Днес Марс е една прашна и тиха планета. Някога обаче

Днес Марс е една прашна и тиха планета. Някога обаче тя е имала изненадващо бурна история, която може да разкрие повече за предишното на самата Земя.

Ново проучване на марсианската повърхнина демонстрира, че в по-младите си години Червената планета е била осеяна с вулкани, които може да са наподобявали тези на нашата дребна синя точка, преди да се образуват тектоничните плочи преди към 3 милиарда години.

Планетарният академик Джоузеф Михалски от Университета в Хонконг и сътрудниците му каталогизират белезите от вулканична активност в региона на Еридания в южното полукълбо на планетата, като употребяват данни от отдалечено наблюдаване от голям брой орбитални апарати.

За разлика от Земята, която има кора от взаимосвързани континентални плочи, плаващи върху полутечната ѝ тога, днешният Марс нормално се счита за планета с една плоча, на която в миналото е имало дейни вулкани.

Тези вулкани са били солидни и взривоопасни, като най-големият от тях е Олимп Монс - щитовиден вулкан, чийто размер е 100 пъти по-голям от този на най-големия на Земята - Мауна Лоа в Хавай.

Една от аргументите вулканите на Марс да станат толкоз великански е, че на Червената планета липсват тектонични плочи, които да изпускат налягането на разбъркващата се тога. Без плъзгането и потъването на плочите една върху друга и една под друга геоложката история на марсианската кора не е била рециклирана като повърхността на нашата планета и би могла да съдържа първи проблясъци на това по какъв начин би могла да се образува земната кора.

" Планетата Марс съставлява изключително скъпо парче от пъзела в това отношение ", пишат Михалски и сътрудниците му в оповестената публикация.

Приблизително 70 % от марсианската повърхнина е на възраст над 3 милиарда години, а към 45 % - над 3,6 милиарда години.

" Въпреки че кората е мощно разрушена от ударни кратери - изясняват откривателите, - античният геоложки запис остава значително недокоснат и затова дава скъп прозорец към ранните геоложки условия на Слънчевата система и ключ към ранната еволюция на кората. "

Интересът на Михалски и сътрудниците му към региона на Еридания се дължи на мощно намагнетизираната кора и на доказателствата от района, които допускат, че в миналото там е имало антично марсианско море.

С помощта на орбиталните данни откривателите разпознават голям набор от четири разнообразни вида вулкани в границите на и в съседство с морето на Еридания: вулканични куполи, стратовулкани, пирокластични щитове и калдерни комплекси, евентуално останали от интервал на дейна геоложка активност преди към 3,5 милиарда години.

Структурата на тези вулкани на Марс е сходна на тези, които се срещат през днешния ден на Земята, само че с малко по-голям диаметър - резултат от по-ниската гравитация на Червената планета и по-експлозивния вулканизъм, който изхвърля материал на по-далечни дистанции.

" Разнообразният вулканизъм е обвързван с фелзични вулканични сформира, които не наподобяват на никой различен набор от разпознати находища или вулканичен район на Марс ", пишат Михалски и сътрудниците му, което способства за странния темперамент на района.

Топографията на античния пейзаж също е показателна. Дебелината на вулканичните отлагания в региона на Еридания, секторите от изкривена и нагъната кора и провисналите басейни демонстрират на откривателите, че кората на младия Марс може да е била постепенно преобърната от предходник на тектониката на плочите, наименуван отвесна тектоника.

Изследователите подозират, че в региона на Еридания могат да бъдат открити още стотици вулкани, доста от които евентуално са изригнали под антично море – а това съставлява прекрасен паралел със Земята през архейския интервал, когато тя е била най-вече воден свят и са се появили първите форми на живот.

" Самата мисъл за мащаба на интензивността в този район е изумителна ", споделя създателят на проучването и планетарен геолог от Института за планетарни науки Астер Кауарт пред журналиста Робърт Лиа за Space.com.

" Марсианският ландшафт, завършен от тези процеси и непокътнат в застой, ни дава чудесна опция да изследваме по-подробно еволюцията на планетарния ландшафт. "

Изследването е оповестено в Nature Astronomy.

Източник: Science Alert