Светлана Алексиевич: Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят
Днес е мъчно да намерим думи, с цел да опишем това, което се случва в нашия свят, сподели на конференция през днешния ден Нобеловата лауреатка за литература за 2015 година Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специфичен посетител на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „ Аполония ”.
Това е второто присъединяване на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя взе участие в срещата „ Разказ за злополука и злополуката на описа ” в Художествената изложба на морския град.
На въпроса на Българска телеграфна агенция по какъв начин се лекуват и лекуват ли се изобщо невидимите рани по духа, които предизвиква войната върху човечеството, през днешния ден Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, до момента в който е пишела първата си книга за войната – „ Войната не е с лице на жена ”.
„ Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но в този момент би трябвало да се обърне изключително внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души ”, сподели писателката. Тя добави, че сега е доста е значимо по какъв начин ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези модерни условия. „ Важно е това, което вие ще напишете ”, акцентира пред публицистите тя.
„ Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, тъй като тя във всички случаи нанася контузии – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната ”, счита Алексиевич.
„ Съгласете се, че светът на всеки от нас е опустошен, откакто тази война стартира сред Русия и Украйна ”, сподели още тя.
„ Днес е мъчно да намерим думи, с цел да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че през днешния ден имаме присъстващ получател – просвета на войната. За войната е казано и писано ужасно доста. Но през днешния ден би трябвало да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов взор към тази война, да намерим нови думи за нея ”, сподели писателката.
„ Путин прекатурна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този миг ”, сподели авторката.
Тя уточни, че сега написа за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 година, като в книгата ще включи и войната в Украйна. „ Трудно се намират сега думи ”, счита Светлана Алексиевич. Според нея, сега в Украйна има доста хора, които споделят, водени от отчаянието, което изпитват, че няма към този момент да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, тъй като са съветски създатели. „ Аз виждам в това зов на техните души ”, споделя писателката.
„ Катастрофите, на които станахме очевидци и съвсем участваме в тях през последните 10 години, засегнаха съвсем всички. И ние би трябвало да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това ”, счита Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не би трябвало да се отчайват. „ Ние просто би трябвало да работим с тези нови думи ”, счита тя.
Това е второто присъединяване на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя взе участие в срещата „ Разказ за злополука и злополуката на описа ” в Художествената изложба на морския град.
На въпроса на Българска телеграфна агенция по какъв начин се лекуват и лекуват ли се изобщо невидимите рани по духа, които предизвиква войната върху човечеството, през днешния ден Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, до момента в който е пишела първата си книга за войната – „ Войната не е с лице на жена ”.
„ Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но в този момент би трябвало да се обърне изключително внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души ”, сподели писателката. Тя добави, че сега е доста е значимо по какъв начин ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези модерни условия. „ Важно е това, което вие ще напишете ”, акцентира пред публицистите тя.
„ Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, тъй като тя във всички случаи нанася контузии – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната ”, счита Алексиевич.
„ Съгласете се, че светът на всеки от нас е опустошен, откакто тази война стартира сред Русия и Украйна ”, сподели още тя.
„ Днес е мъчно да намерим думи, с цел да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че през днешния ден имаме присъстващ получател – просвета на войната. За войната е казано и писано ужасно доста. Но през днешния ден би трябвало да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов взор към тази война, да намерим нови думи за нея ”, сподели писателката.
„ Путин прекатурна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този миг ”, сподели авторката.
Тя уточни, че сега написа за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 година, като в книгата ще включи и войната в Украйна. „ Трудно се намират сега думи ”, счита Светлана Алексиевич. Според нея, сега в Украйна има доста хора, които споделят, водени от отчаянието, което изпитват, че няма към този момент да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, тъй като са съветски създатели. „ Аз виждам в това зов на техните души ”, споделя писателката.
„ Катастрофите, на които станахме очевидци и съвсем участваме в тях през последните 10 години, засегнаха съвсем всички. И ние би трябвало да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това ”, счита Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не би трябвало да се отчайват. „ Ние просто би трябвало да работим с тези нови думи ”, счита тя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ