По това време най-мащабни са били тържествата в Германия, а деня се е наричал "Имперски трудов ден ". Първият опит за отбелязване у нас е през 1890 година и е самодейност на Топографското сдружение. За формален празник е разгласен обаче 49 години по-късно.
През 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да отбелязва празника годишно. Честванията са съпроводени с огромни прокламации в цялата страна. Участниците наложително са облечени с новите си облекла и минават в маршова стъпка през централния площад на обитаемото място. Манифестиращите скандират особено заучени изречения, с които популяризират труда и работническата класа. "Наблюдаващи " са държавни и локални ръководители, които са ситуирани на естрада на площада.
Според социалистическата идеология страните се ръководят от работническата класа. По тази причина честванията за Деня на труда се официализират и значително фетишизират. Празникът в тези страни се радва на особена церемониалност. Така да вземем за пример в някогашния Съветски съюз и в Китай даже са се правели военни паради.
Денят се отбелязва още в Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ