ЕК предяви иск срещу България заради непълно транспониране на директивата за обществените поръчки
Днес /ЕК/ реши да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз /ЕС/ (INFR(2018)2268) заради това, че страната не е транспонирала вярно Директива 2014/24/ЕС за публичните поръчки . Комисията счита, че понастоящем българското законодателство изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки даже когато те получават повече от 50% от финансирането си от обществени източници. Това изключване — посочено в § 2, т. 43 от спомагателните разпореждания на Закона за публичните поръчки — не е в сходство с определението в правото на Европейски Съюз за „ публичноправни организации “, посочено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и заради това лимитира приложното поле на директивата.
Комисията стартира производството за определяне на нарушаване през януари 2019 година и неведнъж прикани България да приведе законодателството си в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз. Въпреки че България е внесла промени, българските законодатели към момента не са ги приели публично . Освен това, даже и да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани медицински заведения, което евентуално би довело до продължение на нарушаването. Като се има поради това и фактът, че не е възложен явен график, Комисията реши да сезира Съда според член 258, параграф 2 от Договор за функционирането на Европейския съюз.
Правилата на Европейски Съюз за публичните поръчки имат за цел да подсигуряват транспарантни , обективни и конкурентни тръжни процедури в границите на единния пазар. Те се ползват за възлагащи органи, в това число публичноправни органи — категория, която обгръща субекти, които, въпреки и да не са обществени органи, се финансират в по-голямата си част от страната или от други обществени органи.
Контекст
Съгласно Директива 2014/24/ЕС частноправните субекти би трябвало да съблюдават разпоредбите за възлагане на публични поръчки, когато те дават отговор на критериите, с цел да бъдат квалифицирани като публичноправни органи. Такъв е казусът, когато те i) са основани, с цел да задоволяват потребности от общ интерес, ii) имат правосубектност и iii) се финансират в по-голямата си част от обществени органи или са обект на ръководство или контрол от тяхна страна.
В България доста лечебни заведения дават отговор на тези критерии , защото дават съществени услуги от публичен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други обществени източници.
Опасенията на Комисията бяха изложени в публично уведомително писмо (2019 г.), последвано от стимулирано мнение (юли 2023 г.) и в допълнение стимулирано мнение (април 2024 г.), откакто България не съумя да приведе законодателството си в цялостно сходство.
Делото се отнася до наредбите на Закона за публичните поръчки, които изключват избрани лечебни заведения от разпоредбите за възлагане на публични поръчки, даже когато те са обществено финансирани.
Присъединете се към нашия
Евгений Кънев: Протестите разсъниха вярата, само че огромният въпрос е дали изборите ще бъдат почтени
