Представят „Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България“
Днес от 18,00 часа в Унгарския културен център на " Аксаков " 16 в столицата известният историк проф. Пламен Павлов ще показа проучването на Александър Стайков „ Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България “.
„ Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България “ е научно проучване за произхода на предците на един от най-големите френски поети - Пиер дьо Ронсар (1524-1585), и за разкриване на действителния район, който те са обитавали през 14 век. Предговорът принадлежи на проф. доктор Пламен Павлов, който има голям принос за постигането на забележителните резултати.
В първите две елементи на книгата са прегледани малко известни обстоятелства от живота на Пиер дьо Ронсар, съществуващите теории за потеклото на неговите предшественици и за местонахождението на фамилното населено място. Акцент на третата част са изворите и документите, дефиниращи българските корени на Ронсаровите прародители. Четвъртата част е съединена от разбори на източниците. Те разрешават да се локализира освен действителния район, населяван от българските родоначалници на рода Ронсар, само че даже съответната средновековната цитадела, която евентуално е била тяхно владеене. Това е сторено в петата част.
В нея с подробност е разказано събитието, че всички известни географски и обществени ориентири се пресичат в разумно обоснована област - средновековната Българска Морава, разположена през днешния ден в източна Сърбия. Единствено тя дава отговор на описанията, дадени от самия Пиер дьо Ронсар, от неговите първи биографи от края на 16 век, от генеалогичната таблица на рода Ронсар, направена през 1667 г.от канцеларията на френския крал Луи ХІV (1638-1715), от първата Антология на френската лирика от 1692 година, от публикацията за Ронсар в първата френска енциклопедия на Пиер Бейл от 1697 година, и други
Изследването надвиши първичните упования,
разкривайки евентуалното местоположение на главния град на маркизата Ронсар в границите на Българска Морава. По всичко проличава, че това е била средновековната цитадела с незнайно име, наречена през днешния ден Йеринин град. Тя е ситуирана в добре предпазена от природата околност до река Южна Морава, на десетина километра южно от днешното населено място Ражањ, и на към 60 км северно от Ниш. Към този миг селището с хипотетичното средновековно име Арсена е единственото, което дава отговор на всички известни ориентири за местонахождението на маркизата Ронсар, защото се е намирало на българската граница със средновековна Унгария. Вероятно от тази цитадела към 1337 година създателят на рода Ронсар във Франция - Бодуен дьо Ронсар, е повел неговия отряд от унгарци към Франция, с цел да завоюва голяма популярност в борбите от Стогодишната война против Англия и е запазил непроменяемо място за рода Ронсар във френския кралски двор.
В книгата е проследена и втора линия, по която членове на рода Ронсар биха могли да се заселят в Западна Европа през 14 век, която е била видяна от френските откриватели през 19 век. Това най-вероятно е станало посредством бойци от крепостта Арсена, които през 1332 година са придружили като защита българската кралица Анна (Неда) и нейния наследник цар Йоан III (VIII) (Стефан) (1330-1331) при тяхното заточение в Дубровник. След разгрома на въстанието на Белаур към 1336-1337 година от войските на новия български цар Йоан (Х) Александър (1331-1371), Йоан (Стефан) е приел римо-католицизма и новото име Людовик, а царската свита се е разпаднала. Нейните членове, Анна (Неда) и Людовик (Йоан) (Стефан) са били принудени да се заселят в Италия под закрилата на Неаполитанското кралство.
Локализирането на действителния район на генезис, разрешава за първи път в историята на проблема с прародителите на Пиер дьо Ронсар да бъдат показани лицата на съответни български благородници, за които с огромна убеденост може да се допуска, че
принадлежат на членове на рода Ронсар
или на техни родственици. Те са изобразени в българските средновековни църкви в Долна Каменица и в Станичене.
Отстранявайки неправилни тълкования, проучването разкри портретите на двама български царе и на една българска кралица в църквата в Долна Каменица. В тамошния нартекс към 1309-1310 година като деспотска фамилия, ръководеща Видинския район, са били изобразени бъдещият български цар Михаил III (V) Шишман Асен (1323-1330) и неговата брачна половинка Анна (Неда). Съществена е вероятността един от изобразените в наоса на същата черква монаси да е някогашният български цар Георги I Тертер (1280-1292).
Новите обстоятелства за произхода на рода Ронсар и определянето на местонахождението на неговата крепост в средновековна България, идват в навечерието на 500-годишния празник от раждането на Пиер дьо Ронсар и са забележителен български принос в идните празнувания.
Авторът на труда доктор Александър Стойков е експерт в региона на средновековната иконография. Съставител е на научните проучвания „ Легендата Борис “ (2021), „ Загадката в Костур “ (2020), „ Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя “ (2019), „ Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир „ Св. архангел Михаил “ (2016), „ Language of Space in Byzantine Iconography “ (2014), „ Езикът на пространството във византийската иконография “ (2013), „ Изобразяване на епифеноменалните течности във византийската живопис “ (2007), както и на документалния филм „ 1218 година: срещата на преобразяването “ (2022), отдаден на 800-годишния празник от основаването на царския манастир „ Св. архангел Михаил “ край днешното село Иваново.
„ Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България “ е научно проучване за произхода на предците на един от най-големите френски поети - Пиер дьо Ронсар (1524-1585), и за разкриване на действителния район, който те са обитавали през 14 век. Предговорът принадлежи на проф. доктор Пламен Павлов, който има голям принос за постигането на забележителните резултати.
В първите две елементи на книгата са прегледани малко известни обстоятелства от живота на Пиер дьо Ронсар, съществуващите теории за потеклото на неговите предшественици и за местонахождението на фамилното населено място. Акцент на третата част са изворите и документите, дефиниращи българските корени на Ронсаровите прародители. Четвъртата част е съединена от разбори на източниците. Те разрешават да се локализира освен действителния район, населяван от българските родоначалници на рода Ронсар, само че даже съответната средновековната цитадела, която евентуално е била тяхно владеене. Това е сторено в петата част.
В нея с подробност е разказано събитието, че всички известни географски и обществени ориентири се пресичат в разумно обоснована област - средновековната Българска Морава, разположена през днешния ден в източна Сърбия. Единствено тя дава отговор на описанията, дадени от самия Пиер дьо Ронсар, от неговите първи биографи от края на 16 век, от генеалогичната таблица на рода Ронсар, направена през 1667 г.от канцеларията на френския крал Луи ХІV (1638-1715), от първата Антология на френската лирика от 1692 година, от публикацията за Ронсар в първата френска енциклопедия на Пиер Бейл от 1697 година, и други
Изследването надвиши първичните упования,
разкривайки евентуалното местоположение на главния град на маркизата Ронсар в границите на Българска Морава. По всичко проличава, че това е била средновековната цитадела с незнайно име, наречена през днешния ден Йеринин град. Тя е ситуирана в добре предпазена от природата околност до река Южна Морава, на десетина километра южно от днешното населено място Ражањ, и на към 60 км северно от Ниш. Към този миг селището с хипотетичното средновековно име Арсена е единственото, което дава отговор на всички известни ориентири за местонахождението на маркизата Ронсар, защото се е намирало на българската граница със средновековна Унгария. Вероятно от тази цитадела към 1337 година създателят на рода Ронсар във Франция - Бодуен дьо Ронсар, е повел неговия отряд от унгарци към Франция, с цел да завоюва голяма популярност в борбите от Стогодишната война против Англия и е запазил непроменяемо място за рода Ронсар във френския кралски двор.
В книгата е проследена и втора линия, по която членове на рода Ронсар биха могли да се заселят в Западна Европа през 14 век, която е била видяна от френските откриватели през 19 век. Това най-вероятно е станало посредством бойци от крепостта Арсена, които през 1332 година са придружили като защита българската кралица Анна (Неда) и нейния наследник цар Йоан III (VIII) (Стефан) (1330-1331) при тяхното заточение в Дубровник. След разгрома на въстанието на Белаур към 1336-1337 година от войските на новия български цар Йоан (Х) Александър (1331-1371), Йоан (Стефан) е приел римо-католицизма и новото име Людовик, а царската свита се е разпаднала. Нейните членове, Анна (Неда) и Людовик (Йоан) (Стефан) са били принудени да се заселят в Италия под закрилата на Неаполитанското кралство.
Локализирането на действителния район на генезис, разрешава за първи път в историята на проблема с прародителите на Пиер дьо Ронсар да бъдат показани лицата на съответни български благородници, за които с огромна убеденост може да се допуска, че
принадлежат на членове на рода Ронсар
или на техни родственици. Те са изобразени в българските средновековни църкви в Долна Каменица и в Станичене.
Отстранявайки неправилни тълкования, проучването разкри портретите на двама български царе и на една българска кралица в църквата в Долна Каменица. В тамошния нартекс към 1309-1310 година като деспотска фамилия, ръководеща Видинския район, са били изобразени бъдещият български цар Михаил III (V) Шишман Асен (1323-1330) и неговата брачна половинка Анна (Неда). Съществена е вероятността един от изобразените в наоса на същата черква монаси да е някогашният български цар Георги I Тертер (1280-1292).
Новите обстоятелства за произхода на рода Ронсар и определянето на местонахождението на неговата крепост в средновековна България, идват в навечерието на 500-годишния празник от раждането на Пиер дьо Ронсар и са забележителен български принос в идните празнувания.
Авторът на труда доктор Александър Стойков е експерт в региона на средновековната иконография. Съставител е на научните проучвания „ Легендата Борис “ (2021), „ Загадката в Костур “ (2020), „ Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя “ (2019), „ Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир „ Св. архангел Михаил “ (2016), „ Language of Space in Byzantine Iconography “ (2014), „ Езикът на пространството във византийската иконография “ (2013), „ Изобразяване на епифеноменалните течности във византийската живопис “ (2007), както и на документалния филм „ 1218 година: срещата на преобразяването “ (2022), отдаден на 800-годишния празник от основаването на царския манастир „ Св. архангел Михаил “ край днешното село Иваново.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ