Днес Европейската комисия постави началото на цикъла на европейския семестър

Днес Европейската комисия сложи началото на цикъла на европейския учебен срок за 2022 година за съгласуваност на икономическите политики. Есенният пакет на европейския учебен срок включва годишния преглед на устойчивия напредък, мненията по отношение на плановете на бюджетни проекти (ПБП) за еврозоната за 2022 година, рекомендациите на политиката за еврозоната и предлагането на Комисията за взаимен отчет за заетостта. Пакетът се основава на есенната икономическа прогноза от 2021 година, в която се отбелязва, че европейската стопанска система минава от възобновяване към агресия, само че понастоящем е изправена пред нови провокации. Годишен преглед на устойчивия напредък Тазгодишният преглед на устойчивия напредък (ГОУР) предлага амбициозна стратегия за 2022 година, с която Европейски Съюз се насочва от ръководството на рецесии към стабилно и заслужено възобновяване, което укрепва издръжливостта на стопанската система на Европейски Съюз. В него също се показва по какъв начин Механизмът за възобновяване и резистентност (МВУ) — главният детайл на NextGenerationEU — ще бъде по-тясно интегриран в новия цикъл на европейския учебен срок. По този метод ще бъдат обезпечени потребни взаимоотношения сред тези процеси и ще се избегне ненужната административна тежест за страните членки. Освен това в ГОУР се дефинира метода, по който задачите за стабилно развиване (ЦУР) ще бъдат в допълнение интегрирани в европейския учебен срок, с цел да се обезпечи изцяло обновено и поредно докладване за Целите за устойчиво развитие във всички страни членки. Механизмът за възобновяване и резистентност с бюджет от 723,8 милиарда евро под формата на безплатни средства и заеми ще играе централна роля в построяването на устойчива стопанска система, която дава преимущество на справедливостта. С целите на Европейски Съюз, заложени в Механизма за възобновяване и резистентност, европейският учебен срок ще направлява по-добре страните членки в сполучливото реализиране на екологичния и цифровия преход и построяването на по-издръжлива стопанска система на Европейски Съюз. Към днешна дата Комисията е подкрепила 22 национални проекта за възобновяване и резистентност, а Съветът е одобрил всички от тях. От август 2021 година насам това докара до отпущането на авансово финансиране в размер на 52,3 милиарда евро за 17 страни членки. Като цяло утвърдените от Съвета проекти досега възлизат на 291 милиарда евро под формата на безплатни средства и 154 милиарда евро под формата на заеми. Сега акцентът се слага върху осъществяването на проектите за възобновяване на място. Плащанията по предварителното финансиране по МВУ към този момент започнаха да способстват значително за четирите измерения на конкурентната резистентност, обрисувани в годишния преглед на устойчивия напредък: резистентност на околната среда, продуктивност, правдивост и макроикономическа непоклатимост. Комисията също по този начин приканва страните членки да подсигуряват, че националните промени и вложения регистрират целите, избрани в годишния преглед на устойчивия напредък. Становища по отношение на плановете на бюджетни проекти на страните членки от еврозоната Становищата на Комисията по отношение на ПБП за 2022 година се основават на рекомендациите за фискалната политика, признати от Съвета през юни 2021 година Те вземат поради продължаващото използване през 2022 година на общата уговорка за дерогация на Пакта за непоклатимост и напредък. Държавите членки отстраняват краткотрайните изключителни ограничения и от ден на ден концентрират ограниченията за поддръжка върху поддържането на възобновяване. През 2022 година безвъзмездните средства по Механизма за възобновяване и резистентност ще финансират 24% от общия размер на ограниченията за поддръжка на възобновяване. Усвояването на безвъзмездните средства по Механизма за възобновяване и резистентност се планува да бъде съсредоточено при започване на интервала. Очаква се страните членки да изразходват над 40% от общия размер на отпуснатите безплатни средства по Механизма за възобновяване и резистентност до вземането на решението за заплащане след осъществяването на основните стадии и задачите. Планира се финансираните на национално ниво вложения да бъдат непокътнати или непокътнати значително през 2022 година във всички страни членки, както се предлага от Съвета. Предвижда се фискалната позиция на еврозоната да бъде експанзивна през интервала 2020—2022 година Положителният принос на обществените вложения и другите финансови разноски, финансирани както от националните бюджети, по този начин и от бюджета на Европейски Съюз, е значим, само че главният мотор на фискалната агресия през 2021 година и 2022 година са чистите настоящи първоначални разноски, финансирани на национално ниво. В няколко страни членки, в това число някои с висок дълг, прогнозната подкрепяща фискална позиция се чака да бъде ръководена от по-високия размер на настоящите разноски, финансирани на национално ниво, или от нефинансирани данъчни облекчения. В някои случаи се планува това да окаже доста влияние върху главната фискална позиция. В към една четвърт от страните членки се чака подкрепящата фискална позиция да се управлява от вложения, финансирани както на национално ниво, по този начин и на ниво Европейски Съюз. Препоръка за еврозоната и отчет за механизма за предизвестие В рекомендацията по отношение на икономическата политика на еврозоната са изложени характерни препоръки за страните членки от еврозоната по въпросите, които засягат действието на еврозоната като цяло. В него се предлага страните членки от еврозоната да подхващат дейности през 2022—2023 година, поотделно и групово в границите на Еврогрупата, с цел да продължат да употребяват и координират националните фискални политики за дейно да поддържат устойчивото възобновяване. В рекомендацията се приканва за опазване през 2022 година на умерено подкрепяща фискална позиция в цялата еврозона и за последователно ориентиране на ограниченията на фискалната политика към вложения, които предизвикват устойчиво и стабилно възобновяване. В рекомендацията също по този начин се акцентира смисъла на прекосяването от изключителни ограничения към ограничения за възобновяване на пазарите на труда посредством обезпечаване на ефикасни дейни политики по заетостта в сходство с Препоръката на Комисията за ефикасна дейна поддръжка за заетостта след рецесията с COVID-19. Държавите членки от еврозоната следва да поддържат гъвкава фискална политика, с цел да могат да реагират, в случай че рисковете от пандемия се появят още веднъж. Когато икономическите условия разрешават това, страните членки от еврозоната следва да организират фискални политики, ориентирани към постигането на рационални фискални позиции в средносрочен проект и обезпечаването на резистентност на обслужването на дълга, като в същото време се усилват вложенията. В рекомендацията се приканва също по този начин да продължи работата по завършването на банковия съюз, укрепването на интернационалната роля на еврото и поддръжката за процеса на основаване на цифрово евро. Докладът за механизма за предизвестие (ДМП) съставлява скринингова мярка за разкриване на евентуални макроикономически несъответствия. В тазгодишния ДМП се заключава, че за 12 държави-членки са нужни задълбочени прегледи (ЗП): Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция. Те бяха обект на изчерпателен обзор в предходния годишен цикъл на наблюдаване по процедурата при макроикономически несъответствия (ПМД) и за тях беше счетено, че са наранени от несъответствия (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или несъразмерни несъответствия (Кипър, Гърция и Италия). При новите задълбочени прегледи ще бъде оценено по какъв начин тези несъответствия са се развили, като се проучва тяхната съвестност, изменението им и политическия отговор, възложен от страните членки, посредством което ще бъдат обновени съществуващите оценки и ще бъдат прегледани възможните оставащи потребности на политиката. Действия според Пакта за непоклатимост и напредък във връзка с Румъния Румъния е подложена на процедурата при несъразмерен недостиг (ППД) от април 2020 година заради неспазване на заложения в Договора предел за недостига през 2019 година През юни 2021 година Съветът одобри нова рекомендация към Румъния за страната да приключи несъразмерния си бюджетен недостиг най-късно до 2024 г. С оглед на постигнатата междинна цел за 2021 година Комисията смята, че на този стадий не следва да се взема решение за по-нататъшни дейности в границите на ППД в Румъния. Тя ще направи повторна оценка на положението на бюджета на Румъния, откакто новото държавно управление показа бюджет за 2022 година и средносрочна фискална тактика. Доклад за засилено наблюдаване и отчети за наблюдаване след привършване на стратегиите В дванадесетия отчет за засиленото наблюдаване на Гърция се установи, че страната е постигнала спомагателен прогрес по контрактуваните задължения макар забавянето в някои области, частично обвързвано с сложните условия, породени от пандемията от COVID-19 и пагубните горски пожари през август 2021 година Докладът може да послужи като основа за решението на Еврогрупата за освобождение на идващия набор от ограничения във връзка с дълга, зависещи от провеждането на дадена политика. Докладите за наблюдаване след привършване на програмата за Испания, Португалия, Кипър и Ирландия демонстрират, че и четирите страни членки резервират потенциала си да обслужват неизплатения си дълг. Предложение за взаимен отчет за заетостта Съвместният отчет за заетостта (СДЗ) удостоверява, че пазарът на труда се възвръща, макар че заетостта към момента не се е върнала на нивата отпреди рецесията. Кризата, породена от COVID-19, засегна по-специално младежите, служащите с ексцентрични форми на претовареност, независимо заетите лица и жителите на трети страни. Секторите с високо търсене към този момент изпитват дефицит на работна ръка. В същото време редица предприятия излизат от рецесията със обилни финансови усложнения, а някои работни места може да изчезнат, до момента в който други ще бъдат основани посредством екологичния и цифровия преход. В този подтекст дейните политики по заетостта, и по-специално поддръжката за професионалния преход, получават все по-голямо значение. Участието в ученето за възрастни продължава да бъде надалеч от общоприетата процедура в целия Европейски Съюз и е наранено от пандемията, като сред обособените страни членки има огромни разлики. Поради това към момента е мъчно да се подсигурява, че хората имат подобаващите умения, нужни за пазарите на труда на бъдещето. И най-после, системите за обществена протекция помогнаха за превъзмогване на рецесията, провокирана от COVID-19, без доста увеличение на рисковете от беднотия или неравноправие в приходите. Това се дължи и на забележителната поддръжка на нивото на Европейски Съюз и на национално ниво, да вземем за пример посредством схеми за работа с понижено работно време и други ограничения за опазване на работните места, въведени или разширени по време на рецесията, финансирани посредством инструмента SURE. Въпреки това в доста страни не престават да съществуват пропуски в региона на обществената протекция, по-специално във връзка с служащите с ексцентрични форми на претовареност и независимо заетите лица. Анализът в взаимния отчет за заетостта за 2022 година се основава на преразгледания набор от обществени индикатори, с който понастоящем се спомага за наблюдението на 18 от 20-те правилото на Европейския дирек на обществените права. Това ще способства за цялостната оценка на главните провокации в региона на заетостта и обществените въпроси в страните членки. На обществената среща на върха в Порто водачите на Европейски Съюз утвърдиха проекта за деяние по Европейския дирек на обществените права, в който се дефинират три водещи цели на Европейски Съюз във връзка с заетостта, уменията и намаляването на бедността до 2030 година, като тези цели към този момент са включени в взаимния отчет за заетостта.