Днес е изключително важен ден. църквата почита Св. мчк Созонт

7 септември – Почитаме Св. мчк Созонт (Предпразненство на Рождество Богородично)

Днес е извънредно значим ден. църквата уважава Св. мчк Созонт (Предпразненство на Рождество Богородично).

Житие на Св. мчк Созонт

Максимиан, шефът на Киликия, който съгласно царската заръка поощрявал нечестивото идолопоклонническо многобожие, пристигнал един път в град Помпеопол и устроил празник в чест на тамошния златен кумир, като му принесъл доста жертви.

Там в същото време се намирал и един младеж, родом от Ликаония, на име Созонт, който по религия бил християнин, добър по манталитет и изпълнен с благи каузи, тъй като през деня и нощем се поучавал в Господния закон. Той пасял стада от безсловесни овци, само че в това време и словесните Христови овци наставял с положителни поуки. Където и да пасял той овцете си, на всички места се събирали при него и други пастири – юноши и мъже, а той ги учел да познават същинския Бог и мнозина довел до светото кръщение, тъй като върху него почивала благодатта на

Веднъж, до момента в който пасял овцете си към един извор, покрай който растял голям дъб, Созонт задремал сладостен сън и видял божествено привидение. По време на това привидение той бил свикан към страдалчески героизъм и му било възвестено, че това място ще принесе изгода на мнозина, тъй като ще се освети свише от слизащата върху него берекет и че мнозина ще намерят тук избавление и ще популяризират Светата Троица. След като се събудил от съня, този добър овчар раздал овцете си на другите и като оставил на това място своя лък и три стрели, за собствен спомен, се отправил в град Помпеопол.

Там видял нечестието преумножено, а светата религия – потъпкана, и заскърбял в сърцето си за това. Созонт влезнал в капището, където стоял идолът, отчупил ръката му и откакто я раздробил на части, я раздал на бедните. Тази постъпка предизвикала огромен ужас в града и мнозина били подложени на разпити и мъчения. Но свети Созонт, като не желаел някой различен да пострада вместо него, самичък отишъл при шефа Максимиан и му оповестил, че той е причинителят на това действие.

„ Аз взех ръката на вашия господ – споделил той, – раздробих я и раздадох златото на нуждаещите се “. А когато го попитали по какъв начин се е осмелил да постъпи по този начин и да нанесе такова непочтеност на техния господ, счупвайки ръката му, той дал отговор:

– Аз направих това, с цел да се види безсилието на вашия господ. Защото, когато аз му отнемах ръката, той не ми оказа никаква опозиция – нищо не сподели, не сподели, че го боли, не издаде никакъв вопъл. Та и можеше ли той, бидейки в реалност глух и безразсъден, да се съпротивлява?

Ако той беше същинският жив Бог, тогава той щеше да ми се опълчи и не би ми разрешил да му причиня зло. А аз, като зная, че това е кумир, а не – Бог, раздробих ръката му. И даже целия бих желал да го раздробя, с цел да не се покланяте на творението на човешките ръце, което макар че има и очи, и уши, и уста, и ръце, и нозе, само че – не вижда, не чува, не приказва, не усеща, не върви и даже и на себе си в нищо не може да помогне, когато го унищожават или го раздробяват на части.

Щом чул това, шефът заповядал безмилостно да изтезават Св. мчк Созонт. Отначало го повесили на едно дърво и почнали да стържат ребрата му с стоманени куки, по-късно обули нозете му в стоманени обуща с остри гвоздеи от вътрешната страна и го развеждали из града. А светият, вървейки, славел Бога. После още веднъж го повесили на дървото и го били грубо с стоманени тояги, тъй че освен плътта, само че и костите му се раздробили. В тези мъчения светият предал духа си на Бога*.

Мъчителите, като видели, че той към този момент е мъртъв, свалили тялото му от дървото и по заповед на шефа запалили огромен огън, с цел да го изгорят, защото се страхували, че то ще се трансформира в предмет на уважение от страна на вярващите. Но когато хвърлили в огъня многострадалното тяло, ненадейно блеснала гръмотевица, чул се гръм и се изсипал мощен дъжд, подправен с град, който незабавно изгасил огъня. Присъстващите там хора се разбягали от боязън, а тялото на светеца останало цяло и невредимо.

С настъпването на нощта, вярващите поискали да приберат светите му мощи, само че не могли, заради непрогледната мрачевина. Те мощно скърбели поради това, само че ето – към среднощ небесна светлина осияла мощите и вярващите, като ги взели, ги погребали с чест.

Чудеса от гроба му

Гробът на Св. мчк Созонт станал извор и на доста чудеса; и освен от гроба, само че и от извора, който течал под дъба, където в миналото светият по време на сън получил привидение, се подавали от Христовата берекет и по молитвите на светия страдалец разнообразни изцеления на болните. Затова по-късно там била издигната черква на неговото име, с цел да се популяризира в нея същинския Бог – Единия в Троица. Слава на Господа во веки! Амин.

Защо почитаме Свети страдалец Созонт?

Св. мчк Созонт е една от ярките фигури в историята на християнството и неговата памет се уважава с надълбоко почитание и поклонение. Има няколко съществени аргументи за това:

Непоколебима религия: Созонт е живял в ера, белязана от жестоки гонения против християните. Въпреки това, той остава правилен на своите убеждения и не се отхвърля от вярата си даже пред лицето на гибелта. Неговата храброст и увереност служат като ентусиазъм за всички вярващи, които се изправят пред компликации и тествания.

Самоотверженост и обич към ближните: Чинът му да отчупи ръката на идола и да раздаде златото на бедните демонстрира неговата дълбока религия и предпочитание да помогне на нуждаещите се. Това е демонстрация на същинска християнска обич и съчувствие, които са в основата на нашата религия.

Мъченичество за Христос:

Созонт приема мъченическа гибел, с цел да отбрани своята религия. Неговата жертва е удостоверение за силата на духа и за безценността на християнските полезности.

Пример за подражателство: Животът и делото на Свети Созонт са образец за това по какъв начин да живеем като същински християни. Неговата храброст, религия и обич към ближните ни въодушевяват да следваме неговия път и да бъдем по-добри хора.

Какво можем да научим от Свети Созонт?

Да бъдем правилни на своите убеждения: Дори когато сме изправени пред компликации и тествания, би трябвало да останем правилни на своите полезности и правила.

Да демонстрираме съчувствие към ближните: Трябва да оказваме помощ на нуждаещите се и да се грижим за близките.

Да сме подготвени да създадем жертви за вярата си: Християнската религия изисква от нас да бъдем подготвени да създадем жертви, с цел да я защитим и да я споделим с другите.

Почитайки паметта на Свети страдалец Созонт, ние освен отдаваме респект на един популярен светец, само че и се стремим да следваме неговия образец и да живеем съгласно неговите учения. Неговата история ни припомня за силата на вярата, за значимостта на християнските полезности и за нуждата да бъдем правилни на себе си и на Бога.

Св. мчк Созонт е знак на мъжеството и вярността към Христовото обучение.

Предпразненство на Рождество Богородично

Днес, с изключение на, че почитаме Св. мчк Созонт, означаваме и предпразненство на Рождество Богородично. Какво значи? Това е ден, в който се приготвяме за огромния празник Рождество на Пресвета Богородица, който се празнува на 8 септември. Предпразненството е време за молитва, размисъл и духовна подготовка за този важен ден.

Защо е значимо?

Рождеството на Богородица е едно от най-големите празници в православния календар. То отбелязва раждането на Дева Мария, която по-късно ще стане майка на Иисус Христос. Този празник символизира началото на спасението на човечеството и ни припомня за Божията обич към нас.

Какво можем да създадем през днешния ден?

Да посетим черква: Да участваме в празничното свещенодействие и да се помолим дружно с другите вярващи.

Да четем житието на Св. мчк Созонт: Да се срещнем по-добре с живота и делото на този популярен светец.

Да размишляваме върху смисъла на празниците: Да помислим върху смисъла на Рождество Богородично и върху образеца на Свети Созонт.

Да споделим насладата с другите: Да поздравим околните си и да им пожелаем здраве и благоденствие.

Нека през днешния ден отпразнуваме тези два значими празника с молитва, наслада и признателност към Бога!

Предпразненството е ден на подготовка за огромния празник на Рождеството на Пресвета Богородица, който се празнува на 8 септември. Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязващ раждането на Дева Мария, която е считана за „ Божията майка “ или „ Богородица “ в Православието. На 7 септември се правят богослужения и се четат специфични молебствия, които приготвят вярващите за идното тържество.

Този ден е извънредно значим за всички нас. Той е обвързван както с духовна подготовка за празника на Богородица, по този начин и с почитането на светите мъченици като образец за. Много е значимо да го отбележим уместно!