Днес е изключително важен ден. Православната църква чества днес Св.

9 септември – Почитаме Св. Праведни Йоаким и Анна

Днес е извънредно значим ден. Православната черква празнува през днешния ден Св. праведни богоотци Йоаким и Анна.

Житие на Св. Праведен Йоаким

Светият правоверен Йоаким произхождал от Иудиното коляно, от вкъщи на цар Давид. Неговото потекло е следното: синът на Давид Натан родил наследник Левий, Левий родил Мелхия и Панфир, Панфир родил Варпафир, а Варпафир родил Иоаким – бащата на Божията Майка.Свети Иоаким живеел в Галилейския град Назарет. Неговата жена се наричала Анна и била от Левиевото коляно, от рода на Аарон.

Тя била щерка на свещеника Матан, който живял преди царуването на Ирод – сина на Антипатър. Този духовник Матан имал жена Мария, която била от Иудиното коляно, от град Витлеем. Тя му родила три дъщери: Мария, Совия и Анна. От тях първа се омъжила Мария във Витлеем и родила Саломия; по-късно се омъжила Совия – също във Витлеем – и родила Елисавета, майката на Св. Йоан Предтеча; а третата, както към този момент казахме, майката на Пресвета Богородица, била дадена за жена на Иоаким в Галилейската страна, в град Назарет.

Тези съпрузи – Йоаким и Анна, като се изключи че произхождали от знатни родове, също по този начин и непрекъснато се поучавали в закона Господен и били праведни пред Бога. Притежавайки материално благосъстояние, те не били лишени и от духовното благосъстояние. Украсени с всички добродетели, те непорочно пазели всички заповеди на Божия закон. На всеки празник благочестивите съпрузи отделяли от имуществото си по две елементи, от които едната дарявали за потребностите на храма, а другата раздавали на бедните.

Праведен живот

Със своя правоверен живот Йоаким и Анна по този начин угодили на Бога, че Той ги сподобил да станат родители на Пресветата Дева – предизбраната Майка на Господа. От самото това излиза наяве, че техният живот бил свят, богоугоден и чист, тъй като родили Дъщеря, по-свята от всички светии и по-честна от херувимите, която угодила на Бога повече от всеки различен.

В това време на земята не живеели индивиди, по този начин угодни на Бога с непорочния си живот, както – Йоаким и Анна. Макар тогава и да можело да се намерят още мнозина живеещи праведно и угаждащи на Бога, само че те двамата надминали всички със своите добродетели и се явили пред Бога като най-достойни да станат родители на Божията Майка. Тази благосклонност не би им се дарувала от Бога, в случай че те фактически не превъзхождали всички със своята праведност и святост.

Но тези свети съпрузи, по Божия воля, дълго време били бездетни, та в самото зачатие и рождение на Пресветата им Дъщеря да се яви и силата на Божията берекет, и достойнството на Родената, и достолепието на родителите. Защото за безплодната и остаряла жена е невероятно да роди другояче, с изключение на по силата на Божията берекет: тук работи към този момент не природата, а Бог, Който побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието.

Раждането от безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената, тъй като тогава тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Иоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, посредством такова рождение се открива и достолепието на самите родители, защото те след дълго време на неплодородие родили насладата на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива брачна половинка Сарра, които, съгласно Божието заричане, родили Исаак в своята напреднала възраст.

Бездетие

Праведните Йоаким и Анна дълго скърбели и плачели за това, че нямат деца. Веднъж на един огромен празник свети Йоаким принасял в Иерусалимския храм блага на Господа Бога. Заедно с него и всички израилтяни принасяли своите блага в жертва на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не поискал да одобри даровете на Йоаким, тъй като той бил бездетен.

– Не би трябвало – му споделил той – да се одобряват твоите блага, тъй като ти нямаш деца, а затова – и Божието благословение. Навярно ти имаш някакви секрети грехове.

Така също и един от израилтяните, от Рувимовото коляно, който дружно с останалите принасял своите блага, почнал да упреква Йоаким:- Защо искаш преди мен да принесеш жертви на Бога? Нима не знаеш, че си неподобаващ да принасяш блага дружно с нас, тъй като ти няма да оставиш в Израиля поколение?

Тези укори доста натъжили праведния Йоаким и той, налегнат от мощна тъга, излязъл опозорен и потиснат от Божия храм. Празникът за него се трансформирал във време на тъга и празничната му наслада била заменена с тъга. Дълбоко скърбейки, той не се върнал вкъщи си, а излязъл в пустинята при пастирите, които пасяли стадата му. Там той дълго плакал поради своето неплодородие и поради присмеха и укорите, които трябвало да претърпи.

Като си спомнил за Авраам, своя прародител, на който към този момент в напреднала възраст Бог дарил наследник, Йоаким почнал горещо да умолява Бога, та Той и него да сподоби с такова снизхождение, да чуе неговата молитва, да го помилва и да отнеме от него презрението на хората, като подари в старините му плод на неговото съпружество, както в миналото – на Авраам.

– Нека – молил се той – да имам опция да се нарека татко на дете, а не бездетен и отритнат от Бога, да понасям укори от индивидите!

Молитвата си свети Йоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил самун.

– Няма да хапвам – казвал той – и в дома си не ще се върна! Нека сълзите ми да бъдат моята храна, а тая пустиня да ми бъде дом, до момента в който не ме чуе и не отнеме от мене позора Господ Бог Израилев!

А също по този начин и неговата жена, като била в дома им и като чула, че първосвещеникът не изискал да одобри техните блага поради безплодието им, и че мъжът й в огромна тъга се усамотил в пустинята, плакала с неутешими сълзи.

– Сега – говорела тя – аз съм по-нещастна от всички: отхвърлена съм от Бога, презряна от индивидите и изоставена от мъжа си! За кое да рева в този момент: за вдовството си ли, или за безплодието си; за осиротяването си ли, или за това, че не съм удостоена да се нарека майка?!

Така горчиво плакала тя през всичките тия дни.

Слугинята на Анна, на име Иудит, се стараела да я утеши, само че не могла; тъй като кой би могъл да утеши тази, чиято тъга е дълбока като море?

Веднъж света Анна, все по този начин скърбяща, излязла в градината си, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала цялостните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало дребни птиченца. Гледката й предизвикала още по-голяма тъга и тя с рев заговорила:

– Горко на мене бездетната! Трябва да съм най-грешната всред Израилевите дъщери, та единствена измежду останалите дами да съм по този начин унижена. Всички носят на ръцете си плода от своята вътрешност, всички се утешават със своите деца.

И единствена аз съм непозната на тази наслада! Горко ми! Даровете на всички се одобряват в Божия храм и поради това, че имат деца, им се оказва почитание. И единствено аз съм отхвърлена от храма на моя Господ! Горко ми! На кой да се уподобя? Нито на птиците небесни, нито на зверовете по земята: тъй като и те Ти принасят, Господи Боже, своя плод, а единствено аз единствена съм безплодна.

Дори и със земята не мога да се сравня: тъй като тя ражда и произраства семена и, принасяйки плодове, благославя Тебе, Небесния Отец. А единствено аз съм безплодна на земята. Горко ми, Господи, Господи! Аз единствена, неверната, съм лишена от поколение!

Ти, Който в миналото подари Сарра със наследник Исаак, когато тя беше в дълбока старост; Ти, Който развърза утробата на Анна, майката на Твоя оракул Самуил, погледни в този момент и към мен и чуй молитвите ми, Господи Всевишни! Ти знаеш присмеха, който претърпявам, поради безплодието си. Прекрати скръбта на моето сърце и развържи утробата ми! И мене, безплодната, направи плодоносна, та роденото от мен да Ти принесем в подарък на Тебе, благославяйки, възпявайки и единомислещо прославяйки Твоето състрадание!

Чудото

И света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила щерка – Пречистата и Преблагословената Дева Мария, началото и ходатайката на нашето избавление, за чието рождение се възрадвали цялото небе и земя. Когато тя се родила, свети Йоаким принесъл на Бога богати блага, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички индивиди за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата софра и всички радостно популяризирали Бога.

Раждането на Дева Мария

Родителите пазели дребната като зеницата на окото си, тъй като знаели, съгласно особеното Божие признание, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновяване на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова усърдно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител. Те я обичали освен като своя щерка, която толкоз дълго очаквали, само че я почитали и като своя стопанка, като помнели думите, които ангелът споделил за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея.

А тя, изпълнена с Божията берекет, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, по този начин и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Йоаким и Анна с лъчите на дадената й берекет, тъй че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в осъществяването на ангелските думи.

Кой има имен ден през днешния ден?