Любопитни факти за създаването на светофара
Днес, когато се приближаваме до кръстовището по пътя, ние като водачи или пешеходци не се нуждаем от специфични инструкции за това, по какъв начин би трябвало да се движим. Виждаме сигналите на светофара – алено, жълто или зелено и действаме по съответния метод. Но символиката на тези три, познати през днешния ден даже на дребните деца светлини, не постоянно са били толкоз необятно известни и използвани.
През 2014 година светофарът чества своя 100-годишен празник. Тази възраст не се мери със основаването, а с формалното му инсталиране на пътя, което става през 1914 година в Кливланд, Охайо (САЩ) в пресечната точка на Евклид Авеню и Източна 105-та улица.
Факт е, че с появяването на първата кола в живота на човечеството почнал да се основава безпорядък по пътищата, защото пешеходци, велосипедисти, конни и волски каруци интензивно се конкурирали с трамваи и коли. По това време никой от участниците в придвижването не разбирал кой от тях би трябвало да има приоритет на пътя и това водело до чести и по-скоро глупави повреди. В по-голямата си част по това време полицейските отдели на обитаемоте места били принудени да разпределят своите чиновници по оживените кръстовища, които благодарение на свирки, ръце и пръчки, на които са инсталирани думите «GO» (движи се) и «STOP» (спри), се опитвали да контролират безредното придвижване.
Но с течение на времето, някъде при започване на Първата международна война, броят на конските каруци в градовете последователно намалял и всички почнали да приказват, че трафикът по някакъв метод би трябвало да се контролира с правила.
Според експертни оценки първото контролиране на придвижването почнало през 1907 година в град Сан Франциско, Калифорния. Тогава локалните управляващи разгласили първите циркулярни листовки, описващи по какъв начин да се държат участниците в придвижването в избрани обстановки.
Една година по-късно, през 1908 година в някои страни от Европа и Америка публично се удостоверило, че лявото разположение на кормилото е признат държавен стандарт. И през 1911 година в Мичиган по пътищата имало и първата в света централна разграничителна линия, това било първата пътна маркировка. Пет години по-късно, по пътищата на щата Бъфало, се появил първият знак със стрелка, обозначаващ възбрана за ляв и за десен завой.
Но данни кой е изобретил първия в света светофар, учените и специалистите към този момент нямат, като всеки от тях оспорва мнението за авторство. Например, има документирано доказателство, че устройство, сходно на светофар, само че по-късно наречено семафор, се появило в Лондон още през 1868 година на кръстопътя покрай Държавния парламент.
Това устройство имало дървени преносими пластини, които в хоризонтално състояние забранявали прекосяването на машините по пътя, а в състояние под ъгъл от 45 градуса – сигнал „ внимание “ (аналог на „ жълта светлина “). И това било изобретено от британски инженер, експерт по основаване на железопътни семафори, Джон Пик Найт. Но без да стои даже една година, семафорът избухнал, ранявайки служителя на реда, който стоял до него.
Има и такива доказателства, в които се загатва, че през 1912 година в Солт Лейк Сити, щат Юта, един пенсиониран служител на реда на име Лестър Вайр инсталирал ръчно дървена кутия, която снабдил с две лампички – алена и зелена, и сложил кутията на дирек на фенер. Проводниците били свързани към електропровода на тролейбусите. Устройството му обаче не било патентовано и не получило никакво приложение.
На 5 август 1914 година Джеймс Хоуг – гражданин на Кливланд (САЩ), инсталирал електрически предупредителен светофар, който предложил да се мултиплицира. Тази система се състояла от четири двойки червени и зелени светлини, които служели като сигнал за придвижване или прекъсване. Според публикация през 1914 година, оповестена по-късно в вестник „ Тhe Motоrs “, тази система се очаквало да се трансформира в революционна концепция за контролиране на придвижването по задръстените градски улици.
Общинските чиновници в Кливленд, както постоянно се случва с бюрократите, дълго мислили дали да се внедри това новаторско решение и един от светофарите на Хоуг въпреки всичко бил подложен. Така, че се появил първият електрически предупредителен регулатор на придвижването, който за жалост не получил статут на необятно внедряване.
Но за „ татко “ на светофара може да се номинира американския инженер и откривател Гарет Морган, който освен е изобретил устройство си, само че също по този начин и го патентовал през 1923 година. Това устройство с форма „ Т “ също било оборудвано с двуцветни електрически крушки и ръчно ръководство, а Морган сполучливо продал патента на световноизвестната компания General Electric, което му дало късмет за необятно въвеждане.
Въпреки това, още през 20-те години на 20-ти век, по автомобилните пътища към момента нямало светофари, а единствено на железопътните линии. Влаковете по това време играели решаваща роля в придвижването на хора и товари на дълги дистанции. Тези железопътни светофари тогава имали три цвята – червен, зелен и бял. Зеленият сигнал символизирал вниманието и подготовката за придвижването, а не позволение въобще. Белият давал пропуск за пътуването, а аленият, както в този момент – на възбраната му. Този избор на цветове се оказал прекомерно несполучлив, тъй като машинистите на влаковете при мощно слънце или при цялостна луна не виждали добре. В допълнение аленото стъкло на крушките постоянно се чупело и изгаряло. Оттук произтичали голям брой произшествия.
Осъзнавайки грешката си, служителят, работещ по железопътната линия, премахнал потреблението на белия сигнал, като в същото време направил зеления цвят позволителен за трафика, а аления – забранителен. Не след дълго бил прибавен жълт цвят, който не променял тона си нито на слънце, нито под луната светлина и нямал дарба да отразява други цветове.
Същите три цвята по-късно ще се появят на пътните светофари, които стават типичен и получават безусловно еднообразно значение за всички страни по света.
Така че, идващия път, когато погледнете светофар, който ви показва освен разпоредбите на пътя, само че и непосредствено избавя живот, не забравяйте, че това устройство има забавна и любопитна история.
