Гърция гласува: Ново правителство или нови избори през юли
Днес гръцките гласоподаватели се насочат към изборните урни, с цел да изберат своите представители в 300-членния парламент на Гърция.
Почти 10 милиона гърци, имащи право на глас, ще гласоподават за партията и политиките, които ще управляват страната им. Или ще решат да отидат още веднъж на избори на 2 юли. Около 440 000 от тях ще отидат до урните за първи път.
Социолозите и политическите анализатори чакат борбата да се води сред три съществени партии.
Най-сериозните кандидати за властта са сегашният министър-председател Кириакос Мицотакис от консервативната " Нова народна власт ", някогашният министър председател Алексис Ципрас от лявата СИРИЗА и някогашният европейски народен представител и водач на ПАСОК Никос Андрулакис.
Избирателната система в Гърция
Съгласно локалното законодателство, право на глас имат всички гръцки жители, които навършват 17 години в годината на изборите, вписани са в изборния лист на някоя община или кметство в Гърция и не са лишени от правото си на глас.
Тази година гръцките гласоподаватели в чужбина също ще могат да упражнят правото си на глас, в случай че дават отговор на съответните условия.
Диаспората гласоподава на 20-и май - един ден преди изборите в страната, от 7:00 до 19:00 локално време.
Общият брой на гърците, декларирали предпочитание да гласоподават в чужбина, е 22 855. Най-многобройни измежду тях са тези във Англия - 4876, следвани от гърците в Германия – 3326, Нидерландия – 1935 и Съединени американски щати - 1680 души. На пето място е Белгия с 1630 гласоподаватели.
Гръцките жители ще имат опция да гласоподават в изборни секции отвън страната в посолства, консулства и културни центрове на гръцката диаспора. За да бъде основана секция за гласоподаване, броят на гласоподавателите би трябвало да надвишава 40. Ако в изборната секция не се съберат най-малко 40 гласоподаватели, те ще бъдат преместени в най-близката секция за гласоподаване. Например гърците от Албания и Сърбия ще би трябвало да гласоподават в София, защото това е най-близката изборна секция.
Прогнозите са, че е малко евентуално да се сформира държавно управление след изборите в Гърция на 21 май и се чака страната да организира нови избори през юли.
Причината за това е в спецификата на изборната система в страната, която ще затрудни всяка от партиите да събере болшинство, с цел да сформира независимо държавно управление. В същото време не се обрисува и опция за основаване на обединения.
Това ще бъдат първите избори от 1990 година насам, на които няма да се употребява системата на бонус места. Засилената пропорционална изборна система - единствена по рода си, беше норма за Гърция в продължение на доста години. При нея множеството места се избираха посредством съразмерно посланичество, само че партията с най-вече гласове получаваше закрепен бонус от 50 места. По този метод системата облагодетелстваше парламентарното болшинство на една партия още от първия тур на изборите.
През 2016 година СИРИЗА, която беше главен сътрудник в тогавашното държавно управление, предложи законопроект за унищожаване на засилената пропорционална система. Вместо това те вкараха пропорционална система за посланичество по партийни листи, която имаше за цел да направи съдружните държавни управления по-разпространени. При тази нова система парламентарното болшинство от една партия към този момент можеше да се реализира единствено при най-малък дял от 45 % от гласовете.
Съдбата на законопроекта обаче се промени през 2020 година, когато държавното управление на Нова народна власт анулира пропорционалната система за посланичество по партийни листи. Вместо това те вкараха още веднъж система, сходна на системата на засиленото болшинство. Основната разлика е, че размерът на мажоритарния бонус в този момент зависи от каузи на националния избор на най-голямата партия. Този бонус варира от най-малко 20 места при дял от 25 % от гласовете до най-много 50 места при дял от 40 % и повече. Важно е да се означи, че в случай че делът на гласовете на първата партия падне под 25%, на нея няма да бъде присъден мажоритарен бонус. Тази смяна значи също, че безспорното болшинство може да бъде реализирано от водещата партия, в случай че тя получи 38% от гласовете. Тази система ще се ползва и при провеждането на втори тур на изборите.
Посланията
Цялата предизборна акция протече на фона на трагичната железопътна злополука в Темпи. Политическите анализатори са на мнение, че в нея са липсвали гръмки обещания, „ празните приказки “ и, като цяло не е била изпълнена с очаквания.
Специално внимание е отделено на младежите, които са мощно повлияни от високата безработица в страната.
Въпреки че през 2022 година Гърция означи растеж от 5,9%, Ципрас твърди, че изгодите не се популяризират измежду популацията, защото доста служащи към момента получават заплати, които не са в унисон с внезапно възходящите разноски.
Той упорства за нарастване на заплатите, което съгласно Мицотакис ще коства над 80 милиарда евро. Оценката на Ципрас е четири пъти по-малка и той твърди, че Гърция може да получи по-голяма финансова помощ от Европейски Съюз.
Отхвърляйки обвиняванията във фискална безнаказаност, Ципрас съобщи, че под негово управление Гърция " излезе наред от избавителната стратегия, предоговорихме държавния дълг и оставихме 37 милиарда евро в държавната хазна ".
Но Мицотакис, който в никакъв случай не е губил избори против Ципрас, употребява стабилността като собствен коз.
" Ще продължим ли да построяваме мощна Гърция или ще се върнем към времето, когато Гърция беше парий в Европа? ", попита той на протест в североизточния град Кастория в сряда.
Електорални настройки
Последните социологически изследвания дават преднина за ръководещата дясноцентристка " Нова народна власт ". От 2016 година насам ръководената от Кириакос Мицотакис партия в никакъв случай не е губила лидерската си позиция в изследванията на публичното мнение.
Проучване на Pulse за SKAI дава на партия Нова народна власт преднина от 6,5 пункта пред СИРИЗА, а изследване на MRB за OPEN TV дава на консерваторите преднина от 5 пункта.
Що се отнася до изборните планове, съгласно изследването на Pulse/SKAI Нова народна власт има 33 %, следвана от СИРИЗА - 26,5 %, социалистическата ПАСОК - 9 %, комунистическата ККЕ - 6 %, националистическата " Гръцко решение " - 3,5 %, и МеРА25 на Янис Варуфакис - 4 %.
В анкетата на MRB/OPEN Нова народна власт има 31,4 %, следвана от СИРИЗА с 26,4 %, ПАСОК с 8,3 %, ККЕ с 5,6 %, Гръцко решение с 3,2 % и MeRA25 с 3,1 %.
Запитани за желанията си за държавно управление след изборите, 39% от интервюираните в изследването на Pulse/SKAI са дали отговор, че биха предпочели държавно управление под управлението на досегашния министър председател Кириакос Мицотакис, до момента в който 27% биха желали да видят отпред водача на СИРИЗА Алексис Ципрас. Всеки пети е декларирал, че нито един от двамата водачи не е за предпочитане. /БГНЕС
