Коронавирус: Хора, какво се случи с нас?
Днес сред 50 и 80% от миналите на работа онлайн споделят, че избират да си останат у дома и след пандемията. Дори и в по-слабо развитите цифрови стопански системи, каквато е нашата, цифрите са сходни. Общите платформи, видеовръзката, достъпът до всевъзможни архиви и стратегии в действителност прави труда онлайн по-производителен. Спестяваме часове висене в тапи, лежим по пижама на дивана с обичания котарак на скута, пък и шефът пести разноски за офис.
Но всеки напредък има цена. Дистанционната работа усилва неравенствата сред хората. Едните имат домашни улеснения, другите не; едни фамилии имат по стая за всеки и се изнасят в кокетна вила измежду природата, други могат да се изолират единствено в дрешника. Заражда се воля за повсеместен и безвъзмезден достъп до интернет и в случай че карантината продължи, евентуално ще се стигне и до политики в тази посока. Но към този момент главната тежест на цифровата миграция е върху плещите на служащия. Не знам по какъв начин е при българските учители - ние в университета минахме на онлайн преподаване без институцията да ни заплати домашните интернет-абонаменти или да ни купи компютри. Ще кажете – дреболия, въпросът е, че се събират доста такива дреболии.
Близкото се оказа така далечно
Новата отдалечена работа има наклонността да заличи разликата сред работно и свободно време. Е да, но си непрестанно разполагаем. Към разликата в интернет-уменията, които някои са имали щастието да усвоят преди пандемията, други – не, ще прибавя и едно чисто психическо неравноправие, което отдалечената работа усилва: способността самичък да планираш, да се контролираш без някой да стои над главата ти. Качество, което заменя досегашната печеливша дарба да си създаваш връзки. Тъй да се каже общителните са изместени от съсредоточените.
Онлайн съвещанията показват характерен проблем. От една страна чиновниците ги избират - до момента в който тече скучният отчет на шефа, ще сготвят нещо или ще наредят пасианс. Тази наклонност я имаше и преди Ковида, изключително в по-големите зали, където можеше неусетно да следиш телефона си, сякаш слушайки. Сериозният въпрос е дали виртуалните заседания могат да заменят физическите, които са ни към този момент отвратително скучни.
Представяме си все по-съвършени връзки, които предават съвършено изражението на всеки участник, интонацията на гласа му. Изкуственият разсъдък несъмнено ще почне даже да зуумва и укрепва обособени ракурси на лицата, както вършат камерите в риалити-игрите, ще имаме данни за телесната температура и сърцетуптенето на събеседниците си.
И въпреки всичко досегашните цивилизации са развили една съвсем религиозна религия във физическата среща лице в лице, в ръкуването (което сме на път да отстраняваме поради ограниченията), в формалната вечеря, с една дума - в взаимното телесно прекарване, което закрепва контакта. Когато се срещнат двама президенти, това е събитие; когато беседват по видеотелефона – ежедневие. Някакво чувство за привидност оставят конферентните връзки - също както гражданските митинги във Facebook, които пробват да заменят физическото наличие на площада.
Защо е по-лесно да мразиш в интернет
Отчуждението обаче освен охлажда връзките. Изследванията демонстрират, че експанзията - расова, хомофобска, класова - е назад пропорционална на това дали познаваме персонално съответните хора или за нас те са единствено виртуални облици. Затова и в интернет върлуват такива урагани от ненавист, раздухвани от другояче кротките хора по пижама на дивана.
Помислете и за бездомниците, които просят на ъгъла – техният „ бизнес “ е в действителност най-тежко ударен от прекосяването на живота онлайн, тъй като минувачите са се преобразили в интернет-сърфисти. Затова пък тези организации, които имат уеб сайтове и цифров ПР, през днешния ден процъфтяват поради нараствания трафик и, както в последно време разбрахме във връзка ХелпКарма, печелят добра пара.
По същия метод разцъфтяват Facebook и Амазон, съгласно (ироничното) „ предписание на Матей “, че който има, ще му се даде, а който няма - ще банкрутира. Няма потребност да загатваме революцията в извършването на покупки, което е на път да трансформира магазините в изложения, където единствено разглеждаш, а след това поръчваш онлайн. Цената на това ново улеснение е гибелта на кварталните магазинчета, дребните книжарници, прохождащите бизнеси.
Мигрирането на човечеството във виртуалния сват направи по този начин, че заживяхме с далечното - чакаме незабавно да гледаме новия сериал по Нетфликс, вълнуват ни американските избори, следим любовната драма на Клое Кардашиан. Обратно, нещата към нас се оказаха далечни – карантината направи по този начин, че да излезеш на улицата е странствуване. Нали си спомняте по какъв начин престанахме да вървим на кино? Днес рискуваме да се отучим от физическото навестяване на музеи, концерти, театри. Не че ще загубим интерес, а ще навикнем да ги употребяваме отдалечено и това ще ги промени, както се промени киното, когато влезе в тв приемника, а след това в телефона.
Животът – в хибриден режим
Хората се научиха да провеждат Facebook вечери, с кристални чаши и свещници, всеки от своята страна на екрана. Не единствено по-евтино, само че и практично - всеки може да си готви каквото обича. Подготвени сме за този вид другарство с помощта на трогателните скайп-родителства, където мама от Италия пита детето си в родопското село какво е закусило и дали си е научило уроците. Какво става с другарствата, когато хората почнат по-малко да вървят на посетители по комшийски и почнат да вечерят с хора от цялата планета?
По-младите пък танцуват на виртуални празненства. Ще кажете, какво празненство, в случай че не си там, на място? Изглежда страстта съумява да болести от разстояние. Основното е това, че нещо се изживява по едно и също време – съвпадението по време заменя съвпадението по място. Подобни стрийминг-общности си пробиват път в провеждането на партийни манифестации, научни конференции, та даже в религиозни служби. Може би след пандемията ще почнем да се връщаме от време на време на площада, в аудиториите, в храмовете, само че доста евентуално е животът да мине в хибриден режим.
Най-дълбок отпечатък ще има интернет-отшелничеството върху любовните връзки, тези, при които телесният контакт е неминуем. Предното потомство към този момент претърпя драмата на СПИН-а, който принуди тогавашните млади внезапно да лимитират половата си независимост. Днес застрашени в действителност са по-старите, само че страхът от непознатото тяло е проникнал във всички гънки на обществото. И тук карантината чука на отворена врата: онлайн-свалките са станали част от културата и към този момент от дълго време не е срамно да си намираш сътрудник или брачен партньор в платформа за запознанства.
Какво да се прави, би трябвало да се научим да плаваме в безтегловността на новия виртуален свят. Ако има някаква изгода от този прокълнат вирус - това ще е.
Автор: Ивайло Дичев,
Но всеки напредък има цена. Дистанционната работа усилва неравенствата сред хората. Едните имат домашни улеснения, другите не; едни фамилии имат по стая за всеки и се изнасят в кокетна вила измежду природата, други могат да се изолират единствено в дрешника. Заражда се воля за повсеместен и безвъзмезден достъп до интернет и в случай че карантината продължи, евентуално ще се стигне и до политики в тази посока. Но към този момент главната тежест на цифровата миграция е върху плещите на служащия. Не знам по какъв начин е при българските учители - ние в университета минахме на онлайн преподаване без институцията да ни заплати домашните интернет-абонаменти или да ни купи компютри. Ще кажете – дреболия, въпросът е, че се събират доста такива дреболии.
Близкото се оказа така далечно
Новата отдалечена работа има наклонността да заличи разликата сред работно и свободно време. Е да, но си непрестанно разполагаем. Към разликата в интернет-уменията, които някои са имали щастието да усвоят преди пандемията, други – не, ще прибавя и едно чисто психическо неравноправие, което отдалечената работа усилва: способността самичък да планираш, да се контролираш без някой да стои над главата ти. Качество, което заменя досегашната печеливша дарба да си създаваш връзки. Тъй да се каже общителните са изместени от съсредоточените.
Онлайн съвещанията показват характерен проблем. От една страна чиновниците ги избират - до момента в който тече скучният отчет на шефа, ще сготвят нещо или ще наредят пасианс. Тази наклонност я имаше и преди Ковида, изключително в по-големите зали, където можеше неусетно да следиш телефона си, сякаш слушайки. Сериозният въпрос е дали виртуалните заседания могат да заменят физическите, които са ни към този момент отвратително скучни.
Представяме си все по-съвършени връзки, които предават съвършено изражението на всеки участник, интонацията на гласа му. Изкуственият разсъдък несъмнено ще почне даже да зуумва и укрепва обособени ракурси на лицата, както вършат камерите в риалити-игрите, ще имаме данни за телесната температура и сърцетуптенето на събеседниците си.
И въпреки всичко досегашните цивилизации са развили една съвсем религиозна религия във физическата среща лице в лице, в ръкуването (което сме на път да отстраняваме поради ограниченията), в формалната вечеря, с една дума - в взаимното телесно прекарване, което закрепва контакта. Когато се срещнат двама президенти, това е събитие; когато беседват по видеотелефона – ежедневие. Някакво чувство за привидност оставят конферентните връзки - също както гражданските митинги във Facebook, които пробват да заменят физическото наличие на площада.
Защо е по-лесно да мразиш в интернет
Отчуждението обаче освен охлажда връзките. Изследванията демонстрират, че експанзията - расова, хомофобска, класова - е назад пропорционална на това дали познаваме персонално съответните хора или за нас те са единствено виртуални облици. Затова и в интернет върлуват такива урагани от ненавист, раздухвани от другояче кротките хора по пижама на дивана.
Помислете и за бездомниците, които просят на ъгъла – техният „ бизнес “ е в действителност най-тежко ударен от прекосяването на живота онлайн, тъй като минувачите са се преобразили в интернет-сърфисти. Затова пък тези организации, които имат уеб сайтове и цифров ПР, през днешния ден процъфтяват поради нараствания трафик и, както в последно време разбрахме във връзка ХелпКарма, печелят добра пара.
По същия метод разцъфтяват Facebook и Амазон, съгласно (ироничното) „ предписание на Матей “, че който има, ще му се даде, а който няма - ще банкрутира. Няма потребност да загатваме революцията в извършването на покупки, което е на път да трансформира магазините в изложения, където единствено разглеждаш, а след това поръчваш онлайн. Цената на това ново улеснение е гибелта на кварталните магазинчета, дребните книжарници, прохождащите бизнеси.
Мигрирането на човечеството във виртуалния сват направи по този начин, че заживяхме с далечното - чакаме незабавно да гледаме новия сериал по Нетфликс, вълнуват ни американските избори, следим любовната драма на Клое Кардашиан. Обратно, нещата към нас се оказаха далечни – карантината направи по този начин, че да излезеш на улицата е странствуване. Нали си спомняте по какъв начин престанахме да вървим на кино? Днес рискуваме да се отучим от физическото навестяване на музеи, концерти, театри. Не че ще загубим интерес, а ще навикнем да ги употребяваме отдалечено и това ще ги промени, както се промени киното, когато влезе в тв приемника, а след това в телефона.
Животът – в хибриден режим
Хората се научиха да провеждат Facebook вечери, с кристални чаши и свещници, всеки от своята страна на екрана. Не единствено по-евтино, само че и практично - всеки може да си готви каквото обича. Подготвени сме за този вид другарство с помощта на трогателните скайп-родителства, където мама от Италия пита детето си в родопското село какво е закусило и дали си е научило уроците. Какво става с другарствата, когато хората почнат по-малко да вървят на посетители по комшийски и почнат да вечерят с хора от цялата планета?
По-младите пък танцуват на виртуални празненства. Ще кажете, какво празненство, в случай че не си там, на място? Изглежда страстта съумява да болести от разстояние. Основното е това, че нещо се изживява по едно и също време – съвпадението по време заменя съвпадението по място. Подобни стрийминг-общности си пробиват път в провеждането на партийни манифестации, научни конференции, та даже в религиозни служби. Може би след пандемията ще почнем да се връщаме от време на време на площада, в аудиториите, в храмовете, само че доста евентуално е животът да мине в хибриден режим.
Най-дълбок отпечатък ще има интернет-отшелничеството върху любовните връзки, тези, при които телесният контакт е неминуем. Предното потомство към този момент претърпя драмата на СПИН-а, който принуди тогавашните млади внезапно да лимитират половата си независимост. Днес застрашени в действителност са по-старите, само че страхът от непознатото тяло е проникнал във всички гънки на обществото. И тук карантината чука на отворена врата: онлайн-свалките са станали част от културата и към този момент от дълго време не е срамно да си намираш сътрудник или брачен партньор в платформа за запознанства.
Какво да се прави, би трябвало да се научим да плаваме в безтегловността на новия виртуален свят. Ако има някаква изгода от този прокълнат вирус - това ще е.
Автор: Ивайло Дичев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ