Поетът Борис Христов празнува 80 далеч от хорската суета в приказното село Лещен
" Днес един от най-големите поети на България, Борис Христов, навършва 80 години. Далеч от хорската суетност, измежду най-близките си, в приказното село Лещен, в галерията, която сътвори там, измежду камъните, които събира из Родопите и записва тяхната мъдрост, картините на брачната половинка му и дървените статуи от вековни дънери, той свири вечер на направения от самия него инструмент, и вълнува от надалеч, само че надълбоко, душите и мозъците на хиляди читатели. " Това написа литературният критик Светлозар Желев.
" Човекът, презрял гмежта на столицата, премиите и славословията, е образец за честен стожер, по който да се съпоставяме, и ентусиазъм за мощ, гений и воля. Имах достойнството да чувам по какъв начин свири, да поговорим дълго за живота и да погледаме във вечерната зной на гаснещата светлина билата на Родопите на по една ракия в двора на неговата къща, когато му занесохме Наградата " Перото " за повсеместен принос към българския книжовен подтекст. Винаги ще го чета и предлагам. Благодаря за думите, поете ", добави Желев.
Борис Христов роден на 14 август в Крапец, Пернишко. През 1953 година селото е залято от завиряването на язoвир „ Студена “, а жителите му са изселени в пернишкия квартал „ Изток “. Христов приключва гимназия в Перник през 1963 година и българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ през 1970 година Работи като преподавател в Перник, в интервала 1971-1972 година До 1981 година е сценарист и редактор в студията за игрални филми „ Бояна “, от 1982 година е редактор и в литературния сборник „ Струма “. От 1992 година е публицист и редактор в списание „ Феникс “.
Дебютът му в литературата е през 1975 година с цикъла стихотворения „ На седмия ден “, отпечатан в сборника „ Трима млади поети “, дружно с Паруш Парушев и Екатерина Томова.
Първата му независима стихосбирка е „ Вечерен тромпет “ (1977), която се възприема възторжено в литературните среди. Определяна е като извънредно събитие на фона на тогавашната идеологизация и нормативен диктат в литературата.
Нестандартният креативен метод причислява поета към дисидентските кръгове, само че все пак „ Вечерен тромпет “ има и второ издание през 1979 година в тираж 3200 бройки – нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. С проникновените си стихове Борис Христов превзема читателите и въодушевява рецензията, стартират да го включват в сформира на редколегии, в разнообразни планове за експорт, да вземем за пример, Международния писателски семинар в Айова, Съединени американски щати, през 1984 година
Втората му стихосбирка „ Честен кръст “ (1982) също е сполучлива. Тя се явява и вододел в креативния му път - след нея Борис Христов се насочва и към прозата, само че не загърбва изцяло поезията. След измененията от 1989 година излизат още поетични творби – антологията „ Крилете на вестителя “ (1991), преведена на британски език, „ Думи върху други думи “ (1992), „ Вечерен тромпет. Честен кръст “ (2000), „ Поезия “ (2004).
Борис Христов е създател на романа „ Бащата на яйцето “ (1987), по който режисьорът Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите „ Сляпото куче. Долината на обувките “ (1990) и „ Смъртни петна “ (1991), на книгите с тристишия „ Думи и графити “ (1991), „ Черни букви върху черен лист “ (1997), на митографиите „ Каменна книга “ (2006), „ Книга на мълчанието “ (2008), „ Книга от заглавия “ (2008), „ Камък и слово “ (2015), „ Спомени за хора, камъни и риби “ и „ Стълб от прахуляк. Избрано “ (2015).
Работи по антологиите „ Българска поезия “, „ Българска национална поезия “ (1994), „ Български разкази “, „ Народни устни писмена “ (1995), „ От изгрев солнце до заник “ (1997), сборника „ Веда Словена “ (1997), „ Антология: Сборник за национални умотворения “ (2020), „ Иван Вазов, поезия “ (2020), „ П.К. Яворов, поезия “ (2023).
Автор е на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми, измежду които „ Корабът “ (1980), „ Смъртта на заека “ (1982), „ Сънувам музика “ (1983), „ Лабиринти “ (1984), „ Бащата на яйцето “ (1991). Както литературното му творчество, по този начин и сюжетите за филмите му, в забележителна степен, са осъществени, популяризирани и оценени в цялост едвам след 10 ноември 1989 година
След средата на 90-те години на 20-и век поетът заживява в гоцеделчевското село Лещен, където в дребна изложба, дружно със брачната половинка си, творят в разнообразни сфери, надалеч от суетата на шумния град. По този метод Борис Христов на процедура осъществя една от главните смислови линии в творчеството си – отдръпването. От този миг обществените му прояви се броят на пръсти.
На 30 ноември 2000 година се явява в столицата, с цел да получи огромната премия за литература на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той е вторият притежател на премията, след проф. Вера Мутафчиева и на 29 май 2009 година – в Пловдив, с цел да одобри „ Орфеев венец “, връчван от литературния фестивал „ Пловдив чете “.
Борис Христов е притежател и на националната литературна премия за лирика „ Никола Фурнаджиев “ (2009), на огромната премия на литературния клуб „ Перото “ (6 ноември 2015), на националната Вазова премия за 2020 година – на община Сопот и Министерството на културата (юли 2020), на националната Яворова литературна премия за лирика от 55-ите Яворови януарски дни в Чирпан (2023), на националната литературна премия за лирика „ Иван Динков “, която община Пазарджик присъжда на всеки три години.
През 2010 година Борис Христов отхвърля да получи медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (първа степен), за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за изключително огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. В намерено писмо, той показва, че предлагането на държавното управление за удостояването му с високо държавно отличие опонира на негово решение, което е взел надалеч преди измененията в България - да не приема държавни оценки, без значение от това коя политическа мощ ръководи страната.
" ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ
Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.
Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да изсвирвам, би трябвало да срутя
тишината - единствено викът да остане.
Искам да гръмне горещия вятър
и до дъно да отвори вратите.
Искам да тръгне още веднъж земята
след кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята ария да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на ням, да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Искам още веднъж при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да почине и от гъдел
този, който умира от досада.
Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...
Трябва да изсвирвам в глухата вечер,
до момента в който не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел незабележим. "
" Човекът, презрял гмежта на столицата, премиите и славословията, е образец за честен стожер, по който да се съпоставяме, и ентусиазъм за мощ, гений и воля. Имах достойнството да чувам по какъв начин свири, да поговорим дълго за живота и да погледаме във вечерната зной на гаснещата светлина билата на Родопите на по една ракия в двора на неговата къща, когато му занесохме Наградата " Перото " за повсеместен принос към българския книжовен подтекст. Винаги ще го чета и предлагам. Благодаря за думите, поете ", добави Желев.
Борис Христов роден на 14 август в Крапец, Пернишко. През 1953 година селото е залято от завиряването на язoвир „ Студена “, а жителите му са изселени в пернишкия квартал „ Изток “. Христов приключва гимназия в Перник през 1963 година и българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ през 1970 година Работи като преподавател в Перник, в интервала 1971-1972 година До 1981 година е сценарист и редактор в студията за игрални филми „ Бояна “, от 1982 година е редактор и в литературния сборник „ Струма “. От 1992 година е публицист и редактор в списание „ Феникс “.
Дебютът му в литературата е през 1975 година с цикъла стихотворения „ На седмия ден “, отпечатан в сборника „ Трима млади поети “, дружно с Паруш Парушев и Екатерина Томова.
Първата му независима стихосбирка е „ Вечерен тромпет “ (1977), която се възприема възторжено в литературните среди. Определяна е като извънредно събитие на фона на тогавашната идеологизация и нормативен диктат в литературата.
Нестандартният креативен метод причислява поета към дисидентските кръгове, само че все пак „ Вечерен тромпет “ има и второ издание през 1979 година в тираж 3200 бройки – нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. С проникновените си стихове Борис Христов превзема читателите и въодушевява рецензията, стартират да го включват в сформира на редколегии, в разнообразни планове за експорт, да вземем за пример, Международния писателски семинар в Айова, Съединени американски щати, през 1984 година
Втората му стихосбирка „ Честен кръст “ (1982) също е сполучлива. Тя се явява и вододел в креативния му път - след нея Борис Христов се насочва и към прозата, само че не загърбва изцяло поезията. След измененията от 1989 година излизат още поетични творби – антологията „ Крилете на вестителя “ (1991), преведена на британски език, „ Думи върху други думи “ (1992), „ Вечерен тромпет. Честен кръст “ (2000), „ Поезия “ (2004).
Борис Христов е създател на романа „ Бащата на яйцето “ (1987), по който режисьорът Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите „ Сляпото куче. Долината на обувките “ (1990) и „ Смъртни петна “ (1991), на книгите с тристишия „ Думи и графити “ (1991), „ Черни букви върху черен лист “ (1997), на митографиите „ Каменна книга “ (2006), „ Книга на мълчанието “ (2008), „ Книга от заглавия “ (2008), „ Камък и слово “ (2015), „ Спомени за хора, камъни и риби “ и „ Стълб от прахуляк. Избрано “ (2015).
Работи по антологиите „ Българска поезия “, „ Българска национална поезия “ (1994), „ Български разкази “, „ Народни устни писмена “ (1995), „ От изгрев солнце до заник “ (1997), сборника „ Веда Словена “ (1997), „ Антология: Сборник за национални умотворения “ (2020), „ Иван Вазов, поезия “ (2020), „ П.К. Яворов, поезия “ (2023).
Автор е на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми, измежду които „ Корабът “ (1980), „ Смъртта на заека “ (1982), „ Сънувам музика “ (1983), „ Лабиринти “ (1984), „ Бащата на яйцето “ (1991). Както литературното му творчество, по този начин и сюжетите за филмите му, в забележителна степен, са осъществени, популяризирани и оценени в цялост едвам след 10 ноември 1989 година
След средата на 90-те години на 20-и век поетът заживява в гоцеделчевското село Лещен, където в дребна изложба, дружно със брачната половинка си, творят в разнообразни сфери, надалеч от суетата на шумния град. По този метод Борис Христов на процедура осъществя една от главните смислови линии в творчеството си – отдръпването. От този миг обществените му прояви се броят на пръсти.
На 30 ноември 2000 година се явява в столицата, с цел да получи огромната премия за литература на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той е вторият притежател на премията, след проф. Вера Мутафчиева и на 29 май 2009 година – в Пловдив, с цел да одобри „ Орфеев венец “, връчван от литературния фестивал „ Пловдив чете “.
Борис Христов е притежател и на националната литературна премия за лирика „ Никола Фурнаджиев “ (2009), на огромната премия на литературния клуб „ Перото “ (6 ноември 2015), на националната Вазова премия за 2020 година – на община Сопот и Министерството на културата (юли 2020), на националната Яворова литературна премия за лирика от 55-ите Яворови януарски дни в Чирпан (2023), на националната литературна премия за лирика „ Иван Динков “, която община Пазарджик присъжда на всеки три години.
През 2010 година Борис Христов отхвърля да получи медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (първа степен), за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за изключително огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. В намерено писмо, той показва, че предлагането на държавното управление за удостояването му с високо държавно отличие опонира на негово решение, което е взел надалеч преди измененията в България - да не приема държавни оценки, без значение от това коя политическа мощ ръководи страната.
" ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ
Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.
Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да изсвирвам, би трябвало да срутя
тишината - единствено викът да остане.
Искам да гръмне горещия вятър
и до дъно да отвори вратите.
Искам да тръгне още веднъж земята
след кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята ария да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на ням, да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Искам още веднъж при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да почине и от гъдел
този, който умира от досада.
Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...
Трябва да изсвирвам в глухата вечер,
до момента в който не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел незабележим. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ