Днес е изключително важен и значим ден. На църквата почита

6 септември – Почитаме Св. Мъченик Евдоксий. Св. Преподобни Архип.

Днес е извънредно значим и важен ден. На църквата уважава Св. Мъченик Евдоксий. Св. Преподобни Архип.

Житие на Св. Мъченик Евдоксий

Св. Мъченик Евдоксий бил пълководец при царуването на Диоклетиан (284-305 г.). Живеел като ревнив християнин.

Избухнало грубо гонение против вярващите. За да запазят живота си, доста християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили леговище. В пустинно място намерил леговище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.

Отряд бойци бил изпратен да го търси. Войниците пристигнали на това място. Срещнали го, само че не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.

Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им опция да си починат. Накрая им разкрил, че той е точно търсеният пълководец Евдоксий.

След като успокоил фамилията си и го поучил по какъв начин да живее, Евдоксий отпътувал с бойците за основния град на оная област.

Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, с цел да резервира живота и военното си звание. Поискал от него неотложно да принесе жертва на идолите. Евдоксий уверено отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.

Този екзалтиран богохулник изтръпнал от смут, като видял по какъв начин доста от присъстващите на разпита бойци се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкоз доста, повече от хиляда души, че било решено да бъдат осъдени единствено най-главните сред тях, военачалниците.

Скоро Евдоксий бил изправен още веднъж на съд. След като отначало твърдо декларирал, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и най-после наказан на гибел.

Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде убит, той забелязал в тълпата своята брачна половинка и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й споделил:

– Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята гибел за Христа Господа като ден на радостно празненство!

После видял своя другар Зенон и му споделил:

– Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме дружно към безконечния живот!

Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:

– И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и желая да умра за Него!

Новият изповедник бил заловен неотложно и обезглавен. Подир своя другар получил страдалчески венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и основните военачалници, които мъжественият и хладнокръвен Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 година

По-късно в Цариград бил издигнат храм на името на св. страдалец Евдоксий.

Житие на Св. Преп. Архип

Днес с изключение на, че почитаме Св. Мъченик Евдоксий, почитаме и Св. ап. Архип. Той бил свещеник на гр. Колоса в малоазийската област Фригия. В неговия дом се правили божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за свещеник. Неговата жена Апфия му пособия в разпространението на словото Божие.

Възпоменание за чудото на св. архангел Михаил

Във фригийския град Колоса, покрай гр. Иерапол, над извор с чудотворна вода се намирал храм, отдаден на свети архистратиг Михаил.

От водите на този извор болните получавали несметно изцеления повече, в сравнение с в Силоамската къпалня.

Когато цялата веселена била помрачена от езическото многобожие и индивидите се покланяли на тварите, а не на Твореца, езичниците в Иерапол почитали грамадната и страшна Ехидна (огромна отровна змия, достигаща до 3,5 м).

Нечестивите построили храм, там където живеела ехидната и й принасяли доста и разнообразни жертви.

За да просвети света със светлината на своето знание и да настави на същинския път заблудените, Единният същински Бог изпратил по цялата земя Своите свети възпитаници и апостоли, с цел да проповядват Евангелието на всички хора.

След разрушаването на идола на Артемида в Ефес, посредством което целият град бил извърнат в светата религия, св. Йоан Богослов отишъл от Ефес в Иерапол, с цел да помогне на своя помощник св. ап. Филип. В това време там се намирали св.ап. Вартоломей и сестрата на Филип – Мариам.

Заедно с тях св. Йоан Богослов се потрудил в делото за спасението на индивидите. Чрез своите молебствия, те умъртвили ехидната, а тези, които и се покланяли обърнали към Единния истинен Бог. Като застанали на едно място, наричано „ Херотоп ”, те почнали да пророчестват, че на него ще възсияе Божията берекет, че това място ще бъде посещавано от Воеводата на небесните сили – св. архистратиг Михаил и че тук ще се правят чудеса. Всичко това скоро се сбъднало и на това място се появила чудотворна вода.

Защо почитаме Св. Мъченик Евдоксий?

Св. Мъченик Евдоксий е уважаван от православните християни като образец за религия, храброст и отдаденост на Христос. Неговото житие е вдъхновяващо и служи като увещание за значимостта на християнските полезности, даже в лицето на гонения и тествания.

Ето за какво почитаме Св. страдалец Евдоксий:

Пример за непоколебима религия: Евдоксий остана правилен на Христос, даже когато беше изправен пред жестоки преследвания и изтезания. Неговата не се поколебала, даже когато животът му беше заплашен.

Символ на смелостта: Като пълководец, Евдоксий е бил мощен и самоуверен човек. Той не се страхувал да изповядва вярата си пред императора и да пази своите събратя християни.

Покровител на християнските бойци: Като някогашен пълководец, Св. Евдоксий се смята за настойник на християнските бойци. Той е образец за това по какъв начин да съвместим военната работа с вярата в Христос.

Напомняне за значимостта на мъченичеството: Животът и гибелта на Евдоксий ни припомнят за смисъла на мъченичеството в християнството. Мъчениците са тези, които са дали живота си за вярата си, и те са образец за най-висшата форма на обич към Бога.

Вдъхновение за християните от всички времена: Историята на Св. Евдоксий е настояща и през днешния ден. Тя ни припомня, че и ние можем да се надигнем против компликациите в живота с религия и вяра.

Какво можем да научим от Св. Евдоксий?

От Св. Мъченик Евдоксий можем да научим няколко неща:

Да бъдем правилни на своите убеждения, даже когато е мъчно.
Да не се опасяваме да изповядваме вярата си.
Да бъдем смели и решителни в отбрана на това, в което имаме вяра.
Да обичаме ближните си и да сме подготвени да помогнем на тези, които се нуждаят.
Да се надяваме на безконечния живот и да живеем съгласно Божиите заповеди.

Почитайки Св. страдалец Евдоксий, ние се свързваме с богатата история на християнството и черпим ентусиазъм от живота на един популярен страдалец. Неговата история ни припомня за силата на вярата и ни дава кураж да продължим по пътя на Христос.

Защо почитаме светците?

Почитането на светците е значима част от християнската традиция. Светецът е човек, който е живял правоверен живот и е бил отдаден на служене на Бог. След гибелта им църквата признава техните добродетели и духовни достижения и ги афишира за светци. Тези светци служат като модели за подражателство и източник на ентусиазъм за вярващите.

Има няколко аргументи, заради които християните почитат светците:

1. Насоки и ентусиазъм: Светците са живели правоверен живот и са имали дълбока връзка с Бог. Тяхната мъдрост и опит могат да насочат вярващите в личните им духовни пътувания. Техните истории постоянно съдържат уроци за религия, вяра, обич и резистентност, които могат да вдъхновят и насърчат другите.

2. Застъпничество: Светците се смятат за бранители на вярващите пред Бог. Те се молят за нас, изключително когато имаме потребност от разтуха, упътване или помощ в сложни моменти. Вярва се, че техните молебствия имат по-голяма тежест пред Бог.

3. Чудеса и изцеления: Много светци са направили чудеса или са били свързани с изцеления по време на живота си или след гибелта си. Тези събития служат като доказателства за божествената мощ и наличието на тези светци.

4. Историческо значение: Светците също играят решаваща роля в историята на християнството. Те са съдействали доста за развиването и разпространяването на вярата, в това число мисионерска работа, писане и метафизичен разсъждения. Като почитаме светците, ние почитаме тяхното завещание и продължаваме работата, която са почнали.

5. Общност и единение: Почитането на светците сплотява вярващите в споделено възприятие за еднаквост и общественост. Празнуването на техните празници и проучването на техните животи може да помогне за построяването на връзки сред хора от разнообразни култури и обичаи.

Почитането на светците е метод за християните да изразят благоговението си пред Бог, да търсят упътвания и поддръжка и да отпразнуват наследството на тези, които са пристигнали преди тях във вярата. Това е основна част от духовния живот, която обогатява разбирането ни за Божията обич и наличие в света.

Почитането на светиите в православната черква е израз на вярата ни в единството на Църквата на земята и в небето. Светиите са наши небесни настойници и молим за тяхното покровителство пред Бога. Чрез живота и делата си те ни демонстрират пътя към спасението и ни въодушевяват да живеем по-добър християнски живот.