Маргрет Николова – Царицата на шлагера
Днес огромната българска певица Маргрет Николова, считана за пионер в занимателната музика у нас, навършва 90 години. Няколко генерации пеят нейните „ Ропотамо ”, „ Сън сънувах ”, „ Любили сме, любили ” и още над 600 песни, доста от тях трансформирали се в същински шлагери на естрадната музика.
Ако се беше появила на сцената в този момент, несъмнено щяха да я назовават суперзвезда. Но славата й и през днешния ден не е помръкнала – помнят я всички тези генерации, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на предишния век. Българите тогава я обожават, а и освен те, песните й звучат непрестанно по радиото. Залите, в които се появява, са цялостни, грамофонните й плочи се въртят във всеки български дом. В някогашния Съветски съюз тя също е звезда. Сравняват плътния й и кадифен глас с този на великата Далида.
Изнесла е безчет концерти в страната и чужбина, статистиката сочи, че те са над 7500. Маргрет Николова е и първият естраден реализатор у нас, почетен със званието заслужил актьор.
“Ропотамо ни посреща с милувка топла и гореща… Ах, Ропотамо! Ах, Ропотамо… ”, за текста и ритъма на този безспорен шлагер, вероятно се сещат единствено тези над 50-годишна възраст. Песен та е написана от сатирика Радой Ралин, който дава текста към музиката за пиеса на Борис Априлов. Благодарение на живата мелодия и на осъществяването на Маргрет се запява от всички. Следва издаването в голям тираж в Съюз на съветските социалистически републики, където румбата и ча-ча-ча са жигосани като упадъчни и са неразрешени. Но около нашата мелодия пробиват и се затанцуват. През креативния й разцвет за нея най-вече пишат композиторите класици Йосиф Цанков и Димитър Вълчев. В историята на родната занимателна ария тя оставя още незабравими шлагери, като “Птици мои ”, “Целуни ме ”, “Песен за майката ”, “Любили сме, любили ”, “Пролет моя ” (по стиховете на Вапцаров), “Жерави ”, “Любовта на юнгата ” по стихове на Ваня Петкова, “Моята китара ” и незабравимия й дует с Георги Кордов “Малка къща измежду полето ”. Школуваният й глас е тъкмо подобен, какъвто времето тогава търси.
Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 година в София. При раждането й нейната кръстница, почитателка на нашумелите филми с Грета Гарбо, желае да я кръсти на шведската актриса, превзела Холивуд. Свещеникът в тогавашното софийско село Княжево обаче изрично отхвърля и предлага кръстницата да даде на момиченцето своето име – Мара. Накрая се стига до съглашението за едно сборно име: Мара и Грета – Маргрета. Завършва Държавното музикално учебно заведение през 1951-а със специалностите “пиано ” и “оперно пеене ”. Свири на пиано, увлича се от класиката, само че чува осъществявания на Ив Монтан в София. Той пее нещо за мъртви листа, за небето над Париж, а стиховете са на Жак Превер… И е зашеметена от възприятието му за мярка, от музиката, която шепне в сърцето. До ден сегашен. В живота й обаче има още един кръстник – композиторът Йосиф Цанков. Той и една организаторка изписват името й на плакат без да я питат, като Маргрет, без “а ”. Иска, не желае, тя се съгласява.
В началото на кариерата си тя е солистка на представителния отбор на Министерство на вътрешните работи, по-късно на основания през 1963 година Армейски естраден състав. Първата поп певица в България, завоювала публично самопризнание – медал “Червено знаме ” и “Кирил и Методий ” II степен, е измежду артистите, които образуват образа на известната музика у нас в този начален интервал.
Концертната активност на Маргрет продължава повече от 50 години – следват хиляди концерти и гастроли по света. Явява се на фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета премия. Има призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната й ария с Петър Петров “Любили сме, любили ” (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е оповестена за “Мелодия на годината ”. През същата 1969-а извършва с Кирил Семов “Сън сънувах ” (отново музика на Атанас Бояджиев и текст на Богомил Гудев) и печелят огромната премия на “Златният Орфей ” за българска ария.
И когато схваща, че е отвън модата, на 49 години Маргрет се отхвърля от естрадата и минава на остарели градски песни. От “Златния Орфей ” се мести на “Златния кестен ”. И отново е супер звезда. Публиката й се радва, а това я крепи. На 55 – през 1983 година, се пенсионира.
Голяма покруса прекатурва живота на обичаната певица. Когато 18-годишната й щерка Румяна умира в автомобилна злополука в нощта на абитуриентския си бал, феновете й са потресени и я засипват с писма и молби да се върне на сцената. От сина си Николай тя има внук Мартин и внучка Грета, а от внука към този момент се радва и на правнук. Малко преди да почине, брачният партньор на Маргрет Николова – Петър, й оставя безценен подарък – книга, проследяваща половинвековния й концертен живот. Въпреки военната си служба, дълги години мъжът й е неин пръв асистент и сателит в креативната работа. Книгата е основана в цялостна “конспирация ”, с цел да изненада певицата таман за 50-годишния й креативен празник.
Маргрет е кралица на старите градски шлагери и съветските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов, които и през днешния ден се пеят.
Първа изпява „ Альоша ”
Маргрет е първата, която извършва песента “Альоша ” дружно с Георги Кордов в дует. Тогава двамата са солисти в Ансамбъла на Армията. И тази ария е добре пристигнала за техния репертоар. Когато откриват паметника “Альоша ” в Пловдив през 1957-а, монументът също става доста известен. А песента е химн на Пловдив дълги години. В Русия обаче песента не е толкоз известна, само че откакто Маргрет и Георги я изпяват, ги обсипват с предложения за фотоси по малкия екран, записи в радиото и многочислени участия. Едва тогава стартират да я пеят интензивно и в някогашния Съветски съюз.
За нея
Заставам на колене пред нея
Много се веселя, че Маргрет доближи до тази възраст, тя безусловно я заслужава. Учили сме се от нея на вокал, на финес и на достолепие в наличието на сцената. Тя е изпяла най-хубавите песни на Йосиф Цанков, беше му обичаната певица. Голяма класа е, изпя безконечни шлагери, които не остаряват. Изключителна дама, възпитана, красива… Много се веселя, че след трудността, което претърпя със загубата на щерка й, ние я накарахме и тя се върна да пее, толкоз години да ни радва със своето наличие. Много я обичам! И мога да застана на колене пред нея. Пред нея и Ирина Чмихова – те са като светици за мен в българската музика.
Естрадната легенда Йорданка Христова
И в този момент си напявам „ Сън сънувах “
Израсла съм с нейните песни. Тя беше толкоз невероятна, надарена, изискана, а песните й се пееха от всички. Не доста от дълго време се видяхме на един концерт в черква, аз не можах да я позная. Пред мен застана една достолепна красива жена с побеляла коса и бастунче. Прегърнахме се, храня толкоз хубави усеща към нея. И до момента си напявам страхотните й песни, доста обичам “Писмо до мама ”, “Сън сънувах ” и всички други нейни шлагери. Те са класика.
Мария Янакиева, телевизионна говорителка
Човек със мощен дух
Бях близка с Маргрет – тя е доста мощен човек, със мощен дух! Дъщеричката й почина на абитуриентския си бал катастрофира с кола, някъде към Самоков. Точно преди един „ Златен Орфей ” беше, и аз, тъй като не знаех какво се е случило, звъня по телефона на Маргрет да я запитвам по какъв начин ще пътуваме… Някакъв женски глас ми отговори, че не можем да беседваме. Едва по-късно разбрах какво се е случило. Това беше огромна трагедия…
Певицата Мими Николова, спечелила първия Златен Орфей през 1965 година
Ако се беше появила на сцената в този момент, несъмнено щяха да я назовават суперзвезда. Но славата й и през днешния ден не е помръкнала – помнят я всички тези генерации, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на предишния век. Българите тогава я обожават, а и освен те, песните й звучат непрестанно по радиото. Залите, в които се появява, са цялостни, грамофонните й плочи се въртят във всеки български дом. В някогашния Съветски съюз тя също е звезда. Сравняват плътния й и кадифен глас с този на великата Далида.
Изнесла е безчет концерти в страната и чужбина, статистиката сочи, че те са над 7500. Маргрет Николова е и първият естраден реализатор у нас, почетен със званието заслужил актьор.
“Ропотамо ни посреща с милувка топла и гореща… Ах, Ропотамо! Ах, Ропотамо… ”, за текста и ритъма на този безспорен шлагер, вероятно се сещат единствено тези над 50-годишна възраст. Песен та е написана от сатирика Радой Ралин, който дава текста към музиката за пиеса на Борис Априлов. Благодарение на живата мелодия и на осъществяването на Маргрет се запява от всички. Следва издаването в голям тираж в Съюз на съветските социалистически републики, където румбата и ча-ча-ча са жигосани като упадъчни и са неразрешени. Но около нашата мелодия пробиват и се затанцуват. През креативния й разцвет за нея най-вече пишат композиторите класици Йосиф Цанков и Димитър Вълчев. В историята на родната занимателна ария тя оставя още незабравими шлагери, като “Птици мои ”, “Целуни ме ”, “Песен за майката ”, “Любили сме, любили ”, “Пролет моя ” (по стиховете на Вапцаров), “Жерави ”, “Любовта на юнгата ” по стихове на Ваня Петкова, “Моята китара ” и незабравимия й дует с Георги Кордов “Малка къща измежду полето ”. Школуваният й глас е тъкмо подобен, какъвто времето тогава търси.
Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 година в София. При раждането й нейната кръстница, почитателка на нашумелите филми с Грета Гарбо, желае да я кръсти на шведската актриса, превзела Холивуд. Свещеникът в тогавашното софийско село Княжево обаче изрично отхвърля и предлага кръстницата да даде на момиченцето своето име – Мара. Накрая се стига до съглашението за едно сборно име: Мара и Грета – Маргрета. Завършва Държавното музикално учебно заведение през 1951-а със специалностите “пиано ” и “оперно пеене ”. Свири на пиано, увлича се от класиката, само че чува осъществявания на Ив Монтан в София. Той пее нещо за мъртви листа, за небето над Париж, а стиховете са на Жак Превер… И е зашеметена от възприятието му за мярка, от музиката, която шепне в сърцето. До ден сегашен. В живота й обаче има още един кръстник – композиторът Йосиф Цанков. Той и една организаторка изписват името й на плакат без да я питат, като Маргрет, без “а ”. Иска, не желае, тя се съгласява.
В началото на кариерата си тя е солистка на представителния отбор на Министерство на вътрешните работи, по-късно на основания през 1963 година Армейски естраден състав. Първата поп певица в България, завоювала публично самопризнание – медал “Червено знаме ” и “Кирил и Методий ” II степен, е измежду артистите, които образуват образа на известната музика у нас в този начален интервал.
Концертната активност на Маргрет продължава повече от 50 години – следват хиляди концерти и гастроли по света. Явява се на фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета премия. Има призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната й ария с Петър Петров “Любили сме, любили ” (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е оповестена за “Мелодия на годината ”. През същата 1969-а извършва с Кирил Семов “Сън сънувах ” (отново музика на Атанас Бояджиев и текст на Богомил Гудев) и печелят огромната премия на “Златният Орфей ” за българска ария.
И когато схваща, че е отвън модата, на 49 години Маргрет се отхвърля от естрадата и минава на остарели градски песни. От “Златния Орфей ” се мести на “Златния кестен ”. И отново е супер звезда. Публиката й се радва, а това я крепи. На 55 – през 1983 година, се пенсионира.
Голяма покруса прекатурва живота на обичаната певица. Когато 18-годишната й щерка Румяна умира в автомобилна злополука в нощта на абитуриентския си бал, феновете й са потресени и я засипват с писма и молби да се върне на сцената. От сина си Николай тя има внук Мартин и внучка Грета, а от внука към този момент се радва и на правнук. Малко преди да почине, брачният партньор на Маргрет Николова – Петър, й оставя безценен подарък – книга, проследяваща половинвековния й концертен живот. Въпреки военната си служба, дълги години мъжът й е неин пръв асистент и сателит в креативната работа. Книгата е основана в цялостна “конспирация ”, с цел да изненада певицата таман за 50-годишния й креативен празник.
Маргрет е кралица на старите градски шлагери и съветските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов, които и през днешния ден се пеят.
Първа изпява „ Альоша ”
Маргрет е първата, която извършва песента “Альоша ” дружно с Георги Кордов в дует. Тогава двамата са солисти в Ансамбъла на Армията. И тази ария е добре пристигнала за техния репертоар. Когато откриват паметника “Альоша ” в Пловдив през 1957-а, монументът също става доста известен. А песента е химн на Пловдив дълги години. В Русия обаче песента не е толкоз известна, само че откакто Маргрет и Георги я изпяват, ги обсипват с предложения за фотоси по малкия екран, записи в радиото и многочислени участия. Едва тогава стартират да я пеят интензивно и в някогашния Съветски съюз.
За нея
Заставам на колене пред нея
Много се веселя, че Маргрет доближи до тази възраст, тя безусловно я заслужава. Учили сме се от нея на вокал, на финес и на достолепие в наличието на сцената. Тя е изпяла най-хубавите песни на Йосиф Цанков, беше му обичаната певица. Голяма класа е, изпя безконечни шлагери, които не остаряват. Изключителна дама, възпитана, красива… Много се веселя, че след трудността, което претърпя със загубата на щерка й, ние я накарахме и тя се върна да пее, толкоз години да ни радва със своето наличие. Много я обичам! И мога да застана на колене пред нея. Пред нея и Ирина Чмихова – те са като светици за мен в българската музика.
Естрадната легенда Йорданка Христова
И в този момент си напявам „ Сън сънувах “
Израсла съм с нейните песни. Тя беше толкоз невероятна, надарена, изискана, а песните й се пееха от всички. Не доста от дълго време се видяхме на един концерт в черква, аз не можах да я позная. Пред мен застана една достолепна красива жена с побеляла коса и бастунче. Прегърнахме се, храня толкоз хубави усеща към нея. И до момента си напявам страхотните й песни, доста обичам “Писмо до мама ”, “Сън сънувах ” и всички други нейни шлагери. Те са класика.
Мария Янакиева, телевизионна говорителка
Човек със мощен дух
Бях близка с Маргрет – тя е доста мощен човек, със мощен дух! Дъщеричката й почина на абитуриентския си бал катастрофира с кола, някъде към Самоков. Точно преди един „ Златен Орфей ” беше, и аз, тъй като не знаех какво се е случило, звъня по телефона на Маргрет да я запитвам по какъв начин ще пътуваме… Някакъв женски глас ми отговори, че не можем да беседваме. Едва по-късно разбрах какво се е случило. Това беше огромна трагедия…
Певицата Мими Николова, спечелила първия Златен Орфей през 1965 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ