Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решението от 19 февруари тази година на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото убийството на 33-годишната Евгения Владимирова за ново разглеждане от различен състав на същия съд.

Съпругът на дамата Орлин Владимиров и татко му Пламен Владимиров получиха доживотни присъди по делото от САС през февруари месец. Убийството бе осъществено през 2021 година.

Тялото на младата жена беше намерено в куфар във водоем край Перник.

Според правосъдния състав на Върховен касационен съд прегледът на въззивното решение сочи на позволени процесуални нарушавания. Апелативният съд е изключил от подлежащата на разискване доказателствена цялост показанията на полицейските чиновници, пресъздали наличието на „ оперативните беседи “, извършени с подсъдимите. Отказал е да цени и протоколите, отразяващи извършените следствени опити с присъединяване на подсъдимите, предхождащи привличането им в качеството на обвинени. Основанието, предпоставило тези процесуални решения, съдът е обосновал с позволени нарушавания на член 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане и в производството по ЕЗА и по отношение на правото на известяван на трето лице при задържане и на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Прието е, че както в хода на беседата, по този начин и при извършените следствени опити, двамата подсъдими, изнасяйки уличаваща ги информация, са се трансформирали от очевидци в обвинени, само че те не са били известени, че имат право да запазят безмълвие и за правото им на юрист. Въпреки заетата позиция САС е счел, че „ порочността на осъществените процесуално-следствени дейности (следствените експерименти) не рефлектира върху показанията на поемните лица, взели участие при провеждането им “. В претекстовете на Върховен касационен съд се акцентира, че с обстоятелството на задържането на подсъдимите и провеждането на диалог с тях от полицейските чиновници в границите на беседата те към този момент са били третирани като обвинени, на които се е дължала адвокатска отбрана, като се има поради и разследваното закононарушение. Според касационната инстанция в този аспект остава неразбираема и позицията в атакуваното решение, че изказванията на подсъдимите са „ извънпроцесуални “, без значение че са направени в хода на осъществените следствени опити, директно свързани с формираното наказателно произвеждане, по което към този миг те към този момент са били обвинени като причинители на закононарушението. Съдът, приемайки, че показанията на очевидците съставляват източник на доказателствени обстоятелства за инкриминиращите изказвания на Пламен В., е дължал и преценка дали те съставляват основна част от материалите, послужили за неговото наказание като помощник на другия обвиняем. „ Дистанцирайки се от задължението си да ревизира доказателствените разсъждения на първата инстанция, апелативният съд ги е утвърдил безрезервно, пропускайки да съобрази логиката на другояче признатата за използвана в обсъждания случай Директива 2013/48/ЕС и да изследва дали позволените нарушавания подкопават стандарта, охраняващ справедливостта на процеса. Процедирайки по този начин, самичък е основал изводите си върху уязвими от процесуална позиция доказателствени материали, чиято допустимост не може да бъде одобрена с приведените в решението причини “, се установи в претекстовете на Върховен касационен съд.

Според касационната инстанция не може да се отхвърли основателността на възраженията, че апелативният съд не е разисквал разликите сред експертните отзиви, признати от главния съд, и това от въззивното произвеждане по отношение на въпроса дали в механизма на причиняване на гибелта е взел участие като прийом и поставеното (намотаното) стреч фолио към главата на потърпевшата. В пренията си пред въззивния съд отбраната с изключение на друго е обосновавала своята теза точно с посочения експертен извод на спомагателната експертиза, заради което и отсъствието на правосъдна обосновка за неприемането му е лишила от отговор поддържаните възражения.

В претекстовете на Върховен касационен съд се показва, че и възраженията на частните обвинители, направени в касационната им тъжба, също имат своето съображение. Във въззивното произвеждане те са упорствали за утежняване на ситуацията на двамата подсъдими, искайки налагане на наказването „ пожизнен затвор без подмяна “. „ Втората инстанция е дължала да прегледа доводите, без значение дали изтъкваните с въззивната тъжба и в правосъдното съвещание фактори, преценени от частните обвинители като значими за мотивиране на кумулативното условие по член 38, алинея 1 от Наказателен кодекс, е могло да докара до стремежи от тях резултат “, безапелационни са висшите съдии.

Съдебният състав на Върховен касационен съд обобщава, че осъществената от САС процесуална активност не удовлетворява стандарта, въведен с нормите на член 314 и член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс. Констатираните нарушавания са отстраними посредством осъществяване на ново въззивно произвеждане пред втората инстанция, при което на първо място съдът следва да извърши акуратен разбор и оценка, съобразявайки всички предпоставки за допустимост, достатъчност, меродавност на доказателствените материали, въз основа на които да построи фактическите си констатации със степен на меродавност по условията на член 303 от Наказателно-процесуален кодекс, отговаряйки и на възраженията на страните. При нужда да организира и в допълнение правосъдно разследване.

Решението на Върховен касационен съд е подписано с изключително мнение от член на правосъдния състав.