КС: Киселова е трябвало да подложи на обсъждане предложението на президента за референдум за еврото
Днес Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционното дело за отхвърли на някогашния ръководител на Народното събрание, Наталия Киселова, Народното събрание да гласоподава за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото в България следващата година. Предложението беше направено от президента Румен Радев.
Конституционният съд реши, че „ ръководителят на Народното събрание няма пълномощие да преценя откритите в закон условия, при които е възможно произвеждането на народен референдум, и да отклонява предложение, направено от индивид, овластен със закон. Това пълномощие принадлежи само на Народното събрание “.
В претекстовете си Конституционният съд отбелязва, че съгласно Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се реализира от него директно или посредством плануваните в Конституцията органи. Следователно никой депутат и в частност ръководителят на Народното събрание не разполага с право еднолично да реализира власт и да взема решение въпроси, които Основният закон е упълномощил само на груповия орган, излъчен от гласоподавателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до пълномощието на Народното събрание да взема решение за производство на народен референдум.
Съдът показва, че изключителното пълномощие на Народното събрание да одобри решение за производство на народен референдум по естеството си допуска изключителната негова подготвеност да преценя всички планувани в закона условия по отношение на допустимостта на производство на подобен референдум, каквито са въпросите, които могат да се позволяват посредством народен референдум, когато Народното събрание е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка съгласно Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна подготвеност.
Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на надзор за конституционност, едноличните актове на неговия ръководител са изключени от този надзор, което е регистрирано и в определението по допускане на настояването на президента. По тази причина издаването на едноличен акт на ръководителя на Народното събрание, с който всъщност се загражда упражняването на изключителната конституционна подготвеност на общонационалното представително институция, е нетърпимо от позиция на Основния закон, тъй като на процедура заобикаля открития ред за надзор върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява опцията за инспекция по отношение на сходството с правилата и наредбите на Конституцията, а това рискува да сложи под подозрение и даже да лиши от наличие нейното господство при практикуване на държавната власт.
В съвещанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е признато с 11 гласа и 1 изключително мнение – на арбитър Борислав Белазелков.
Конституционният съд реши, че „ ръководителят на Народното събрание няма пълномощие да преценя откритите в закон условия, при които е възможно произвеждането на народен референдум, и да отклонява предложение, направено от индивид, овластен със закон. Това пълномощие принадлежи само на Народното събрание “.
В претекстовете си Конституционният съд отбелязва, че съгласно Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се реализира от него директно или посредством плануваните в Конституцията органи. Следователно никой депутат и в частност ръководителят на Народното събрание не разполага с право еднолично да реализира власт и да взема решение въпроси, които Основният закон е упълномощил само на груповия орган, излъчен от гласоподавателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до пълномощието на Народното събрание да взема решение за производство на народен референдум.
Съдът показва, че изключителното пълномощие на Народното събрание да одобри решение за производство на народен референдум по естеството си допуска изключителната негова подготвеност да преценя всички планувани в закона условия по отношение на допустимостта на производство на подобен референдум, каквито са въпросите, които могат да се позволяват посредством народен референдум, когато Народното събрание е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка съгласно Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна подготвеност.
Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на надзор за конституционност, едноличните актове на неговия ръководител са изключени от този надзор, което е регистрирано и в определението по допускане на настояването на президента. По тази причина издаването на едноличен акт на ръководителя на Народното събрание, с който всъщност се загражда упражняването на изключителната конституционна подготвеност на общонационалното представително институция, е нетърпимо от позиция на Основния закон, тъй като на процедура заобикаля открития ред за надзор върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява опцията за инспекция по отношение на сходството с правилата и наредбите на Конституцията, а това рискува да сложи под подозрение и даже да лиши от наличие нейното господство при практикуване на държавната власт.
В съвещанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е признато с 11 гласа и 1 изключително мнение – на арбитър Борислав Белазелков.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ