Мълчаливата сила на стопанския просперитет
Днес доста от дамите са положителни бизнесмени, които дават смисъл на живота, твърди проф. д.и.н. Пенчо Пенчев, учител по Стопанска история и история на икономическата мисъл в Университета за национално и международно стопанство. Той открива акценти в стопанската история на България, които са напълно непознати или са „ обраснали “ в легенди и „ връща лентата “ повече от век обратно. Защото има вяра, че има какво да се научи от историята и това не са единствено обстоятелства, които провокират скука. По отношение на дамите е уверен, че оставени свободни, те ще създадат света по-добър и по-богат.
Жената е безмълвната мощ на стопанския разцвет. Но и до момента продължаваме с леко неуважение да гледаме на дамата, която избира да остане у дома и да отглежда децата си – а това е едно от най-трудните, благородни и почтени каузи. Проф. Пенчев припомня, че зад всеки съумял мъж стои мощна жена, която в негово име най-често е пожертвала своята кариера. Той ни оказва помощ да забележим по какъв начин в продължение на 100-тина години ролята на дамата се е развила до по-широката вероятност на модерната стопанска система, която пази традициите си, само че те са еволюирали в по-добра посока:
Проф. Пенчев - Снимка Личен списък
Жената постоянно е имала значима роля в обичайна стопанската система, въпреки в съвремието да недооценяваме това. Винаги е имала мощна роля, само че тя е друга от стопанската активност, която си представяме през призмата на днешните си разбирания. Да си спомним за Султана Глаушева, популярната героиня на „ Железния светилник “ – тя стои в основата на фамилията и на стопанския триумф на брачна половинка си. От позицията си в това стопанство тя има не по-малък принос от мъжа, само че не е платена по метода, по-който в този момент гледаме на пазара на труда и възнаграждението за работа. С появяването на модерното стопанство в изискванията на актуалното икономическо развиване ролята на дамата се трансформира, само че това става много мъчно и по-бавно от цялостното икономическо модернизиране. Този факт се изяснява с някои прекомерно устойчиви
консервативни подходи
че дамата би трябвало само да стои у дома. Дълго време в българското общество се е приемало, че главната ѝ задача е да се грижи за дома и за фамилията. И когато дамата е излизала на чаршията, в случай че това въобще ѝ е било разрешено, е трябвало да бъде съпроводена от мъж. Има известни случаи, в които дамата през целия си живот не е посещавала дюкяна на своя брачен партньор.
Такъв е казусът и с майката на Симеон Радев – известният създател на „ Строителите на модерна България “, което той написа в спомените си за нея. Тези настройки последователно се трансформират, само че като цяло навлизането на дамите на пазара на труда среща съответни и ясни ползи и спънки.
Пример: през февруари 1922 година русенските келнери, готвачи и бюфетчии организират заседание и на него разискват своето тежко обществено състояние и насочат рекомендации. Обявяват, че е недопустимо заместването им с дами и вземат решение да молят управляващите да отстранят дамите като работна мощ от питейните заведения и локалите.
Невинаги обаче мъжете основават спънки пред дамите, а от време на време самите дами
слагат бариери
През есента на 1921 година Женското сдружение в Плевен насочва зов към всички поданици на града - като си спазаряват слугини, да не им заплащат скъпо. Това е подбудено от обстоятелството, че тези заможни дами наемат други дами и посредством по-ниското заплащане за труда им ще икономисват част от разноските в фамилния бюджет.
Пречките, които дамите срещат, са и в доста други връзки, свързани с публичните настройки. През 1927 година кметът на Търново е бил обществено укоряван, че е уволнил един метач и на негово място като общински чиновник е назначил жена. Критиката е обоснована с очевидно пренебрежителното мнение, че женският труд е на ниска цена, защото за дамата е значимо да си купи рокля, да се подстриже и да си направи прическа. Подобно въодушевление се открива и в държавните документи.
През февруари 1928 година Министерският съвет взима решение всички дами на държавна работа да бъдат освободени, в случай че заемат служба, която може да се извършва от мъже. Така страната отразява това лимитирано отношение към дамите. Според наличните данни едвам през 1933 година в едно село край Елхово е назначена
първата жена секретар-бирник
Нейна задача е да събира налозите. Тя е правист, родом е от Малко Търново и този ценз ѝ дава право да заема някаква по-отговорна социална служба. Жени, приключили право, в първите десетилетия на XX век водят дълга битка, с цел да получат разрешение сами да практикуват адвокатската си специалност. Но като всяка социална смяна и в това отношение има потребност от време.
В исторически проект в пазарно ориентираните браншове от стопанската система дамите сякаш пробиват по-лесно, тъй като там е значим геният, както и способността за пазарно насочване. По-трудно става пробив в общински и държавни структури, в които има мощни политически ползи и бюрократизмът е непреклонен. В релативно свободната пазарна стопанска система дамите съумяват да завземат територия. През 1906 година в Плевен жена е собственичка на работилница за облекла - чорапи, фланели и други плетива. Името ѝ е Радушка Попова. Тя взема решение да
взе участие в социална поръчка
за доставки на държавната болница в Търново. Съобразява се с господстващите нрави и не тя, а брачният партньор ѝ внася офертата. Но представителят на страната, когато схваща, че с това предложение е обвързвана жена, го отхвърля с претекста, че дамите нямат цивилен и политически права. И в действителност по Търновската конституция дамите са лишени от право на глас.
Все отново от 20-те години на XX в. насам по-често виждаме дамите не просто като рекламен получател, а като дейни икономически дейци. Започват да се срещат реклами на фешън ателиета в Плевен, в Пловдив и други градове на страната, които са благосъстоятелност и са движени от дами. Натъкваме се и на подобен факт - в дребен град като Балбунар (днешния Кубрат) има бирария „ Гица Найденова “ - по името на собственичката. През 20-те години на предишния век срещаме дами бизнесмени
в областта на публицистиката
Съредактор на плевенския вестник „ Северно ехтене “ е Рена Попова. Собственик на вестник „ Арда “, който излиза през 30-те години в Кърджали, е М. Михайлова. Наблюдава се последователно нашарване в стопанските действия, в които дамите проникват, като през 20-те и 30-те години е точката на „ изкривяване “. От това време срещаме публикация, в която се търси съучастник или съдружничка с капитал, който да бъде вложен в доходна промишленост. Така с непримиримост и качества, паралелно с модернизацията на обществото, дамите си проправят път – в предприемачеството, в администрацията и в университетските среди.
Те са същински съдружници и работят дружно със съпрузите си. През 30-те години троянчанинът Никола Цонковски, откакто работил дълго в Западна Европа и пестил, основава фабрика за обувки в родния си град. В спомените си той споделя по какъв начин съществена роля в този бизнес има брачната половинка му. При липса на някоя от работничките, тя ги замества. Като приключат промените на наетия личен състав, двамата довършват работата, приготвят материалите за идващия ден, след което вечерта неговата брачна половинка поема и счетоводната работа на компанията. Цонковски споделя, че предприемаческото семейство в първите години от активността се лимитира доста в персоналните си разноски.
Твърде малко познаваме историята на дребните и на малко по-големите компании от първата половина на XX в. По това време и мъжете, само че и дамите
стартират бизнес с малък капитал
– главно икономисан от залъка. Точно подобен е казусът със Савка Тошева, която е една от първите дами индустриални бизнесмени във Враца. Тя е имала фабрика за копринени произведения, която наследява от татко си. После работи в нея със синовете си. Тогава българското предприемачество е фамилно обвързано.
Няма такова време за бизнесмените, в което за дамите, а и за мъжете, да не е било належащо да се борят и да устояват. Постепенно от 20-те години насам дамите си извоюват място под слънцето в пазарната стопанска система, а освен в фамилната активност. През социализма политически бива наложено „ пълноправие “ сред двата пола и последователно разбиранията, че мястото на дамата е единствено в дома, се трансформират в екзотика.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска история дами в бизнеса дами в управлението
Жената е безмълвната мощ на стопанския разцвет. Но и до момента продължаваме с леко неуважение да гледаме на дамата, която избира да остане у дома и да отглежда децата си – а това е едно от най-трудните, благородни и почтени каузи. Проф. Пенчев припомня, че зад всеки съумял мъж стои мощна жена, която в негово име най-често е пожертвала своята кариера. Той ни оказва помощ да забележим по какъв начин в продължение на 100-тина години ролята на дамата се е развила до по-широката вероятност на модерната стопанска система, която пази традициите си, само че те са еволюирали в по-добра посока:
Проф. Пенчев - Снимка Личен списък Жената постоянно е имала значима роля в обичайна стопанската система, въпреки в съвремието да недооценяваме това. Винаги е имала мощна роля, само че тя е друга от стопанската активност, която си представяме през призмата на днешните си разбирания. Да си спомним за Султана Глаушева, популярната героиня на „ Железния светилник “ – тя стои в основата на фамилията и на стопанския триумф на брачна половинка си. От позицията си в това стопанство тя има не по-малък принос от мъжа, само че не е платена по метода, по-който в този момент гледаме на пазара на труда и възнаграждението за работа. С появяването на модерното стопанство в изискванията на актуалното икономическо развиване ролята на дамата се трансформира, само че това става много мъчно и по-бавно от цялостното икономическо модернизиране. Този факт се изяснява с някои прекомерно устойчиви
консервативни подходи
че дамата би трябвало само да стои у дома. Дълго време в българското общество се е приемало, че главната ѝ задача е да се грижи за дома и за фамилията. И когато дамата е излизала на чаршията, в случай че това въобще ѝ е било разрешено, е трябвало да бъде съпроводена от мъж. Има известни случаи, в които дамата през целия си живот не е посещавала дюкяна на своя брачен партньор.
Такъв е казусът и с майката на Симеон Радев – известният създател на „ Строителите на модерна България “, което той написа в спомените си за нея. Тези настройки последователно се трансформират, само че като цяло навлизането на дамите на пазара на труда среща съответни и ясни ползи и спънки.
Пример: през февруари 1922 година русенските келнери, готвачи и бюфетчии организират заседание и на него разискват своето тежко обществено състояние и насочат рекомендации. Обявяват, че е недопустимо заместването им с дами и вземат решение да молят управляващите да отстранят дамите като работна мощ от питейните заведения и локалите.
Невинаги обаче мъжете основават спънки пред дамите, а от време на време самите дами
слагат бариери
През есента на 1921 година Женското сдружение в Плевен насочва зов към всички поданици на града - като си спазаряват слугини, да не им заплащат скъпо. Това е подбудено от обстоятелството, че тези заможни дами наемат други дами и посредством по-ниското заплащане за труда им ще икономисват част от разноските в фамилния бюджет.
Пречките, които дамите срещат, са и в доста други връзки, свързани с публичните настройки. През 1927 година кметът на Търново е бил обществено укоряван, че е уволнил един метач и на негово място като общински чиновник е назначил жена. Критиката е обоснована с очевидно пренебрежителното мнение, че женският труд е на ниска цена, защото за дамата е значимо да си купи рокля, да се подстриже и да си направи прическа. Подобно въодушевление се открива и в държавните документи.
През февруари 1928 година Министерският съвет взима решение всички дами на държавна работа да бъдат освободени, в случай че заемат служба, която може да се извършва от мъже. Така страната отразява това лимитирано отношение към дамите. Според наличните данни едвам през 1933 година в едно село край Елхово е назначена
първата жена секретар-бирник
Нейна задача е да събира налозите. Тя е правист, родом е от Малко Търново и този ценз ѝ дава право да заема някаква по-отговорна социална служба. Жени, приключили право, в първите десетилетия на XX век водят дълга битка, с цел да получат разрешение сами да практикуват адвокатската си специалност. Но като всяка социална смяна и в това отношение има потребност от време.
В исторически проект в пазарно ориентираните браншове от стопанската система дамите сякаш пробиват по-лесно, тъй като там е значим геният, както и способността за пазарно насочване. По-трудно става пробив в общински и държавни структури, в които има мощни политически ползи и бюрократизмът е непреклонен. В релативно свободната пазарна стопанска система дамите съумяват да завземат територия. През 1906 година в Плевен жена е собственичка на работилница за облекла - чорапи, фланели и други плетива. Името ѝ е Радушка Попова. Тя взема решение да
взе участие в социална поръчка
за доставки на държавната болница в Търново. Съобразява се с господстващите нрави и не тя, а брачният партньор ѝ внася офертата. Но представителят на страната, когато схваща, че с това предложение е обвързвана жена, го отхвърля с претекста, че дамите нямат цивилен и политически права. И в действителност по Търновската конституция дамите са лишени от право на глас.
Все отново от 20-те години на XX в. насам по-често виждаме дамите не просто като рекламен получател, а като дейни икономически дейци. Започват да се срещат реклами на фешън ателиета в Плевен, в Пловдив и други градове на страната, които са благосъстоятелност и са движени от дами. Натъкваме се и на подобен факт - в дребен град като Балбунар (днешния Кубрат) има бирария „ Гица Найденова “ - по името на собственичката. През 20-те години на предишния век срещаме дами бизнесмени
в областта на публицистиката
Съредактор на плевенския вестник „ Северно ехтене “ е Рена Попова. Собственик на вестник „ Арда “, който излиза през 30-те години в Кърджали, е М. Михайлова. Наблюдава се последователно нашарване в стопанските действия, в които дамите проникват, като през 20-те и 30-те години е точката на „ изкривяване “. От това време срещаме публикация, в която се търси съучастник или съдружничка с капитал, който да бъде вложен в доходна промишленост. Така с непримиримост и качества, паралелно с модернизацията на обществото, дамите си проправят път – в предприемачеството, в администрацията и в университетските среди.
Те са същински съдружници и работят дружно със съпрузите си. През 30-те години троянчанинът Никола Цонковски, откакто работил дълго в Западна Европа и пестил, основава фабрика за обувки в родния си град. В спомените си той споделя по какъв начин съществена роля в този бизнес има брачната половинка му. При липса на някоя от работничките, тя ги замества. Като приключат промените на наетия личен състав, двамата довършват работата, приготвят материалите за идващия ден, след което вечерта неговата брачна половинка поема и счетоводната работа на компанията. Цонковски споделя, че предприемаческото семейство в първите години от активността се лимитира доста в персоналните си разноски.
Твърде малко познаваме историята на дребните и на малко по-големите компании от първата половина на XX в. По това време и мъжете, само че и дамите
стартират бизнес с малък капитал
– главно икономисан от залъка. Точно подобен е казусът със Савка Тошева, която е една от първите дами индустриални бизнесмени във Враца. Тя е имала фабрика за копринени произведения, която наследява от татко си. После работи в нея със синовете си. Тогава българското предприемачество е фамилно обвързано.
Няма такова време за бизнесмените, в което за дамите, а и за мъжете, да не е било належащо да се борят и да устояват. Постепенно от 20-те години насам дамите си извоюват място под слънцето в пазарната стопанска система, а освен в фамилната активност. През социализма политически бива наложено „ пълноправие “ сред двата пола и последователно разбиранията, че мястото на дамата е единствено в дома, се трансформират в екзотика.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска история дами в бизнеса дами в управлението
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ