В памет на Кирил Маричков: Нека си припомним великия му път
Днес, на 30 октомври, щеше да навърши 80 години – празник, който евентуално щеше да събере другари, сътрудници и почитатели на Кирил Маричков, с цел да отпразнуват живота и музиката на един от най-значимите създатели на българската сцена. Но този ден ще бъде отдаден на мемоари и респект към музиканта и композитора, който напусна този свят на 11 октомври след неочакван случай. Неговият неотклонен креативен път и дълбоката му връзка с родната просвета остават като неделима част от историята на България.
Кирил Маричков беше персона, която промени съзнанието на своите слушатели и остави бездънен отпечатък върху музикалната сцена с групата „ Щурците “ и по-късно с „ Фондацията “. Роден в семейство с богата културна традиция, той бе правоприемник на революционера Георги Странски, а неговият дядо, архитектът Киро Маричков, и майка му, художничката Ирина Левиева, го въодушевяват да обича и почита изкуството. Неповторимият жанр на Кирил и неговите музикални достижения обаче издигат тази традиция до нови висоти, като го трансформират в знак на свободата и достоверността.
Маричков открива своето музикално предопределение в първата си група „ Бъндараците “, където стартира да свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 година, дружно с Петър Цанков основават именитата групировка „ Щурците “. Групата стартира с кавър версии на известни песни, само че скоро построява своя присъщ жанр, включващ рокендрол, хардрок и прогресив рок. „ Щурците “ освен печелят любовта на българската аудитория, само че и затвърждават позицията си като една от най-влиятелните рок групи на България. Маричков беше главният композитор, фронтмен и басист, създал хитове като „ Клетва “, „ Конникът “, „ Рок в минало време “ и „ Вкусът на времето “.
През годините, откакто „ Щурците “ понижават интензивността си, Кирил Маричков не се отдръпва от музиката. Продължава да твори и като соло актьор, създавайки песните към паметни български филми като „ Вчера “. Първият му солов албум „ Зодия Щурец “ и последвалият „ Искам да кажа “ разкриват друга страна на музиканта и дават опция на публиката да се допре до неговата психика . Той продуцира и основава албуми с персонална нотка, доказвайки, че артистичният дух в никакъв случай не стопира да търси нови хоризонти .
От 2013 година Кирил Маричков е част от супергрупата „ Фондацията “, а през 2019 година, на 75-годишния си празник , издава последния си албум, озаглавен „ 75 “, който събира музика, въодушевена от целия му креативен път. Но Маричков не е единствено музикант – той е и дейна фигура в българското общество. В началото на 90-те години взе участие в политическия живот като част от демократичната съпротива и е определен за депутат. Неговата ария „ Аз съм просто човек “, написана с „ Щурците “, се трансформира в химн на демократичното придвижване, символизиращ устрема за независимост и смяна.
Кирил Маричков получава самопризнание за приноса си към културата с високи държавни оценки – медал „ Св. св. Кирил и Методий “ и най-високото отличие „ Стара планина “. Той завинаги ще бъде знак на вярата в личната истина, на свободата и любовта към изкуството, която не избледнява. Неговите песни ще продължат да звучат, обединявайки генерации и оставяйки диря в сърцата на всички, които имат вяра в силата на музиката.
Кирил Маричков беше персона, която промени съзнанието на своите слушатели и остави бездънен отпечатък върху музикалната сцена с групата „ Щурците “ и по-късно с „ Фондацията “. Роден в семейство с богата културна традиция, той бе правоприемник на революционера Георги Странски, а неговият дядо, архитектът Киро Маричков, и майка му, художничката Ирина Левиева, го въодушевяват да обича и почита изкуството. Неповторимият жанр на Кирил и неговите музикални достижения обаче издигат тази традиция до нови висоти, като го трансформират в знак на свободата и достоверността.
Маричков открива своето музикално предопределение в първата си група „ Бъндараците “, където стартира да свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 година, дружно с Петър Цанков основават именитата групировка „ Щурците “. Групата стартира с кавър версии на известни песни, само че скоро построява своя присъщ жанр, включващ рокендрол, хардрок и прогресив рок. „ Щурците “ освен печелят любовта на българската аудитория, само че и затвърждават позицията си като една от най-влиятелните рок групи на България. Маричков беше главният композитор, фронтмен и басист, създал хитове като „ Клетва “, „ Конникът “, „ Рок в минало време “ и „ Вкусът на времето “.
През годините, откакто „ Щурците “ понижават интензивността си, Кирил Маричков не се отдръпва от музиката. Продължава да твори и като соло актьор, създавайки песните към паметни български филми като „ Вчера “. Първият му солов албум „ Зодия Щурец “ и последвалият „ Искам да кажа “ разкриват друга страна на музиканта и дават опция на публиката да се допре до неговата психика . Той продуцира и основава албуми с персонална нотка, доказвайки, че артистичният дух в никакъв случай не стопира да търси нови хоризонти .
От 2013 година Кирил Маричков е част от супергрупата „ Фондацията “, а през 2019 година, на 75-годишния си празник , издава последния си албум, озаглавен „ 75 “, който събира музика, въодушевена от целия му креативен път. Но Маричков не е единствено музикант – той е и дейна фигура в българското общество. В началото на 90-те години взе участие в политическия живот като част от демократичната съпротива и е определен за депутат. Неговата ария „ Аз съм просто човек “, написана с „ Щурците “, се трансформира в химн на демократичното придвижване, символизиращ устрема за независимост и смяна.
Кирил Маричков получава самопризнание за приноса си към културата с високи държавни оценки – медал „ Св. св. Кирил и Методий “ и най-високото отличие „ Стара планина “. Той завинаги ще бъде знак на вярата в личната истина, на свободата и любовта към изкуството, която не избледнява. Неговите песни ще продължат да звучат, обединявайки генерации и оставяйки диря в сърцата на всички, които имат вяра в силата на музиката.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ