Дългоочакваната реформа в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) навлезе във финалната си фаза, като основните политически сили в парламента са напът да приемат конституционни промени, предвиждащи разделянето на ВСС на две отделни колегии – Съдийска и Прокурорска. Този ход е ключов елемент от усилията за повишаване на независимостта и отчетността в съдебната система и е поставен като основен приоритет от редица европейски партньори и вътрешни реформаторски кръгове.
Основната цел на разделянето е да се елиминира съществуващият механизъм, при който прокурорската квота има значително влияние върху кадровите решения, касаещи съдиите, и обратното. Това влияние често е критикувано като предпоставка за задкулисни сделки и политическа зависимост. Със създаването на две независими колегии, всяка от които ще се занимава самостоятелно с назначаването, повишаването и дисциплинарната отговорност на съдиите и прокурорите в рамките на своята юрисдикция, се очаква да се постигне по-голяма професионализация и деполитизация на кадровия процес.
Въпреки консенсуса относно необходимостта от реформа, детайлите по прилагането ѝ продължават да бъдат обект на ожесточени спорове. Един от най-чувствителните въпроси е съотношението между професионалната и парламентарната квота в новите колегии. Реформаторите настояват професионалната квота (избирана пряко от съдии и прокурори) да има значително мнозинство, за да се гарантира, че решенията се взимат от хора с експертен опит, а не по политическа целесъобразност. В същото време, част от политическите партии се опасяват, че прекалено силното професионално самоуправление може да доведе до затваряне на системата и липса на външен контрол.
Друг сериозен дебат се води около бъдещата роля на Главния прокурор. Промените предвиждат ограничаване на неговите правомощия и въвеждане на ефективен механизъм за неговата отчетност и разследване, включително възможност за неговото предсрочно освобождаване. Това е пряк отговор на дългогодишните критики относно недосегаемостта на поста. Юристи предупреждават, че въвеждането на този механизъм трябва да бъде прецизно балансирано, за да не се превърне в инструмент за политически натиск върху независимостта на прокуратурата.
Процесът по приемане на конституционните промени се следи внимателно от Европейската комисия, която многократно е посочвала необходимостта от задълбочена съдебна реформа като условие за пълноценното прилагане на принципите на правовата държава в България. Успешното финализиране на разделянето на ВСС би било силен положителен сигнал към Брюксел, че България има волята да се справи с хроничните проблеми в сектора.
„Разделянето на ВСС е хирургическа намеса, която, ако бъде изпълнена правилно, може да освободи съдийската система от влиянието на прокуратурата и да даде нов тласък на реалната правораздавателна дейност,“ коментира виден конституционалист. Той подчерта, че самото разделяне не е панацея, а първата необходима стъпка, която трябва да бъде последвана от реална промяна в манталитета и практиките на управление.
В заключение, българският парламент е пред историческо решение. Разделянето на ВСС има потенциала да преструктурира съдебната карта на България, но успехът на реформата ще зависи не само от приетите текстове, но и от политическата воля те да бъдат приложени по начин, който гарантира, че справедливостта е над корпоративните и политическите интереси.
