В Швейцария е създаден първият процесор на базата на 2D-транзистори, който не се нуждае от външна памет
Днес класическата компютърна архитектура на декор Нойман се трансформира в спънка за увеличение на изчислителните благоприятни условия. Част от аргументите за това се крият в връзката на процесора с външната памет. Съхраняването на данните в процесора – там, където те се обработват – би асъдействало за многократното понижаване на потреблението на компютъра. Първият подобен процесор за ИИ логаритми е основан в Швейцария. Той се базира на нови атомарно тънки полупроводници, а не на силиций.
Изследователи от Федералната политехническа гимназия в Лозана (EPFL) разгласиха публикация в Nature Electronics, в която оповестяват за основаването на процесор с 1024 транзистора въз основата на молибденов дисулфид (MoS2). Те не са първите, които обръщат внимание на този полупроводник. Слоят на молибденовия дисулфид е с дебелина три атома и към този момент се потвърди в другите пробни разработки като работещ гейт за транзистори. В общи линии той може да се преглежда като графен в света на полупроводниците. Характеристиките му и методите за приемането му в доста връзки наподобяват работата с моновъглеродните пластове.
Изследователите от EPFL са получили първия си пример на MoS2 преди 13 години благодарение на скоч лента, като са откъсвали люспи от материала от подложката благодарение на лепкавата лента. Днес те към този момент могат да създават цели пластини от молибденов дисулфид, от които, наред с другото, е изработен кристал на процесор с повърхност 1 кв. см. И защото става въпрос за полупроводник, технологията за произвеждане на такива процесори може да бъде приложена в сегашните фабрики, където се работи със силиций.
Всеки транзистор от MoS2 в прототипа на процесора съдържа и надзорен плаващ гейт. Гейтът е предопределен едновременни и да съхранява битове данни и да ръководи транзистора. Изчислителните данни остават в процесора и вземат участие в по-нататъшната му работа. Обработените данни не се изпращат на никое място на открито и не се зареждат от на никое място. Информацията просто се подава към процесора за обработка и на изхода се получава крайният резултат. Няма прекачване на данни от процесора към планките памет и назад.
Представеният първообраз на процесор с калкулации в паметта е предопределен за осъществяване на една от главните интервенции за обработка на данни – векторно-матричното умножение. Тази интервенция се употребява необятно в цифровата обработка на сигналите и реализацията на модели на изкуствен интелект. Очевидно е, че през днешния ден сходни решения са в пика на търсенето. Както твърдят разработчиците, откакто са основали широкомащабен работещ първообраз, те са потвърдили опцията за прекачване на плана в заводите за всеобщо произвеждане.
Отделно от това откривателите обявиха, че създаването е достигнала своята реализация с помощта на повишеното финансиране от страна на органите на Европейския съюз, който се стреми да върне на Европа купата на водач на пазара на полупроводниците.
